Преобразена

Преобразена #1

by Десислава Дюлгерян

“Преобразена” е първата книга на Десислава Дюлгерян. Започната като новела, историята прераства в уникален фентъзи роман.

Много е казано и писано през годините за свръхестествени същества. Никога обаче не е предлагана такава версия, в която читателят да не се запита дали няма частица истина в това.

В трилогията главната героиня води вътрешна борба със себе си за света, който познава и това, което в действителност е.

Диана е измъчвана от ужасни "реални сънища", още от най-ранна детска възраст. Това, както разбира впоследствие, е най-малкото, което я различава от всички останали. Израснала като изключително студена, силна и непоколебима личност, смисълът на живота й се основава на учението и науката. Изградените от нея защитни механизми предпазват границите на реалния й дневен свят и нощните й премеждия, дори от най-близките й хора.

Всичко следва своя нормален ход, ако въобще би могло да се нарече нормално, докато един ден героинята не среща съдбата си очи в очи. Разбира заблуждението, в което живее не само тя, но и целият свят. Любопитството я подтиква да разбере истинската си самоличност, докато в същото време бива въвлечена в една война между видове, за които никога не е подозирала, че съществуват. Диана Василева трябва да приеме своето предопределение, въпреки съпротивата й че това не е нейният път в живота.

Genres: Bulgarian Literature, Fantasy, Audiobook, Romance

776 pages, Paperback

First published January 1, 2012

About the author

Автор на трилогията "Преобразена" (преиздадена последно 2023 г.) и еротичния трилър (изд. 2023 г.) - "Ще пирувам с кръвта ти"

Reviews

[Victoria · Rating 5 out of 5]

Прочетох книгата сравнително бързо и още през февруари, но досега не ми се отвори шанс да напиша това ревю. Знам, че няма да е много дълго. Времето ме притиска, и въпреки че това е тъпо извинение за кратко ревю, смятам, че не дължината е важна, а това което читателят наистина е изпитал докато чете книгата и точно това трябва да напише в ревюто си.

Когато взех книгата, за да я прочета трябва да призная, че я започнах с предрасъдъци. Все пак не всеки ден попадаш на книга за вампири, писана от българка и действието се развива в град в България? Нали? От тази гледна точка подходих скептично. В днешно време пазара е залят с вампирски книги и съм изчела доста такива, затова в началото си помислих, че това ще е поредната вампирска история, как момчето печели момичето, просто разказана по друг начин. Признавам, че когато я четях, имаше моменти, в които асоциирах даден момент от книгата с други книги, но накрая, когато стигнах до последната страница, когато затворих корицата и имах възможност да осмисля прочетенето, с ръка на сърцето признавам, че бях оценила грешно. Това не е толкова вампирска история, колкото истинската история на едно момиче, което се опитва да открие себе си, коя е тя всъщност и къде принадлежи в живота. Това е нейният живот, нейните успехи и падения, нейният път към любовта, колкото и да е осеян с камъни. И въпрек че има свъхестествен отпечата намирам толкова човешко в тази книга. Честно бих я препоръчала на всички. Даже я препоръчах на няколко приятели, които са върли противници на вампирите и ги смятат за глупави. Но нека не се откланям от темата. Преобразена е една наистина невероятна книга, която си заслужава да се прочете. Повярвайте ми, ако сте взели тази книга с мисълта, че ще е поредната загуба на ценни минути от времето ви, грешите. Тази книга в никакъв случай не е загуба на време. Гордо мога да кажа, че това е една от любимите ми книги.

[Izida · Rating 1 out of 5]

Дали е лесно да напишеш 773 страници с глупости (че дори и неграмотно - правопис, граматика, дори стил...) и да ги напаснеш, както смогнеш, за да можеш след това да напишеш още толкова за втора книга и, ох!, трета!?...
Дано ви стига за "ревю", не си струва да отделя повече време.

[Ванеса Колева · Rating 5 out of 5]

Преди да прочета Преобразена книга първа,бях много скиптично и любопитно настроена!След прочита обаче треперя от нетърпение да прочета и другите две книги.Тази книги ме отвя.Пренесе ме в един нов свят пълен с много тайни,конспирации,вампири,вторични и още куп новости.Честно казано и аз като Диана вече не знам на кой да имам доверие(В КНИГАТА)!Останаха толкова неизвестни,че главата ми не го побира!Интересно ми е какво ще се случи след Преобразяването на Диана?Кой е нейният възлюбен?Александър или Теодор?Вампирите ли са убили семейството и?Исия лоша ли е?Кой е този тъмен глас в главата и?Защо са тези сънища?Определено книгата ми хареса и си заслужава!Писателката пише наистина невероятно!Щом аз по принцип грехота е,но прескачам абзаците с описания-тук не можах просто.Всичко прочетох на един дъх!

[Делиян Маринов · Rating 5 out of 5]

Доста стойностна и хубава книга. Цялостната идея и реализирането и спират дъха. Лично не бях чел творба пропита с толкова човещина. Не ми допаднаха главните персонажи и мисля, че те са слаба страна, но като цяло това е въпрос на индивидуален вкус. 5-те звезди са напълно заслужени, и той най-вече заради факта, че авторката успява да разбие клишетата, които другите "фентъзита" с вампири набиват, и заради които стилът като цяло се омърсява. Творбата на Десислава е от стабилните български фентъзита. Въобще не е за пропускане, особено за хора, на които им е писнало от блюдкави истории, а такива в родната и чуждестранна фентъзи и не само литература - много..!

[Beth K · Rating 4 out of 5]

С лекота можех да оценя книгата с 5 звезди, но реших да съм напълно реална с мнението си.
Книгата бе нещо изключително (неочаквано) добро. Радвам се, че дадох шанс на първата книга, защото попаднах в един абсолютно нов свят, който с лекота ме погълна.
Историята, до тук, имаше и своите банални моменти. Имаше и доста дразнещи. (Примерно постоянното пиене на кафе. Нещо стане - кафе, някой умре - кафе, някой реве - кафе... Знам, звучи дребнаво, но след 50тото споменаване на кафе, м/у 1 и 100стр, взе да ми писва.) На моменти разсъжденията на героинята ми идваха в повече, и откровено ще си кажа - доста от тях с лекота пропуснах. Въпреки това ще кажа, че авторката е успяла доста добре да поднесе описанията си, позволявайки ни да изживеем всичко сякаш на едно с Диана.
Новият свят в който попадаме е нещото, което ме накара да се влюбя в историята и да тръпна от нетърпение за втората и третата книга. Лично за мен беше изключително добре измислен и много интересно преплетен с реални факти, събития и митове.
Няма да продължавам да пиша, просто ще кажа - ХАРЕСА МИ! И с удоволствие ще прочета и продължението!
Пп: Защо за тези книги се говори толкова малко?! Заслужават много повече внимание!

[Диана Александрова · Rating 2 out of 5]

Харесвам истории с вампири, освен това се казвам Диана. Като видях, че "Преобразена" е история за вампири и главната героиня се казва Диана, директно си казах, че това е знак от съдбата и трябва непременно да я имам. Проблемът е, че съм доста прилично грамотен човек със сравнително богат читателски опит. Тази книга изглежда като писана от съвременен осмокласник, който има повече неизвинени отсъствия отколкото присъствия в час по български език. Книгата гъмжи от правописни, граматични, пунктуационни грешки. Дори е пълна и със сгрешени думи - в смисъл, че на места направо се ползват грешните думи. Проверих - книгата има редактор и коректор, но явно на никого не му прави впечатление. Дори няма да коментирам факта, че четох второто й издание, т.е. не мога да отдам това на бързане за първи печат! Но тъй като съм устойчива в действията си, реших, че ще я дочета все пак. Наистина тази история е интересна, има потенциал в нея. Да, разпознавам елементи от други истории, но при толкова написани книги в световен мащаб, е крайно трудно да измислиш нещо изцяло невиждано и нечувано. Повярвайте, историята има много потенциал! Но е написана плоско, не добре, не умело, пък и аз съм читател, който чува думите в главата си като ги чете, с интонация, с патос... и когато запетаите се появяват вътре в самата дума, това много ми разваля четенето. Давам на тази книга 2 звезди за интересната история и страшно лошото изпълнение на историята.

[Книжни Криле · Rating 4 out of 5]

„Преобразена” на Десислава Дюлгерян е епична трилогия, която като нищо може да се окаже и най-мащабното четиво в българската литература от последните десетина години. В три тома, чийто общ обем спокойно надхвърля 2000 страници, авторката предлага на по-смелите читатели коктейл от жанрове, в който ще откриете и лична драма, и романс, и силно застъпен фантастичен елемент. Прочетете повече на "Книжни Криле": https://knijnikrile.wordpress.com/201...

[Maria Petrova · Rating 5 out of 5]

Оценка на книгата - 5 от 5 звезди!

Моето ревю на книгата - http://vampire-ladies.blogspot.com/20...

---
My rating - 5 out of 5 stars! Read my review - http://vampire-ladies.blogspot.com/20...

[high_on_books · Rating 5 out of 5]

Скъпи читателю, помисли внимателно преди да разтвориш тази книга и да се потопиш в света на преобразена, защото Връщане назад няма. Едно завладяващо четиво, което има един единствен недостятък: свършва прекалено бързо и те оставя изгаряща от неугасващо желание за още.

[Kristiyan Malinov · Rating 5 out of 5]

Невероятна е, препоръчвам я на всички любители на фентъзито!

[Син на Синигер]

От година вече слушам да се говори за бургаската писателка Деси Дюлгерян. То и преди бях чувал името ѝ, ала в последно време я виждам по телевизията, на срещи, тук-там. Викам си, навярно профилът ѝ тук е препълнен с ревюта на читатели. Идвам и какво да видя? Пусто! Нищо! Викам си, за какво е цялата тая дандания с промотирането, ако имаш еднотипни коментари на кръст и един гневен изблик за цвят? Ревютата в мрежата също са кът…

Та си викам, дай да я видим тази госпожа дали е чудна сирена, омагьосваща русалка или скучна скумрия. И не, нямам неуспешен брак с морска нимфа. Къде ти!

Бил съм само на едно представяне на дебютния роман на Деси, „Преобразена“. Те и трите ѝ романа са със същото заглавие. Та бях на едно представяне, вече години след дебюта, където авторката така и не можа да разкаже за какво е романа, коя е главната героиня и основната развръзка, т.е. защо изобщо да се хващам за портфейла. Не ме разбирайте погрешно. Цената е съвсем приемлива, дори твърде. Книги като тази в момента се оценяват между 25 и 30 лв., но първата струва само 12, което е всъщност цената на хартията, на самото тяло. Това ме навежда на мисълта, че книгата е вече платена, изцяло финансирана и ние, читателите, плащаме само остатъка.

Пак се отклоних, простете. Та Деси не можа да каже за какво е романа. Помня че спомена нещо за каст от 30 герои… После вампири… После извънземни… Разбирам, разбирам. Не всеки автор може да е обективен и да вмести в едно изречение отговор на въпроса „За какво иде реч?“, но след 10 години, простете, би трябвало да знаете за сюжета на романа. Слава Богу, редакторката беше там да брани и адвокатства на своето гълъбче, та я изкара от по-трудните моменти, което беше съвсем ненужно, при все покровителственото отношение на мъжете в обкръжението на Деси.

Именно този спомен предизвика огромното ми учудване, когато открих почти празната секция с коментари. И тая липса на интерес най-сетне разпали моя интерес, та си оправих перата на опашката и литнах да взема дебютния роман на госпожа Дюлгерян – Преобразена, с едничката цел – да ви разкажа за какво, дявол я взел, е историята!

Книгата започва с нашата типично нетипична Диана – студентка втори курс във някакъв си варненски университет със специалност Физика. Първото, което научаваме за нея, е че мрази да сънува и то главно защото се появяват рани и синини по тялото ѝ. Диана има две съквартирантки, които ще именувам Грижа и Безгрижие, защото това е единственото, което вършат. С Безгрижие се срещаме още на първата сцена, която тя бърза да напусне. Не узнаваме нищо друго, освен че косата ѝ е мокра и че хавлията е лилава. Сцената с Грижа обаче сериозно ме накара да се замисля за достоверността на разказа. В смисъл, че е фентъзи, то няма спор, ама да ми кажеш, че Диана се е събудила с пробити от пирони ръце и никой не ѝ е сложил инжекция против тетанус, то това е литературно богохулство! Реакцията на медицинската сестра също бе потресаваща и удивително неестественият диалог влоши положението.

Жено! Пробити са ти ръцете! Ръцете! Знаеш колко мускули, сухожилия и кости има в дланите? Диана нямаше да може да ги движи дори, да не споменаваме терапията! Вместо да ни обясни как се е възстановила след ужасната травма, как се е научила отново да държи вилица и как е зависела от съквартирантките си да ѝ измият косата и да ѝ избръснат краката, претупваме тая подробност и минаваме на „Какво ще облека за довечера?“ и „О, Иван е толкова сладък. Защо чак сега видях мъжа в него? Ки-ки, ки-ки“ (кикот демек)

Жено, ако се събуждаш почти всяка сутрин с някакви наранявания, отивай да живееш в болница или си хвани някой дето следва медицина. Защо никой в тази вселена не обръща внимание? Защо всички приемат тоновете кръв, с които е прогизнало леглото на Диана, като нещо нормално? И, по-важното, кой чисти тази кръв? Даже Диана да успее с помощта на някой плешив Пропър или даже Бинго, остават петна! Петна! Или си подменя матраците и дюшеците всяка седмица? Ами дрехите? Нека позная – никой не задава въпроси, нали?

Следва ненужно неудобна сцена с Иван, в която той неочаквано ѝ се предлага. Казвам „неочаквано“, защото не знаем почти нищо за връзката им, ако ще и да е приятелска. Струва ми се ролята на Иван е просто за да знаем, че наблизо се навърта истински алфа мъжкар с истински потенциал да бъде с Диана. Всъщност, той се явява в съня ѝ. Нарича я „Преобразена“ дори! Уууу! (закачливо)

Сега, като се замисля, не знам как изглеждат героите. Даже Диана.
Което всъщност не е проблем, защото се среща и в други книги. Образът понякога се крие в делата и думите на героите. Нека заедно да видим как изглежда Деси…, искам да кажа Диана, на следния ден: Става, потрива се, отива в кухнята, яде конфитюр и какво да види през прозореца! Труп! Реакцията? Диана пие чаша студена вода, мълчи и решава всичко да забрави. Вече си я представям как гледа новини вечерно време – с мраморно лице, в пълна тишина и огромна кана с лед и вода. Животът е толкова труден за гледане!

Нормалната човешка реакция при вида на труп е първо да разбереш как се е случило, а след това да си направиш изводите дали има шанс да последваш човека. Хората не се притесняват за мъртвия, той си е мъртъв, нищо не можеш да направиш за него. За себе си, от друга страна, ще има да се притесняват, а нашата Диана тръгнала да забравя.

Вечерта Диана сънува себе си в тялото на мъртвото момиче (чието лице въобще не е могла да види). До тук не съм говорил за стила, защото не виждам смисъл, но обикновеното и необикновеното са представени подред, като взаимозаменяеми. Все едно какво се случва, няма напрежение. Та мъртвата казва нещо много странно: „Ти си виновна за смъртта ми. Няма да подмина това.“ За първото съм съгласен, даже без да чета трилогията. Но второто? Кой говори така? Да подминеш какво? Да оставиш, да забравиш, но да подминеш? Това някакъв бургаски жаргон ли е? Или „Затваряме за днес магазина“ – когато Иван слага край на планирането на безсмисления проект. Нито знаем какво е значението на проекта, нито важността му, нито за какво точно е, освен някои объркващи детайли. Какъв магазин, бе, Ванка! Ти не разбра ли, че си тук, за да топлиш мястото на любовния интерес? Някой ала-Димитрий с коса до раменете, която да крие калиграфията на врата му? (белезите на Килмонгър от Черната пантера имаха повече смисъл)

И тъкмо преди да изпадна в кома от скука, братът на Диана, за когото чуваме за пръв път, получава левкемия, за която родителите ѝ чуват за пръв път. Как можеш да представиш подобна човешка трагедия по толкова нескопосан начин? Поне с едно изречение съм съгласен, защото трябваше да изпитам някаква емоция, „Но почувствах само безкрайна празнота.“ Остави това, ами едно от първите неща, които казваш на умиращ роднина, е „Майка ми казва, че си болен…, затова реших да видя лично как стои въпросът.“ Жено! Жено? Ти на кооперативна среща ли си отишла или да видиш брат си? После Иво, да това е братът, казва, че това е била любимата му сестра. Сериозно? Не искам да знам за останалите.

Ще спра до тук, преди ревюто ми да надмине по обем романа. До тази последна сцена мислех, че разглеждам творбата на зрял човек, но усещам нещо натрапчиво тийнейджърско между страниците. Както казах по-горе, всичко е представено с еднакъв монотонен темп. И причината за това не е фактът, че нищо не се случва, а че не знаем нищо за тези хора, най-вече за Диана. Коя е тя? Какво иска от живота? Знаем какво НЕ иска – да сънува кошмари, от които се събужда плувнала в кръв. Но какво иска? Към какво се стреми? Що за човек е? Човек, който пуши цигари, ходи по купони? Човек, на когото завиждат, че може да тича с часове и има секси фигура? Това, дами и господа, не е характер и определено не е човек, на когото можеш да съпреживяваш.

Ето какво щеше да е интересно – тя сънува кошмар, събужда се наранена и бързо събира чаршафите си, за да ги изпере тайно в банята. Една от съквартирантките се събужда от сън и я пита какво прави, а тя отвръща, че е „онзи ден от месеца“, на което другата отвръща „Мислех, че това беше миналата седмица“. И така, без да ни се казва направо, знаем че това се случва постоянно и че Диана се чувства засрамена, но и изплашена. Преди да съмне тя опитва да прикрие следите и мириса на кръв, а през деня – раните по тялото си. Но ето го Иван, който има чувства към нея и който успява да забележи раните ѝ. Той я разпитва, тя става нерешителна, иска да му сподели, но ако започне, ще трябва да му каже за гласовете в главата си и за мъжа, който ѝ се явява и я нарича Преобразена. Дали Иван ще ревнува? Тя не знае и не иска да знае, затова не му казва. Един ден обаче двамата се целуват, Иван вижда пресните и старите ѝ белези, нараства спор, драма, драма и точно в пиковия момент звъни майката на Диана и казва за брат ѝ. Диана първоначално използва обаждането като претекст да избяга, но когато се обажда отново и разбира, че не ѝ се е причуло, ѝ прималява, пада на колене и си припомня най-хубавите спомени с Иво (за да се създаде емоционална връзка). Едва тогава тя отива в Бургас и сравняваме жизнения Иво от миналото с изпития и умиращ Иво от настоящето…

Но кого да залъгвам?
Къде са редакторите? Къде?
Някъде на море?

[Rumena Staneva · Rating 3 out of 5]

Изключително обемна книга, за съжаление без особено смислен пълнеж.

Не че е лоша, не изобщо. Просто е леко изтъркана. Засега няма нищо интересно, следваме класическата стигма за лошото момче и невинното момиче, което е въвлечено “без тя да иска това” в страшно приключение и напълно случайно се оказва една от най-важните фигури, пред които всички изведнъж трябва едва ли не да се кланят. Всичко това можеше да бъде поне 5 пъти по-сбито описано.

Главната героиня не е нищо кой знае какво, главният герои ми е бозав и крайно безинтересен, няма нищо вълнуващо в представения свят, освен че на моменти действието се развива във Варна, въпреки че единствения детайл, който получаваме е името на града и веднъж бе спомената Морската градина.

Силно се надявам следващите да са по-добри.

[Evgenia Kondeva · Rating 3 out of 5]

Още от първите страници се потапяме във вълнуващия свят на Диана Василева, сблъскаме се с нейните мисли, страхове и желания. Претърпяваме заедно с нея промените, които я очакват, както физически, така и психически. Д.Дюлгерян открива нов свят за нейната геройня, както и за нас. Впускаме се в приключение, за които не знаем нищо, преоткриваме древни тайни заедно с Диана. Съмнение, доверие и желания се сблъскват в едно. "Преобразена" веднага заинтригува читателя, и го оставя в очакване и без дъх до края.

[Гери]

Ако Десислава Дюлгерян беше западна писателка, то сега щеше да се снима филм по трилогията й, а тя щеше да е навъртяла доста голям хонорар, защото книгите ни предлагат всичко от ърбан фентъзито до последната страница. Не изневерява на стила и използва умело клишетата, но с разлистване на страничките все пак ви изненадват и то във възходяща градация.

http://tebeshirche.blogspot.com/2015/...

[Елисавета Бодурова · Rating 5 out of 5]

Уникална, нямам думи... Въпреки, че я прочетох преди седмици, все още съм там...
Фентъзи шедьовър... ❤️

[Теодора Ангелова · Rating 5 out of 5]

Една от любимите ми поредици. Още в началото ме грабна като вихрушка и не ме пусна до самият край. Вълнуваща,е меко казано.

[Кристина Радомирова · Rating 5 out of 5]

❤❤❤❤❤❤

[Vladislava Todorova · Rating 5 out of 5]

Изчела съм доста книги,но тази определено е в топ класацията ми. Цялата поредица е уникална,увлекателна и те държи под напрежение през цялото време. Горещо препоръчвам

[Bojidara · Rating 5 out of 5]

Определено ми хареса книгата. Имаше места, където действието се забавяше, но като цяло е интересна и се чете бързо.

[Velizara K · Rating 1 out of 5]

На толкова тъпа книга отдавна не бях попадала. Толкова е зле написана и нищо не се случва, че издържах само една трета, а слушах в Сторител на скорост 2.0. Прочита е окей, като цяло, обаче като станаха много мъжките образи, актрисата започна странно да си преправя гласа. Толкова скучно в живота ми не ми е било, а съм чела страшни тъпотии като "Позлата". Моите уважения към авторката, ама май трябва и тя да попрочете някоя книга или да отвори някой синонимен речник, нищо, че не са на мода вече. Едни и същи нелепи глаголи, едни и същи повтарящи се фрази. Ужким героинята е много интелигентна, напада я някакъв в парка, тя си казва "Е, не е толкова зле, супер си е даже, ама дано не ми се случи пак" и при "поканата" за среща от негова страна, отива без да разбере как и защо?!?? IQ -85 (това е минус, не тире). Кой си казва "дали да си пробвам късмета и да го питам колко често трябва да се храни.... Попитах го "ти колко често трябва да се храниш?""?????? Това не е литература, а "Мило дневниче в мечтите ми"... Срам за българското фентъзи и то в 700 страници?!? Три части?!?

[Zlatina Jeleva · Rating 5 out of 5]

Книгата ме завладя. Честно казано на моменти ми ставаше скучна и банална, но въпреки това поддържаше интереса ми и не исках да пропусна нито думичка от нея. Приятно, леко, неангажиращо четиво, което те потапя в един различен и интересен свят и те кара да забравиш за реалността. Виждам, че има доста критици. Бих им казала - напишете нещо по-добро!

[Никол Метева · Rating 4 out of 5]

Бих й дала повече, като за българска фантастика и съвременен роман мога да кажа, че беше изключително попадение. Не мога да й дам 5, защото ми отне много време да я прочета и на моменти ми беше скучна, но това компенсираше с обратите, наистина добра книга. Направо почвам втората

[Simona Lazarova · Rating 5 out of 5]

Най-любимите ми книги! Много завладяваща и интересна история! Героите са прекрасни! Чакам и 4та част!

[Petya Kalcheva · Rating 5 out of 5]

Тази поредица е една от най-добрите, които съм чела от този жанр.Високата оценка е напълно заслужена.

[Daniela Peshcovsca · Rating 5 out of 5]

Интересна интерпретация на темата за вампирите. Много ми хареса!

[Kalina Ivanova · Rating 5 out of 5]

Бижу! Трудно тръгна и до около стотна страница ми беше безразлична и от тав насетне....Уау!

[Berna Mehmedova · Rating 5 out of 5]

Останах много приятно изненадана от книгата. Стила на писане ми харесва изключително много. Сюжетната линия, героите, историята - всичко е направено със стил.

[Ani Arnaudova · Rating 5 out of 5]

Признавам бях скептична, вампирите не са ми любими персонажи…обаче, леле майко тази трилогия ме отвя! Страхотно писане, добре изградени герои. Заслужава си всяка минута четене!

[Book Addict *D* · Rating 5 out of 5]

Отдавна отлагах този препрочит. Покрай всички новоизлизащи заглавия, както и стари за наваксване, някак си никога не оставаше време да повторя нещо любимо.
Е, голям пропуск от моя страна. Наистина бях забравила колко обожавам тази история и как "Преобразена" всъщност беше книгата, накарала ме да си отворя очите за съвременната българска литература. Имаме родни автори, достойни конкуренти на световните имета, като Десислава Дюлгерян определено е начело на моята класицая.
Благодаря за тази книга и начина, по който ме интригува. Макар и вече позната история, тя отново ме държа на тръни до последната дума.

[Lilia · Rating 4 out of 5]

Ако трябваше да дам оценка само според това колко ми е било интересно и колко бързо съм прочела книгата - щеше да е 5 звезди. Но на моменти повествованието беше проточено малко повече от нужното, движението на сюжета зависи много от диалозите, което принципно не е предпочитаният за мен повествователен метод (свикнах по някое време, това е въпрос на вкус).

Доооста харесвам главната героиня, в повечето случаи разбирах мисленето ѝ, подходите ѝ. Истории с вампири винаги са ми харесвали, има някои клиширани тропи, но това не ми пречеше, донякъде очаквам от стила на книгата. Има някои по-steamy моменти, но в първата книга не се стига до баш smut. Минавам веднага на втората.