" ...пътеписите на Карбовски са като малки деца, надничащи в стара къща... през кръгчетата на мръсните прозорци, избърсани с детски ръкав, може да видите часовник с кукувичка, стар вестник на пода, минало величие, надписи по тапетите, забравени куфари и черно-бели снимки на няколко голи жени... това беше краят на ХХ-ти и началото на ХХІ-ви век. Имаме ново присъствие в писането на Балканите. А авторът е само на 33..." сп. Тайм
Мартин Карбовски (с истинско име Мартин Кирилов Богданов) е български журналист. През 1988 година завършва Немската гимназия в София. Има 2 висши образования — мебелно инженерство и телевизионна журналистика.[1] Известен е с провокативния си стил. Водещ е на предаването „Емигранти“ и „Отечествен фронт“ по „Нова телевизия“ и е бил автор на материали в списания „Егоист“, „Плейбой“ и други. Водещ на предаването „Пропаганда“ по „Дарик Радио“ и бивш втори водещ на предаването на Кеворк Кеворкян „Всяка неделя“ по Националната телевизия. Автор на книгите „Дефлорация" (1995), „Едно" (1998), „Обществен eXperiment“ (2003), „Пътеписите“ (2005) и стихосбирката „Недялко яде лайна в НДК“. Водеща фигура в групировката "Литература-диктатура". През 2008 с "Бързалитература" издават стихосбирката "Антология на живите".[2][3] В края на 2009 излиза последната му стихосбирка "Технология на екстаза".
Харесва ми енергията в стила на Карбовски - в тази книга, но и в репортажите му. Не в поезията, където дотам е обсебен от идеята за плаката, че няма нищо общо дори с истинската политическа поезия.
Тъкмо „Пътеписите“ са и най-добрият пример за целенасочената политическа некоректност в текстовете на Карбовски. В този смисъл са талантлив манифест на една системна война, която той води с политическата коректност и вежливото говорене. Здрав българин, както се казва.