Разделението на труда не ми донесе нищо и аз се оттеглих през 1991 г. В това няма нещо поучително, освен че сега живея по-смислено и по-добре. Така че вече не чувствам някакви научни задължения: разделението на труда в науката почти по никакъв начин не ме вдъхновява. Все пак Деян Деянов настояваше да продължа веднъж на две седмици да преподавам в Пловдивския университет. Съгласих се, за да се запази духът на Марксовия семинар едно обединение на млади учени от София, възникнало в средата на 70-те години около Деянов. Той впрочем е и причината изобщо да се реша на сегашната публикация. Поставих му обаче условието лично да напише нещо като послеслов. Текстът на тази книга са мои лекции, както са записани от Мила Николова, с минимална обработка, в която ми помогнаха Лиляна Деянова и Нина Николова. Отстраних отегчителни отклонения (част от които помествам в края на книгата), дописах бележки под линия и на места сложих условни подзаглавия. Добавих и една моя статия от времето, когато още участвах в разделението на научния труд. 5 август 2000 г. София Андрей Райчев
Тази книга се оказа много интересен източник на базови определения за житейски мъдрости. От нея разпознах същността и смисъла на властта, на проблемите (кризи) и техните решения. Записките ми, докато четох книгата, ще продължават да ми служат за да се ориентирам още по-добре в живота. На пръв поглед книгата е хаотична и тежка за следене, но намирам стила на автора за атрактивен и спомагащ творческото четене подход.