Чели ли сте книгата "Обикновени убийства" от Георги Милев? Ако не сте - горещо ви я препоръчвам. Вчера я дочетох с огромно съжаление - как може такова хубаво четиво да свърши? Ми как - това са само 13 разкази. Криминале, съвременно българско, свежо криминале. Разказите се водят от името на разследващите престъпленията - и то с толкова хумор и самоирония, че приемаш героите като свои хора и накрая не ти се разделя с тях. Е, разказите са подправени и с щипка сантименталност, авторът го е направил много умело. Какво да ви разправям - аз ли съм виновна, че накрая на един от разказите щях да ревна за престъпника - така човешки е представен. Книгата вече е в списъка с любимите ми, ако не сте се срещнали до сега с това четиво - потърсете го, заслужава си!