Нарекоха ги фашисти

by Никола Алтънков

НАРЕКОХА ГИ ФАШИСТИ е историческо изследване на т.нар. фашистки организации от 30-те години на миналия век -легионери, ратници и младите отецпаисиевци, както и техните предшественици - "Родна защита", "Национална задруга", "Кубрат", ВС "Отец Паисий" и др. Засегнати са и "Бранник", и Народно-социално движение на проф. Цанков. Но това не са единствените "фашисти". До днес фашизъм и фашисти са понятия, които се използват произволно и по приумица. Те са придобили символично, ако не и религиозно значение: употребяват се главно като заклинания и първосигнална демонизация. Последните две глави, разглеждащи феномена фашизъм и наличието му (или не) в България, дават възможност на читателя за собствена оценка.

511 pages, Paperback

First published January 1, 2004

About the author

Никола Алтънков е доктор по история от Калифорнийския университет в Санта Барбара и професор в същия, магистър на изкуствата от Института за чужди науки в Монтерей. Член на Академията за политически науки в Ню Йорк от 1984 г. и на почетното социологическо общество „Делта Тау Капа“ от 1975 г.
Роден е в София на 17 август 1932 г. Завършва английска филология в Софийския държавен университет "Климент Охридски" и история в Калифорния, САЩ. Преподава в американски висши училища, работи в научни институти в САЩ.
Автор е на трудове по история, политология, социология и икономика. Има над 200 публикации. В България завършва и издава последните си книги: "България малък тигър", "Икономика на благоденствието", "Нарекоха ги фашисти", "Светците ги съдят" и "Кой победи".

Reviews

[Петър Александров · Rating 5 out of 5]

"Нарекоха ги фашисти" по-скоро поставя многоточие на читателя (изхождайки от презумпцията, че това е първата книга, която е чел по темата), който наистина иска да разбере дали някои от по-спорните младежки/политически организации са изповядвали идеологията на хитлеризма/фашизма или пък са взаимствали само някои техни характерни особености поради геопилитическите обстоятелства в бушуващата от революции Европа, с които България трябва да се съобразява преди и след влизането на страната ни във ВСВ. Въпреки това няма да останете разочаровани, защото е разказана в детайли дейността на третото и четвъртото поколение българи и техните политически възгледи, без каквито и да е идеологически предразсъдици от автора.

Бих препоръчал книгата да се прочете заедно с тези на Николай Поппетров, за да се добие още по-ясна представа за политическия живот от 20-те години до 9-и септември 1944 г.

За да разберете дали дадено движение е фашистко/хитлеристко трябва да се четат огромно количество книги, но най-вече да не се поставят граници в политическо/икономическо деление ляво-дясно, защото движенията, борещи се за национално могъщи и социално справедливи държави, голямата част, от които появили се на политическата сцена след ПСВ (някои още в края на XIX в. - Чехската национал социална партия) са били част от т.нар. трети път. Той представлява синтез от десни и леви идеи. От дясно е взет национализма без капитализма, а от ляво е взет социализма без интернационалния (господстващ дотогава) характер. Така е изграден нов политически спектър, съществуващ отделно от левия и десния. Това не означава, че всички движения, произлизащи от това политическо течение са били еднакви, а да не говорим за лепенето на етикети като "фашистки" или "нацистки". Такива определения са всичко, но не и обективни.

Не мога да не спомена, че светогледът на РНБ е най-добре развитият и стегнат, ако го съпоставим с тези на другите националистически организации. Говорим за стотици страници идеология! Някои техни статии са публикувани в блог из интернет, за жалост, идейната им библиотека не е отразена напълно в този труд, но пък може да си съставите добро впечатление какви са били техните възгледи. Интересно е да се отбележи, че в България по това време е в сила ЗЗН, но въпреки това се инкриминират техни материали, защото “вредната им пропаганда срещу български граждани от друго верско и расово потекло компрометира вътрешния ред”.

Не ми направи добро впечатление, че в края на книгата си акад. Алтънков прави взаимноизключващо се твърдение, казвайки, че човек може да бъде националист и индивидуалист едновременно. Това, естествено, не е вярно.