Хем съм сам, хем няма никой

by Рангел Вълчанов

Времето, в което живеем, много се напряга бе, уважаеми! Бърза за някъде! За къде бързате бе, ало?! Страх ви е да не изпуснете влака на някое друго ВРЕМЕ или просто, комплексирани от чувството за малоценност, нищожност, фукате се и търсите алиби да се оправдаете, без да държите сметка, че попаднали веднъж в тази епоха, ще трябва да изгълтате всички жаби, змии, гущери... и всички лайна..., преди да вземете последния влак. Разбирате макар и късно, че лошотията е толкова голяма, че сме осъдени на всичко отгоре и да раждаме, да продължаваме рода си, да възпитаваме себе си и децата си на номерата, спретнати от това всемогъщо ВРЕМЕ.

Всеки ред от чуждте книги ми доказват липсата на познание, но от друга страна тая моя книга подозира ли тя, ако е много умна, какво лично аз знам и какво не знам... и тогава от къде това нейно нахалство, надраскано върху личните и бели листи. /Рангел Вълчанов/

Genres: Bulgarian Literature

200 pages, Paperback

First published January 1, 2013

Reviews

[Габриела Манова · Rating 5 out of 5]

Прекрасна книга. Всеки ред беше толкова силен, че ме оставяше в едно непрекъснато колебание: да плача или да се смея. Но аз на книги не плача, така че умерено, но искрено се посмях. То всъщност друг смях, освен искрен, не може да предизвика тази книга. Понеже тя самата е много откровена, непринудена. Чете се на един дъх, макар че сякаш не е писана така. Сякаш режисьорът ревизира де що е останало из старите ленти на съзнанието му - последните, най-добри плодове на уталожилия се спомен. Всъщност тази книга е точно спомен. Онзи спомен, който се разгърнал до история, до приказка. А приказките са вечни.

[Dessie · Rating 2 out of 5]

Нямаше никаква логика или последователност, но по един приятен начин.

[Ренета Кирова · Rating 1 out of 5]

Не ми хареса книгата на Рангел Вълчанов "Хем съм сам, хем няма никой". Имаше и добри попадения в нея, като някои размисли и смешни моменти, но като цяло е много разхвърляна, пише за едно, превключва на друго и се получава разпиляност. Сякаш я е написал човек, който има съновидения, халюцинации, разпилени мисли и спомени, а в главата му е пълен хаос. Усещането ми е, че сякаш пише, заради самото писане, да види как звучат думите.

[Stanio Modernoto · Rating 4 out of 5]

Всички ще умрем, а сега - наздраве! Определено трябва да се прочете, определено е неповторима, както всяко зрънце от търсенията на този уникален чешит. Вечная памят!