„Руският съсед“ е третият роман на Михаил Вешим. Както в „Английският съсед”, и тук действието се развива в едно българско село. Селото този път е Ново Плодородно, където обитателите са хем обикновени, хем странни… Сред тях има всякакви – гяволи и балъци, хитреци и ахмаци, но всички са единни, че не в труда, а в далаверата е формулата на успеха. Един ден в Ново Плодородно пристига чужденец – Виталий Баранов. Не за да си купи къща, а цялото село… и да го управлява – с твърда ръка и с „мягкий знак“. Ще се събуди ли гражданското общество в заспалото село? И когато мъжете се държат като баби, ще проявят ли бабите мъжество?
Вчера в 22:00 отворих книгата с доброто намерение да си открадна не повече час от така необходимия сън. След около три часа успях да се откъсна за половин час - време за две чаши вода, среднощен разговор с колега книгоман и след едно "Хорошо" я отворих отново...за да разбера, че съм завършила последната страница в 04:00 и ми остават едва два и половина часа сън. Извод: Струваше си всяка една секунда. Очакванията ми бяха да попадна на една лека и хумористична мини Вселена, естественото продължение на "Английският съсед". Оказа се, че в ръцете си имам пак мини Вселена, още по-точно казано - преспапие, и виждам на длан съвременната действителност, но в по-малък мащаб. Голямата картина беше сведена до едно българско село, а шепата му обитатели бяха изключително добра извадка на обществото, в което живеем. Няма да напиша нищо повече. Дали заради възможността да изпусна някоя подсказка, която ще развали удоволствието, на тези, които още не са прочели книгата, дали заради спешната нужда от сън...едно е сигурно - заслужи си парите, препоръката, даже и почерпка за автора :).
Руски мафиот създава губерния от българско селце: http://knigolandia.info/book-review/r... Михаил Вешим е безпощаден. “Руският съсед” трябва да буди смях и в това, разбира се, безспорно успява, но под тоя смях горчилка прозира… Няма и как да е другояче, когато чрез свежите истории за живота на обитателите и приходящите пришълци в Ново Плодородно са изтипосани голяма част от събитията, които приковаваха вниманието в последните години – изрисуването на паметника на Съветската армия, арестуването на руската пънк банда в църквата, идеята за частен затвор, протестите и блокадите на пътища, тапетите, залепени вместо икони, кирките в капаците на коли, изборният туризъм, медийният слугинаж, да не говорим за бабата, която си гледа виртуална крава (по-лесно и по-чисто е) и организира съселяните си през “Фейсбук”… много са нещата, които Вешим елегентно е вмъкнал, рамкирал е и ги е поставил в контекста на абсурда, за да бъдат огледани в истинската им светлина. CIELA Books http://knigolandia.info/book-review/r...
В селото на Михаил Вешим – Ново Плодородно – може да срещнеш най-обикновени люде, каквито има навсякъде по селата. От попа до кръчмаря са все познати образи, все на някой ти напомнят.
Прекрасна книга - много смешна и с много приятна история.
Мишо става все по-добър. От тази книга те стяга гърлото, смехът е малко. Не хумор, сатира от класа. Не случайно Гогол присъства толкова. Ще разговаряме с Мишо във вторник, 4 юни в "Книги завинаги".
Значи след толкова руска литература си казах - "Ааааа не, не, повече руски неща не искам да чувам/виждам!"
Да, ама видях романа на Михаил Вешим и след няколко седмици се предадох.
Искам да уточня - тук милеене съм миналото, прехласвания като ученича към Ленън, треперещи колена като чуят името на Големия и там всичко останало няма. За това завинаги ще съм благодарен на Михаил Вешим.
Та - историята е ясна - богат руснак, село, далаверки, будна баба, корави жени. Страндартното. Или почти. Но това, което обичам в романите на Вешим са героите - колоритни, съвсем "реални" като се замисли човек и не всеки е черен или бял, а цветен. Например няма един, който да е лош, другия, който да е добър и т.н., а всеки е цветен.
Както написах в един коментар - изключитена прилика с хора и събития от няколко месеца назад. Както и да го погледнеш съвремието ни е мутренско, било то и руско ... Хубавото е, че винаги доброто побеждава, какъвто е и краят на книгата. Интересен подход има при започването на всяка нова глава в книгата - последната дума на предишната дава начало на новата. С две думи - хареса ми! Чете се бързо, но остава горчив вкус ...
повече сатира отколкото хумор, напълно в унисон с тона на фейлетоните на Вешим, които познавам предимно от в-к Стършел....много увлекателно и талантливо написано, изчетох книгата за два дни с несравнимо удоволствие... героите от село Ново Плодородно са големи чешити, и за съжаление доста реалистични персонажи...зек- а, руския богатир-олигарх, бабата с фейсбук кравата, плодородната рубла, софиянеца интелектуалец с козичката, попа с првославните тапети, изобщо цялата менажерия е безподобна. и за финал, помнете - Москва не вярва на сълзи!
В началото се притеснявах дали ще мога да я разбера изцяло, тъй като има доста препратки към социализма, Перестройка и прочие , но в последствие разбрах че книгата се чете много лесно и приятно. Наистина доста забавна и се смях на доста моменти. В момента взех “Нашингтом” и се надявам също така да ми хареса , тъй като разбрах че стила е подобен в повечето книги на Вешим. Определено препоръчвам !
Тази книжка звучи доста по-различно и значително по-малко смешно през март 2022. Ако ти се чете за забавление обаче, може и така. Случките са безумни, героите са много добре развити и като цяло е забавна история. Мъничко, ако се замислиш обаче става доста тъжна е депресарска. 🤷 Предупредих ви!
Страхотна! Изказът, сатирата.. Ох, смях се със сълзи на моменти. Дълго време отлагах отварянето на тази книга и не познавам автора, но със сигурност ще продължа да го чета! Моите адмирации.
Уникална книга! Историята е разказана по хумористичен и остроумен начин от гледната точка на всеки главен герой. Любим ми е Чвори: той е като модерен Бай Ганьо! Препоръчвам книгата.
Хем забавна, хем леко тъжна книга. Много добре описва настроенията сред българите и българо-съветската дружба. Очаквах да е про-руска, но всъщност не е. Определено беше изпълнена с колоритни образи като в Английския съсед :).
„Руският съсед” на Михаил Вешим дълго време седеше сред книгите ми за четене и все не стигах до нея. В момента, в който започнах романа, искрено съжалих че съм отлагала прочитането му. В иронично смешната история за село Ново плодородно и неговите жители, Вешим ярко обрисува българското общество още в първите страници. Смешна и тъжна е действителността, описана от Вешим. Жителите на Ново плодородно са потънали в апатия, а човекът, който се бори за справедливост и търси истината, носи етикета луд. Новите властимащи са бивши големци, удобно сменили социализма за капитализма. Една картинка до болка позната на българското съвремие. Смехът е през сълзи и за наша сметка. Цялото ревю тук: http://bookcompass.wordpress.com/2014...
Поредния хубав роман на Михаил Вешим. Интересното е, че той е обвързан приятно и ненатрапчито с други две чудесни истории - "Нашингтон" и "Английския съсед". "Руския съсед" прилича повече на Нашинтон, заради острия сатиричен елемент. Хуморът го има, но историята ще ни покаже драскащо грозни моменти от същността на българина, които можем да определим като типични. Накратко, в село Плодородно пристига руски богаташ, който започва да налива пари и да прави всички по-богати по-щастливи. Скоро обаче става ясно, че това богатство и щастие си има своята цена и тя не е никак малка, а руския "братушка" не е човек, който искате в родното си място. Има измами, има предателства, има весели моменти... и много, много силни герои. Еоманът е наистина великолепен.
Тази книга е като deja-vu в реално време - такова, на което ти се иска да се забавляваш, но се случва около теб и хич не ти е смешно. Определено по-добра от "Английският съсед", до болка актуална сатира, която чисто контекстово те вкарва в книгата. Цялото ревю е тук: http://azcheta.com/ruskiyat-sased-mih...
Михаил Вешим знае как да прави смешки. Виждал съм го на живо, хуморът- онзи интелигентния, при който си казваме нещата такива каквито са и се надсмиваме над собствените си недостатъци, му е в кръвта. Руският съсед е най-известната му книга, но май нея последна прочетох. Да е жив и здрав да пише още човекът, ще се четат някой хубав ден на плажа :) .
Михаил Вешим уцелва в десятката пулса на времето с книгата "Руският съсед". Хуморът е на място, макар и да нагарча. Книгата се чете много бързо и като я свършиш, ти се иска да я дадеш на някой приятел.
Много увлекателна книга , изпълнена с много чувство за хумор , но за жалост в това пародиране на живота и морала на българина , може да припознаете хора и събития от реалния живот и бързо комедията придобива един трагичен характер. Чете се на един дъх :)