Трошача

Трошача #1

by Сим Николов, Борис Стоилов (илюстратор)

Една вечер княз Архан, млад владетел на малка държава, обхожда крепостната стена и проверява постовете заедно с началника на армията Торк — около 40-годишен, леко прошарен, с волево лице. В небето блесват три мълнии. Богът на бурята изсича скалата в средата на езерото под крепостта и я превръща в каменен великан — примитивен, тъп, с ниско чело и изпъкнали надочни дъги, с мощни мускули. Князът и Торк виждат това, но се връщат в двореца.

Княгинята казва на Архан, че ще има дете. Князът поканва на веселбата първият срещнат от улицата — гадателката Веста, млада, красива жена с дълга черна коса, наметната с дрипаво наметало. Тя му предсказва, че страната ще запустее, градът ще бъде разрушен, а детето му няма да се роди. Торк иска да я съсече с меча си, но Архан не му позволява. Той й дава няколко жълтици и я пуска да си върви. Завалява проливен дъжд. Веста остава в конюшната на двореца при коняра. На сутринта си отива, но му казва да държи няколко коня постоянно оседлани.

Рано сутринта разтревоженият княз праща войници и каменоделци да разрушат Трошача, но е вече късно. Каменният великан, гол и бос, само с набедрена превръзка, премазва пратениците на княза по пътя към крепостта. Главата и раменете на великана стърчат над крепостната стена. Князът и Торк се втурват към крепостната стена да се бият с Трошача. Напразни са опитите на защитниците да го спрат с мечове, копия и стрели. Трошача събаря с каменния си боздуган крепостната стена, а после с юмруци и ритници разрушава целия град. Торк и князът успяват веднъж да го омотаят с въжетата и да го съборят, но сляпата разрушителна сила продължава да вилнее, при което откъсва ръката на Торк.

Князът се връща в двореца и едва успява да изтръгне княгинята от лапите на Трошача. Идва Веста. Тя помага на княгинята. Групата прекарва деня в подземията на двореца, а през нощта с конете, доведени от коняра, напуска града. По пътя княгинята умира, но Веста казва на княза, че ще има син.

Групата на княза стига в гората, където живее племето на горските ловци. Князът се оженва за Ида, дъщерята на вожда Берил, която му ражда син. Архан тайно построява метателни машини и се връща при езерото. Групата дразни великана. Той се събужда и тръгва срещу нарушителите на покоя му. Архан успява да докосне колената му с вълшебна течност. Трошача губи равновесие върху трупите, които се търкулват под краката му, полита по стръмнината и пада в езерото. Само главата с тъпото му чело остава над водата.

Архан довежда своето семейство във владенията си и започва да възстановява града.

Genres: Gamebooks

136 pages, малък формат, меки корици

Published January 1, 1994

About the author

Биография в БГ-Фантастика.

Reviews

[Alexander Draganov · Rating 4 out of 5]

Силна е идеята на злото, която Сим Николов представя в историята си – ако мога да я обобщя с една дума това е грубост. Трошача не е някакъв коварен или подмолен противник, той е една каменна грамада, издялана като тъпоумна мутра, която руши всичко по пътя си, подобно на Годзила.
Цялата ми рецензия прочетете в Цитаделата!
https://citadelata.com/%d1%82%d1%80%d...

[Принц Алвиан · Rating 3 out of 5]

Все повече ме радва с годините Сим Николов, много готини идеи и литературни описания и трагична игра )) И все пак дори най-слабата книга на Сим е поне на нивото на най-добрата книга на Джордж М.Джордж.

[Iustiniqn · Rating 2 out of 5]

Доста объркана и на моменти направо ме влудяваше .
Gamebook.bg

[Ангѣлъ · Rating 1 out of 5]

За тази книга разбрах от представянето ѝ по телевизията, което силно ме изненада, защото авторът не е показвал особено майсторство. Взех си я с резерви и малко надежда, но, уви, традицията се утвърди.