Какво бихте направили, ако срещу вас се появи собственият ви литературен герой? Книгата за него още не е написана, но пък ето го – стои на вратата и гледа право във вас.
Е, Мат Робинс е момчето, което ще ви разкаже тази история. Историята на един млад неуверен писател, който дори не се е осмелил да започне първата си книга, а вече му се налага да се сблъска с главния си герой. И то не кой да е, а капитан Клод, познат още като Летящата акула, Властелина на небесата, Гръмотевичната гибел! Този дързък авиопират е тук, за да накара своя създател да довърши историята. Защото в света на книгата опасност грози Небесните негодяи – верния му екипаж от въздушни буканиери – и той почти няма време за празни приказки, тулумбички и четене на комикси.
Но как е успял да се материализира в нашия свят? И какво, в името на седемте небета, може да го е последвало?
Ненко Генов е родом от Пловдив, но живее в Полша със семейството си. Завършил е английска филология и кино режисура. Притежател е на три кубични акра книги и комикси. Когато не спасява галактиката от Тъмната страна на Силата, преподава и превежда от полски и английски. И тъй като в живота невинаги става на неговата, пише собствени книги. Единствено там има пълен контрол върху нещата. Поне докато героите му не решат да изскочат от историите си.
Ненко Генов е родом от Пловдив, но живее в Полша със семейството си. Завършил е английска филология и кино режисура. Притежател е на три кубични акра книги и комикси. Когато не спасява галактиката от Тъмната страна на Силата, преподава и превежда от полски и английски. И тъй като в живота невинаги става на неговата, пише собствени книги. Единствено там има пълен контрол върху нещата. Поне докато героите му не решат да изскочат от историите си.
---------
Навремето Ненко е бил ученик. После, вместо да се отърве, е продължил да учи – най-напред английска филология, а след това и кино режисура. Работил е няколко години в телевизията, но тъй като все още не са му поверили епизод на „Междузвездни войни”, в момента кротко се преструва на учител по английски. Живее в Полша със семейството си, където е и сценарист на няколко детски театрални постановки. „Сбогом, дневнико!” е първата му книга.
Доволен съм! Книгата реално е един по-пространен увод към предполагаемо задъхана мащабна история, поради което в нея не се случиха кой знае какви неща, но писането е изключително грамотно, уловило и предало страстта на автора към художествената литература изобщо, а оформлението – истинска зрителна и тактилна прелест. Чакаме втората част!!!
Като структура книгата определено се запомня: главният герой на един млад почти-писател застава на вратата му и му казва, че трябва да продължи да пише. Проблемът? Поради времевите разлики между реалният и фантастичният свят, писателят все още не е започнал да пише книгата! Последват перипетиите на двамата, докато младежът се опитва да напише нещо, а героят му яде всичко, което намери.
Като оформление книгата също е страхотна - илюстрациите са прекрасни, шрифтовете правят впечатление, хартията е дебела и бяла. Прекрасно издание!
Проблемът е, че през цялото време чаках да се случи нещо, а голяма част от книгата минава в разговори. Това не е лош формат, но на мен лично не ми допада. Ако разговорите се редактират и съкратят леко, книгата щеше да е още по-увлекателна. Литературните препратки са интересни и слагат книгата в контекста на класическите приключенски книги, но не са достатъчни - трябва да има все пак малко екшън. Надявам се втората книга да ни го предложи.
Много харесах поредицата на Ненко Генов за Дневника. Кратки книжки с герои съвременни деца, с модерни технологии и проблеми, написани с много действие, напрежение и мотивации на героите. В новата му книга, за съжаление всички тези неща отсъстват. Това, че не е определено време на действието ме вадеше през цялото време, и разни препратки към филми и книги звучаха странно. Много малко неща се случват на героите, почти през цялото време си обясняват концепцията на книгата, вместо да я преживяват чрез приключения. Интересна е идеята, но сякаш авторът се е загубил сам в собственото си въображение и не става ясно, как работи концепцията. Как персонажите, които главният герой/писател е измислил идват, за да му разкажат книга, която той още не е започнал да пише, обаче е много важно да допише?!!!! Как тези персонажи съществуват, когато той още не е писал за тях и ако съществуват защото са в неговото въображение, той защо не ги разпознава и защо те трябва да му разказват какво е в собствената му глава..... абе сложничко е, ама и неоправдано и неясно, но за сметка на това, забавно, добре написано и макар книгата да прилича на предговор на една голяма фантастична книга, имам някоя и друга любима сцена. (трите глави, които авторът призовава да не четем, главата в която Капитан Клод гони птицата по халат и тн.)
Много рядко купувам книги, подтикнат от корицата, но тук се случи точно така. Като цяло, графичното оформление на романа е страхотно. Корицата грабва дори и читател като мен, който не харесва "юношески" произведения. Самата тя, както и вътрешните илюстрации са много благи, много „манга". Много ми допадна как са оформени различно страниците, съдържащи основната" история и тези, които са по-скоро дневник на автора (и главен герой) на началото на приключенията на капитан Клод. Похватът с оживелите авторови персонажи винаги ми се е струвал неубедителен, но Ненко е успял да го приложи по доста добър начин, който напълно си заслужава комплиментите. Доволното количество препратки към класически фантастични и приключенски романи се надявам да предизвикат интерес у по-младите читатели към въпросните произведения. Ненко пише добре и историята се чете бързо, а подходящият за порастващи хумор дори успя ме разсмее няколко пъти. И Защото „не Всичко е цветя и рози", ще спомена и двете неща, които не ми харесаха: Историята в книгата е по-скоро увод към същинската такава, отколкото самостоятелно произведение. По-голямата част от нея е преразказ, така че остава впечатление, че на практика не се случва много. Като цяло, съм приятно изпенан и се надявам Ненко да напише продължението скоро! 4*
Корицата изглежда много добре, точно като за middle-grade книжка, но ако не бях на представянето на книгата, едва ли щях да си я купя в книжарницата. Корицата отдолу е къде къде по-симпатична и ако руля беше направен в това златно фолио, в което е заглавието отпред, щеше да е перфектно.
Харесвам тази книга. Идеята на историята е интересна и, нека си признаем, мечтата на всеки писател. Капитан Клод е доказателството, че приклченията могат да те преследват независимо дали обитаваш магичния свят на историите или нашия скучен свят. А Мат приема нещата доста добре. Честно казано, аз бих се шашнала доста ако нещо подобно ми се случи. Историята е изпълнена с екшън и забавни моменти и закачки между героите. Харесва ми и че научаваме доста за капитана и как е стигнал до решението да потърси създателя си. Разликата в стила на книгата и оформлението е много умен начин да се покаже разликата в историите. И докто повечето неща, обрат, детайли и герои ми харесват, имам няколко забележки.
Първата е по-скоро към издателството, но трябва да я вметна, защото това понякога ме дразнеше и разваляше удоволствието от четенето. Скъпо издателство, знам, че сте бързали да издадете бройки за представянето на книгата, но моля ви, дайте време да книгите да станат както трябва следващия път. Мастилото на някои рисунки се триеше и почти на всяка страница има размазана или избеляла дума. Кчеството на книгата е много разочароващо, но се надявам само моето копие да е така и просто да нямам късмет.
Втората ми забележка е в заглавията на главите. Когато видях този стил заглавие "Глава Х, в която това и онова се случва" много ми хареса. Уникално, различно, интересно. Но когато започна да се повтаря за всяка глава, до толкова ми стана досадно, че спрях да чета заглавията на главите. Нищо лично, просто такова повтаряне ми става досадно.
И накрая това, което всъщност не ми допадна в историята - любовния интерес. През по-голямата част от книгата, момичето е споменато само веднъж или два пъти. Разбирам до някъде защо тя е важна за Мат, но до момента, в който тя е отвлечена, няма никаква дълбока емоционална връзка изградена между тях. Не се разбира защо Мат толкова се разстройва, че му се иска да не пише повече. За мен това се появи от никъде, просто за да има повече движение и динамика историята. Но познайте какво - не е здължително винаги да има любовен интерес. За мен щеше да е много повлиаващо и емоционално, ако собственика на книжарницата беше отвлечен.
Като цяло книгата много ми хареса, с изключение на няколко забележки и нямам търпение да видя как ще се развие историята нататък.
Представете си, че сте писатели с развинтено въображение и жажда за приключения. А сега си представете, че на вратата ви почука собственият ви главен герой. Как бихте се почувствали?
Е, на Мат също не му е лесно, когато на прага на книжарница “Екс Либрис” застава с целия си блясък Клауди Клод - прочутият авиопират. Само че капитан Клод е прочут единствено в мислите на създателя си и то във всякакви вариации - от атрактивна жена до дългокос пират с кецове.
Сега светът на Клод се оказва в опасност. Въображаемата паралелна реалност ще изчезне, ако момчето не завърши романа си и то така, че някой да повярва в героите му. Задачата се оказва трудна за младия автор, още повече, когато на пътя ��у се изпречва собственият му главен злодей. Дали Мат ще успее да завърши историята и да спаси света на Клод?
ВПЕЧАТЛЕНИЯ
Да започнем с илюстрациите. За тази книга “Артлайн” обяви конкурс, а изборът на Галин Георгиев е право в десятката - образите оживяват по страниците на романа и спазват много добре описанията на персонажите. Изданието е подходящо и за съвсем начинаещи читатели - децата лесно биха свързали героите с рисунките.
Личи си, че Ненко Генов е писал книгата с желание и с любов към класическите приключенски романи, на които отдава почит. Примерите и подробностите около конкретни заглавия отново са плюс за най-младата публика. Всичко в романа стимулира читателя да посегне и към други книги. Стилът е ясен и четивен - хващаш томчето и не го оставяш, докато историята не приключи.
Въпреки приятния разказ и нестандартния образ на Клауди Клод, доста неща в романа не успяха да ме заинтригуват достатъчно. Идеята за Автора - творец на светове, срещам вече в трето българско фентъзи. “Приказка за магьосници, физици и дракон” на Геновева Детелинова и “Хрониките на селянина” на Кристиян Недялков експлоатират темата по идентичен начин. Идеите не подлежат на патент, разбира се, така че всеки може да ги преразказва по колкото си иска пъти.
Открих сходства и с “Алкатраз срещу злите библиотекари” от Брандън Сандерсън - роман, който ми дотегна с безбройните си прескачания от сцена в сцена, вмъкване на маловажни за сюжета неща, както и бавното действие. Тук Ненко Генов се е справил далеч по-добре, а забавянето на действието е в полза на интересната литературна информация. Всичко щеше да е отлично, ако имаше още две-три глави накрая, в които да се запознаем по-подробно със света на Клод. Така написан романът ми се стори като добра прелюдия, но не и като завършено произведение. Остава ми само да чакам продължението, където да се гмурна в истинските приключения.
„Приключенията на капитан Клод и Небесните негодяи 1: Пратеник през портала“ от Ненко Генов поставя началото на приключенска поредица, написана в духа на всички любими филми и истории от 80-те и 90-те години на 20 век. Имаме си злодей, брилянтен учен, екшън герой и млад нърд за главен герой. Мат Робинс, главният герой, мечтае един ден да стане писател, но засега трябва да се задоволи да работи в любимата си книжарница, след училище. Но един ден, на прага ѝ се появява капитан Клод, който има много прозвища (които ще ви спестя), и той идва не откъде да е, а право от страниците на бъдещата книга на Мат. „Бъдещата“, защото, разбирате ли, Мат все още не е написал нищо, а според Клод е спрял да пише и времето е застинало в литературния свят на капитана, в който един и същи ден се повтаря отново и отново. Оттам започват и перипетиите на нашите герои.
Както самият Ненко споделя, романът му е обяснение в любов към всичко, което го е вдъхновявало и това си личи от образите на героите и сюжета. Но е поднесено много увлекателно и с правилната доза хумор. А аз обичам в книгите да има смешни моменти. Да напишеш нещо забавно е страшно трудно, по-трудно от всяка драматична история. А тук си имаме един капитан, облечен само по халат и преследващ сврака по улиците. Може би най-любимата ми сцена.
Браво на Ненко! С нетърпение очаквам продължението.
П.П. Книгата е подходяща за читатели от 12 до 99 години.
Когато започнах “Пратеник през портала”, първата книга от поредицата “Приключенията на капитан Клод и небесните негодяи” от Ненко Генов, си представях, че ще се отправя на пътешествие с някой небесен кораб, в компанията на банда пирати и въобще, че това ще е едно разбойническо приключение (явно е, че не съм чела много подобни книги И че подходих с известни предразсъдъци).
Всъщност обаче още анотацията изненадва и подсказва, че ни чака нещо необикновено, защото въпросният капитан Клод се появява, от плът и кръв, пред своя литературен създател – едно момче на име Мат, което на всичкото отгоре още дори не е започнало да пише своята книга. После се оказва, че нещата не са се случили точно по план, но план Б се измисля в движение!
Всичко това е необходимо, защото Мат трябва да пише! Трябва да напише своята история докрай, за да не остане тя в нищото. За да може героите му да продължат да живеят в техния свят.
Тук Ненко Генов много хубаво се е заиграл с идеята, че литературните герои оживяват благодарение на своите читатели и че има много случаи, в които литературата и истинският свят са се преплитали. Въобще, всички литературни препратки страшно ми харесаха, дори да не разбрах някои от тях (защото не съм чела произведенията).
Та, идва капитан Клод при Мат, за да го помоли да продължи да пише, но понеже всичко е объркано от самото начало, то продължава да се обърква още и още повече! Мат трябва да напише едно, той пише друго. Клод е напълно неконтрорируем и непредвидим, благодарение на което Мат попада в някои ситуации, от които се срамува и други, от които е благодарен, че е останал жив.
Впрочем, много харесах Мат – той е хлапе, което може да се определи и като неудачник. Не е особено популярен, няма приятели, родителите му едва го забелязват и той намира утеха в книгите. Също така, не схваща особено бързо и не прави нещата точно така, както са му казали. Но се оказва, че е много отговорен и както ще разберем, с голямо сърце.
И докато капитан Клод си мисли, че Мат ще пише за приключенията му в света, в който го очаква екипажа му, най-различни авантюри ги застигат в реалния свят.
Толкова приятно е написана тази история, подходяща за младежи на всякаква възраст! Има интересни герои, готино приключение, забавни моменти. Изданието е много красиво, особено с илюстрациите на Галин Георгиев.
Очаква се и втората книга, която, според издателството, ще навлезе повече в стиймпънк жанра, но отново ще видим срещата на двата свята… предвид как завърши “Пратеник през портала”.
Приключенията на "Капитан Клод и небесните негодяи" отлежава известно време на рафта, защото по принцип не съм особен фен на детско-юношеската литература. Но харесвам идеите на Ненко Генов и това беше основната причина да я купя. Просто не бързах да я прочета. Обмислях, дали да не я четем двете с дъщеричката ми като поотрасне още малко. Но миналата неделя я мернах в Сторител и я пуснах докато готвим. И без това времето беше скапано навън, а и бяхме планирали цял арсенал от вкусотии за приготвяне. И както я започнах, така и я дослушах няколко часа по-късно.
И как няма, тази история не се спира нито за миг, в нея постоянно нещо се случва, динамиката е страхотна. Няма встъпления, няма "ама чакай сега, читателю, да ти обясня". Приключението започва още с първото изречение. Мат Робинс е тийнейджър, който мечтае да стане писател, да разказва истории, да сподели любовта си към книгите с целия свят. И ненадейно един ден на прага му застава странник с дълга коса, който твърди, че е персонаж от неговата книга. Тази, която ще напише в бъдеще. При това не кой да е, а главният герой. Та този странник започва да му обяснява как трябва да се залавя за работа и да започва да пише, защото нещо се е объркало и времето в неговия свят е зациклило на едно място и ако не започне веднага да пише книгата, може целият му свят и той включително да изчезнат. И Мат какво да направи, започва да пише, разбира се.
Няма да ви говоря за събитията, които следват, нито за главните герои, само като ги видите на корицата и можете да си представите каква шура банда са небесните негодяи. Ще ви кажа само че тази история си е класическо олд скуул приключение и си има всичко важно - от злодея, през гениалния учен, до екшън героя и разбира се несигурния младеж, на когото се полага честта да спаси света, нищо че няма идея какво прави.
Книгата всъщност е своеобразен увод към историята, която тепърва предстои да се развие, така че добри новини на този фронт - очакваме още от Мат и негодяите.
Това което ми хареса най-много обаче е любовта към литературния свят, която е обгърнала страниците на тази книга. Лесно можете да разпознаете какво е вдъхновило Ненко Генов, той не го и крие. А още по приятно му става на човек, като види колко много интересите на автора и героите се припокриват. Определено ще я четем с малката след някоя и друга година.
Написана с отличен стил и много увлекателна, нямам търпение за продължението! Историята сякаш е стъпила на доста класически произведения за деца (например самия Клод ми напомни на Карлсон от покрива), но успява да излъчва своя собствена атмосфера и оригиналност. Препратките към други книги ми бяха доста интересни и обогатиха сюжета. Главите от линията "дневник" според мен трябваше да са написани в курсив - т.е и наборния текст, не с��мо колонцифрите. Не ми допадна края, такъв огромен клиф-хенгър за продължение, което няма да получим скоро. Мисля, че към финалните страници на една част от поредица би трябвало да се разплетат възлите, да има някаква завършеност. Не беше и показано защо това момиче беше толкова важно за Мат. Сякаш просто е момичето, което трябва да бъде спасено. Корицата е великолепна, както и илюстрациите. Топла, уютна, обещаваща книга, която прочетох много бързо и с удоволствие.
“Ако читателят вярва в това, което чете, ако се пренася в нов свят, докато разгръща страниците, то тогава този свят наистина започва да съществува.”
“…плодът на авторовото въображение се материализира в паралелна реалност. А отдадеността и любовта на читателите към този свят и неговите герои бяха нужните елементи, които го поддържаха вечно жив.”
Очевидно не съм публиката към която е насочена тази книга, затова смятам да не давам рейтинг. Това е готина книжка за деца, и се надявам автора да продължи поредицата, но просто не беше за мен.
Nenko Genov никога не разочарова, независимо дали в амплоато си на писател, на блогър, или на ентусиазиран фен. Затова и съвсем очаквано, Капитан Клод наистина ни повежда в страхотно приключение. Младият Мат мечтае да бъде писател, но неуверен в способностите си, е стигнал до кривата круша. А това може да се окаже пагубно за света, който е създал в творбата си - света на Капитан Клод и бандата му аеронавти, Небесните негодяи. Капитан Клод не може да си позволи такъв риск, и идва на място в нашата реалност, за да държи изкъсо Мат и да му даде нужния стимул за писане. Всъщност, Капитан Клод далеч не е толкова заплашителен, колкото го изкарах в последното изречение. Той е голям веселяк, който дори може да прави чудни палачинки - а също и да консумира цели камари сладкиши. Очаквано, плановете му да донесе експресно вдъхновение на Мат не движат така гладко, както той се е надявал - и вместо в неговия свят, хлапето упорито приключенства само в нашия. Това в известна степен ме разочарова. Бях си навила на пръста, че ще посетя този фантастичен свят, и ще се запозная с Небесните негодяи, но уви - нито един Негодяй не посети страниците. Искам да кажа - да, капитан Клод ни разказа за доктора, но него не е редно да го наречем негодяй! А пък барона - пф, той не заслужава да е негодяй! "Капитан Клод" е много първа книга. Запознава ни с героите, задава атмосферата, спретва една наистина чудесна завръзка, но оставя разнищването ѝ за по-нататък. Признавам си, че по обичам, когато в рамките на една поредица всяка книга ни дава самостоятелна, що-годе завършена история; а всичките заедно си пасват в голяма картина. Сега, като си снех от сърцето оплакванията, да продължим нататък. Книжката е наистина супер сладкото приключение, и както и да го подхванете - на хартия или в аудио, няма да съжалите. Аз се възползвах и от двата варианта. Прочитът в Сторител на Даниел Цочев е разкошен - супер добродушно пиратски, и никога досега не съм завиждала на някого толкова, че може да казва "ррр". Изданието на @artline_studios пък си е направо луксозно - готина хартия, чудни илюстрации дело на Галин Георгиев, много яко вътрешно оформление, отделящо главите, разказани за Мат, от тези, написани от Мат. Приключенията бяха весели и интересни, въпреки критиката ми по-горе. Но това, което най-много ми хареса и ме впечатли, бе връзката автор - герои - произведение. Бих препоръчала тази книжка на всеки, който копнее да твори с думи, но му стига неувереност. Героят на Мат съвсем физически идва да подтикне сътворяването на света си, но е истина - хиляди въображеми светове и герои разчитат на своите автори и читатели да ги поддържат живи. Какво по-чудесно призавние? Препоръчвам я направо и на всеки читател, особено любител на приключенските и фантастичните жанрове. В "Капитан Клод" има толкова препратки към литературата и поп-културата, и струи толкова много любов към тях - знам, че това е слабо място не само за мен като читател. Надявам се скоро да видим продължението на книгата - и аз, като господин Браун с нетърпение чакам да получа нови глави. Нали уж щяха да се бавят броени минути! 😃
Ако трябва да събера накуп почти всички любими елементи в една фантастична история, то със сигурност ще включа портал през измеренията, заигравка с време-пространството, оживяла история от книга и герой с голямо въображение. Е, именно тези неща са част от настоящата история и за мен е една приятна лудост да се потопя в подобна книга. Винаги съм си представял Ненко Генов като приключенец, на когото могат да се случат всякакви невероятни неща, така че написването на тази история е нещо като сбъднато мое желание. Дано това начало се превърне в един по-мащабен проект, защото първата част говори за надграждане, нови герои, истински приключения и много фантазия. „Пратеник през портала“ („Artline Studios“, 2023) е напълно естествена книга за фантазьорите, поглъщащи приключение след приключение с ненаситна страст, обиколили стотици места в нашия свят и други, далеч по-необикновени светове. Това е книга за героите читатели, писатели и техните портали към необичайното и вълнуващото. Ако съберем всичко в едно, ще се получи нещо наистина чудато. (Продължава в блога: https://knijenpetar.wordpress.com/202...)
Имам усещането, че от момента, в който разтворих книгата до затварянето на последната страницата, бяха изминали само няколко минути. Даже се изненадах колко бързо се озовах в края на тази част от приключението. Отдавна не ми се беше случвало така да ме “погълне” някое четиво.
Времето, прекарано с Мат, Клод и компания беше разтоварващо. Книгата е написана с много приятен хумор, действието се развива бързо и увлича, сюжетът не предполага големи обрати и изненади, но аз съм окей с това. Изключително уютно се чувствах между страниците. Нямам търпение за следващата част.
п.п.: знам, че не съм сред таргет групата на романа(за деца е предимно), но аз съм си от изгубените мом(и)чета на Питър Пан и никога няма да порасна достатъчно, за да спра да чета детски книги.
п.п.п.: ако все пак порасна, искам да стана небесен негодяй. :)