What do you think?
Rate this book
Реката, от която никой не се завръща #1
Реката, от която никой не се завръща
От три века шепа хора се укриват сред планините в отчаяна борба за съществуване. Извън тяхната закътана долина дебне смъртта. Единственият път към широкия свят води надолу по Реката, от която никой не се завръща.
Двама храбреци дръзват да потеглят на отчаяно пътешествие през пустинните земи, гъмжащи от кошмарни чудовища. Ще успеят ли да открият истината за някогашната гибел на своя народ? Ще донесат ли надежда за възстановяване на човешкия род, или властта на чудовищните нашественици ще се запази навеки?
Двама храбреци дръзват да потеглят на отчаяно пътешествие през пустинните земи, гъмжащи от кошмарни чудовища. Ще успеят ли да открият истината за някогашната гибел на своя народ? Ще донесат ли надежда за възстановяване на човешкия род, или властта на чудовищните нашественици ще се запази навеки?
- GenresGamebooks
168 pages, Paperback
First published January 1, 1995
3 people are currently reading
17 people want to read
About the author
Колин Уолъмбъри
39 books31 followersПсевдоним на Любомир Николов - Нарви, използван в повечето негови книги-игри. Познат е и като Тим Дениълс. Кратка биография:
http://knigi-igri.bg/catalogue/item/k...
http://knigi-igri.bg/catalogue/item/k...
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 6 of 6 reviews
October 28, 2018
Една от най-популярните класики на Любо Николов и в жанра книги-игри въобще.
Реших да си я припомня и да видя дали издържа теста на времето. Краткото ми ревю би било: горе-долу, по-скоро да.
Книгата е меч и магия / героично фентъзи, силата ѝ е изцяло в литературната част:
+ сетинг: с лека аналогия за постапокалиптичните произведения, тук хората са застрашен вид в свят на чудовища; цивилизацията е почти забравена, съществуват само разпокъсани малки общества, които оцеляват в своите скрити от погледите на чудовищата убежища;
+ атмосфера: героизъм, страх, мистика - има някакъв страхотен чар да се разхождаш във враждебния свят на чудовищата сред изпълнените със следи от епични битки руини на великите градове на древната цивилизация;
+ праволинейност => продължителност - книгата е силно праволинейна и в случая го намирам за добро решение - прочита се голям процент от епизодите и читателят получава повече история за броя страници, бях приятно изненадан; тъй като есенцията тук е точно атмосферата, постепенното разкриване на света, то силна разклоненост и многобройни прочити биха били и без друго не толкова интересни, като при това би се увредила и фабулата;
- прекалено е наивна: това идва най-вече от героите, които се държат абсурдно, като малки деца и им липсва някаква дори и леко встрани от най-големите клишета персоналност;
- игра: честно е да се каже, че слабата игра тук не разваля прекалено удоволствието от чете - едва ли някой е запомнил книгата с играта в нея. Въпреки това, има какво да се желае. Повечето избори са прекалено очевидни, тъй като единият вариант е чисто и просто самоубийство и често авторът те пита втори път сигурен ли си. В други случаи се вижда ясно, че трябва да се довериш на някого или да го разубедиш; може и да ми е от многото четене на Любо Николов, но винаги за мен си личеше ясно кога планът на спътниците е чисто безумие и описан като някакво емоционално решение и кога имат нещо "хитро" на ум. Има избори, в които пропускаш цели зони/ситуации и то интересни такива. Има неизбежни ситуации, в които разичташ на късмет (избери един от 2-3 епизода) и ако нямаш такъв - загиваш - което си е кофти, особено в края на книгата.
Като цяло една от добрите книги-игри, бих я препоръчал повече на млади читатели. Старите фенове на жанра предполагам също ще я харесат на препрочитане, но по-малко от едно време. Със сигурност не е от книгите, при които след препрочитане милият детски спомен остава съсипан.
Реших да си я припомня и да видя дали издържа теста на времето. Краткото ми ревю би било: горе-долу, по-скоро да.
Книгата е меч и магия / героично фентъзи, силата ѝ е изцяло в литературната част:
+ сетинг: с лека аналогия за постапокалиптичните произведения, тук хората са застрашен вид в свят на чудовища; цивилизацията е почти забравена, съществуват само разпокъсани малки общества, които оцеляват в своите скрити от погледите на чудовищата убежища;
+ атмосфера: героизъм, страх, мистика - има някакъв страхотен чар да се разхождаш във враждебния свят на чудовищата сред изпълнените със следи от епични битки руини на великите градове на древната цивилизация;
+ праволинейност => продължителност - книгата е силно праволинейна и в случая го намирам за добро решение - прочита се голям процент от епизодите и читателят получава повече история за броя страници, бях приятно изненадан; тъй като есенцията тук е точно атмосферата, постепенното разкриване на света, то силна разклоненост и многобройни прочити биха били и без друго не толкова интересни, като при това би се увредила и фабулата;
- прекалено е наивна: това идва най-вече от героите, които се държат абсурдно, като малки деца и им липсва някаква дори и леко встрани от най-големите клишета персоналност;
- игра: честно е да се каже, че слабата игра тук не разваля прекалено удоволствието от чете - едва ли някой е запомнил книгата с играта в нея. Въпреки това, има какво да се желае. Повечето избори са прекалено очевидни, тъй като единият вариант е чисто и просто самоубийство и често авторът те пита втори път сигурен ли си. В други случаи се вижда ясно, че трябва да се довериш на някого или да го разубедиш; може и да ми е от многото четене на Любо Николов, но винаги за мен си личеше ясно кога планът на спътниците е чисто безумие и описан като някакво емоционално решение и кога имат нещо "хитро" на ум. Има избори, в които пропускаш цели зони/ситуации и то интересни такива. Има неизбежни ситуации, в които разичташ на късмет (избери един от 2-3 епизода) и ако нямаш такъв - загиваш - което си е кофти, особено в края на книгата.
Като цяло една от добрите книги-игри, бих я препоръчал повече на млади читатели. Старите фенове на жанра предполагам също ще я харесат на препрочитане, но по-малко от едно време. Със сигурност не е от книгите, при които след препрочитане милият детски спомен остава съсипан.
December 29, 2020
Една от любимите ми книги, която тръгна като разказ-игра. Няма бойни схеми, а предимно „житейски избори“ и доста често завършва със смърт. На второ четене обаче, след толкоз много години, откривам, че част от изборите са просто фиктивни и водят до едно и също развитие, а на някои места шансът определя крайния резултат, което е дразнещо, защото играта може да свърши просто ей така.
August 27, 2017
Интересен сюжет и добро темпо на развитие на действието, но краят ми беше някак прибързан и неочакван.
February 22, 2020
Любима поредица. Имам я цялата и тази е първата част, за мен е най-добра
June 30, 2021
Начало на една уникална поредица, вълнуваща история, която грабва вниманието.
March 29, 2015
Една от любимите ми книги-игри
Displaying 1 - 6 of 6 reviews