Софийските потайности

by Петър Величков

Не само къщите са историята на един град. Но и хората, които са ги строили, обитавали и оставили на следващите след тях. В тази книга са събрани сенки и отблясъци от хора, градили не само колорита на Стара София, но и себе си. Ползвахме спомените на очевидци, на биографи на града (Райна Костенцева, Георги Каназирски-Верин, Добри Ганчев, Робер дьо Бурбулон, Димо Казасов, Христо Д. Бръзицов, А. Монеджикова, Константин Константинов, проф. Константин Кацаров, Петър Мирчев и др.), писаното в старите вестници, лични впечатления от последните жители на изчезналия вече град Стара София, спотаил страсти и томления в Малашевските гробища. Вложих в текстовете и нещо от полъха на сегашното време, така както го видях, усетих и преживях. Понякога ми се струваше, че се разхождам в град като древния Помпей, където всичко си е на мястото, само хората ги няма. В резултат се получиха тия автентични колажи, публикувани в последните години в печата. Поради това тук-там в тях има повторения, за което моля читателя да ме извини. Текстовете в тази книга претендират само за едно: да доставят удоволствие на читателя.



Не е по силите на никого да опише подробно живота на жителите на голям град като София. Още по-трудно става, когато припомним, че най-видните негови представители са дошли от провинцията и са го избрали за арена на своите амбиции и чувства. Наистина е малко сложно да се отдели общобългарското от частното, градското. Да се усети пулса на това сърце на България - ту забързан, ту агонизиращ. Но минават фаталните ветрове - от Изток или от Запад, и остава все пак най-важното - в този град днешната реч е българска.
Преди 125 години пътищата за българите от България и извън нея тръгват към София и всички пътища за чужбина почват пак от този белокаменен град. Едни пристигат в него, други го напускат. Някога в града са се заселвали хора отвсякъде. Кален, прашен, неуреден - тъй го заварват те, но въпреки това никой не го напуска. А запретва ръкави и му придава блясък. Днес, за жалост, все повече София се превръща във временна гара по пътя към големия, по-богат свят.
Надявам се, че тази книга ще разкрие частица от интимния свят на хората, владяли града, преди да го завещаят на сегашните му жители. Че чрез нея читателят ще се потопи в един отминал свят на сенките, който - макар и призрачен - не е изчезнал в спомена. Защото достатъчно е да помислим или да се позаинтересуваме от него, и магията става - възкръсват случки, хора, разменени думи, конфликти, спорове и прочее човешки чувства и състояния.
Смея да се надявам, че „Софийските потайности" няма да е единствената книга, която излиза по повод 125-годишнината от избирането на София за столица на Княжество България. Защото този град е бил владян от мнозина, но е надживял всичко - и слава, и упадък, и могъщество, и погром. И си заслужава да бъде главният герой на не една и две книги.
Случи се тази книга да се появи в смутно време, белязано с крушение и катастрофи, във време на поредното разселение на българското племе. Но кой може да избере времето, в което му е съдено да изживее земните си дни? Ако можеше да се завърти машината на времето, мнозина щяха да поискат да се върнат с десетилетия назад. И понеже това засега е невъзможно, не ми оставаше нищо друго освен да поживея мислено в Стара София.
Петър ВЕЛИЧКОВ

Genres: Historical

540 pages, Hardcover

First published February 25, 2004

About the author

Петър Величков е български писател.
Работил е за вестниците "АБВ", "Подкрепа", "Експрес", "Новинар", "Монитор" и "24 часа". Бил е редактор на сп. "Библиотека".
Става известен като откривател на неиздадените творби на Яна Язова.
Автор на мемоарната книга "Яна Язова: проклятието на дарбата" и на книгите "Страсти и скандали в царска България", "Софийските потайности".
Носител на званието "Рицар на книгата".

Reviews

[Jessito (Reny) · Rating 3 out of 5]

С голямо вълнение поисках тази книга за коледен подарък. Обичам своя град и ми е интересно да чета за него.
Първата част на книгата е много интересна и разкрива как са се случили някои от важните събития в София, както и разказва за някои от по-интересните образи. В един момент обаче, темите започват да са откровено клюкарски. Много внимание е отделено на проститутки, убийци, дела и подобни теми, които не ми бяха интересни.
Изненадах се че има и няколко гланцирани страници с красиви картички и снимки.
Книгата е интересна със сигурност, но този завой към жълтото не ми допадна.

[Димитър Тодоров · Rating 1 out of 5]

"юбилеен" сборник с историйки от софийския живот от Освобождението до Бомбардировките, преписвани и преразказвани от автора репортажи и "лични драми" от тогавашната преса плюс няколко обществени скандала. С моралистки коментари в стил дебелашка балканска насмешка. На няколко места е пояснено, че откакто в България дошли италианци да ни учат на архитектура и стил, във витошките гьолове изчезнали жабите.

[Silvia · Rating 2 out of 5]

Видях книгата в една книжарница и реших, че ще е интересно историческо проучванев близкото ни минало с детайли от всекидневния живот след Освобождението, развитието на страната, моменти от живота на известни и незивестни обществени фигури.. Наскоро бях прочела "Моите спомени" на Султана Рачо-Петрова и исках да науча повече за периода, а все пак е хубаво човек да познава градът, в който живее.

Уви, книгата ме разочарова. В началото започва добре, но после имах чувстото, че четях жълт вестник. Ето някои от заглавията на главите/подглавите на книгата - "убиват компаньонка в шантан по бързата процедура", "развратници от простолюдието","първата жертва в храма принасят жабите в шоплука", "схемата на тази пирамида не е от най-сложните", "стара афера с жена му нимфоманката Смарайда" и т.н. Не казвам, че не е имало ситуации на описаните в книгата, но не ми допада начина на поднасяне на информацията..

Архивът от стари картини и картички е интересен.

[Gerrie K · Rating 2 out of 5]

Книгата допълни представата ми за следосвобожденска София, но въпреки това, не ми допадна. За мен наподоби сборник с изрезки от жълти вестници, и макар да е четивна и забавна, ми беше досадна на места. Липсваше ми последователност и подреденост, както и повече историческа фактология. Като цяло ми се стори малко повърхностна и разпиляна. Все пак снимковият материал беше приятен и уместен.

[Теодора Харалампиева · Rating 5 out of 5]

Интересна книга, която те отвежда в столицата на Третото българско царство. Разкрива привичките и влеченията на тогавашния елит, както и на обикновения народ.

[Deidara Sama · Rating 5 out of 5]

Много неграмотно написана книга

[Joredos · Rating 4 out of 5]

Много интересно работи авторът,който прави паралели между наследството от турското робство,народопсихология и зараждането на аристокрацията в София.Много интересно изследване как са живели бедните и богатите.