Запознаването с езичеството трябва да става и чрез сериозните изследвания по темата. Поради тази причина си поръчах изданието „Paganism“, което е част от серията „A Very Short Introduction“, издавана от Oxford University Press (OUP). Целта на тези книжки е да се представи обзорно конкретна тема, представя се историческа справка за развитието на явлението и се дават примери от древността и съвременността, ако е възможно.
Когато говорим за такъв тип книги е изключително важно да отбележим автора и издателския екип, дали те имат опит в дадената сфера, дали имат нужните познания и квалификация, за да могат да ни представят темата. Предполагам, че OUP няма да си позволи да наеме някой некадърен автор за подобен род книги. На първо място тук не се търси литературното писане, а се търси умението за намиране, рефериране и синтезиране на голям обем библиография, в допълнение на познанията на автора и редакционния екип. В тази връзка с едно бързо търсене в Google разбрах, че Owen Davies е историк, който се занимава именно с историята на магията, вещерството и техните съвременни проявления. Това бе достатъчно, за да ме мотивира в покупката на книгата.
Книгата е съставена в типичния paperback формат, който е изключително удобен за четене. Съжалявам, че в България той не е разпространен, нашите издателства ползват други формати за книгите. По отношение на тезауруса ми направи впечатление, че изданието започва с индекс на илюстрациите, който е поставен преди предговора. Това ми се струва малко странно издателско решение при положение, че същинската текстова част следва библиография и бележки към всяка глава. Цитирането е без отбелязване, което не е удобно, защото постоянно трябва читателя да прехвърля между текста и приложението, за да знае какъв източник се използва в конкретното обяснение.
Предполагам, че това е направено с цел да се поддържа наративен вид на текста, защото изданието се предлага като по-скоро научно-популярно отколкото като авторска монография.
Самата книга представя увлекателно темата за езичеството. Ще споделя за какво става дума във всяка част от книгата, дано да ви стане интересно.
Предговорът въвежда в темата и анализира етимологията на думата и значението на езичеството през Античността и Средновековието. Той е съвсем кратък и предразполага читателя към стила на книгата, изданието е написано в много достъпен език, което е много хубаво.
Първата глава е озаглавена „The ancient world“. В нея се проследяват първите проявления на религиите чрез най-старата форма на вярване – концепцията за задгробен живот. Следват идолите и пещерните рисунки, които са свидетелство за това. Свързването на тези ранни свидетелства говори за появата на анимизма като вярване. Няма конкретни свидетелства, които да свързват директно анимизма с културата, но автора смята, че тези доказателства са тотемически. Отделя се внимание на древния шаманизъм, култа към предците и боготворенето на Майката-богиня. Твърдите политеистични вярвания в периода на цивилизациите на Месопотамия, Вавилон и Египет, както и писмените знакови системи играят важна роля за развитието на вярванията. Доволен съм от обясненията за синкретизма в гръко-римския пантеон, както и отношението на Юдаизма и Християнството към езическите религии. Използват се различни примери за обяснение и сравнение: Митраизма, неоплатониците и други. Авторът изрично отделя значителна част от тази глава, за да изясни естеството на разбирането за жертвоприношенията – историческите, теологическите и археологическите свидетелства и доказателства против и в подкрепа на тези явления в езическия и юдео-християнския свят;
„Paganism in retreat“ е втората глава от книгата и тя е посветена на началото на гоненията срещу езичниците. Авторът започва от Римската империя и едиктите на императорите срещу езическите практики. Разказва се за мисионерството и практиките на християнизация в Англия и териториите около днешното Обединено кралство. За разрушението на древните храмове, идоли и свещенни места се използват жития и други исторически източници. Териториите са най-обширни: Гърция, Турция, Северна Африка и др. В тази глава отново се застъпва тезата за характера на синкретизма в Християнството. Монасите и мисионерите успяват да въплътят някои езически практики в своята религия и по този начин по-лесно да нагодят своята религия към местното население. Езичеството постепенно преминава във фолклора и суеверията;
Третата глава е „Gods of the North“, която се отнася до северните народи, които най-късно биват покръстени в християнската вяра. Описват се редица характеристики не само на викингските народи, но и на балтийските, както и на някои от славяните. Правят се някои уточнения, които са важни за отбелязване по отношение на езическите варвания на скандинавците, например факта, че в различните племена и държави е имало различно отношение към популярните на нас Тор, Один и Фрея. Один се споменава често в шведските и датските имена, но е по-рядко срещан в Норвегия и Исландия. Фрея е по-рядко срещана в Дания за разлика от Швеция. Обръща се внимание и на саксонците и ирландските. Главата обхваща периода между 4 и 14 век. Любопитното в книгата за нас е, че на страница 62 е поставена гравюра на Битката при Върбишкия проход(811 г.), показваща разгрома на византийската армия от хан Крум;
Четвъртата глава „Pagans across the ocean“ ни разкрива новия свят, който се открива с Великите географски открития. Новите култури, които европейците откриват, са толкова различни от всичко, което е било познато до този момент, че това е представлявало сериозна заплаха за християнския свят според мореплавателите. Книгата разказва за силната мобилизация на мисионерите от началото на 15. век. Споменават се също и гоненията на езичниците в Русия и принудителното покръстване към православната църква по времето на Иван Грозни и Петър Велики. В тази глава автора разкрива и информация за отношенията между колонизаторите и индианците в Северна Америка, както и към азиатските народи – срещите на мисионерите с китайските религии, индуизма, будизма и тяхната пропагандна дейност;
„Embracing the pagan past“ е петата глава от книгата, която се фокусира върху възвръщането на интереса към езичеството, това явление започва през Ренесанса. Великите майстори по онова време развиват невероятен до този момент интерес към древната философия и създават произведения, които са повлияни от естетиката на древността. Според историците 18 век и Просвещението преражда езичеството. Романтизмът също има роля в това, споменават се творби на Гьоте и Шилер. Езерната школа и Шели са също пример за поглед към езичеството. Друидите и жреците биват „преобличайни“ в нова светлина и представени чрез изкуството. С възникването на теорията на естествения подбор много учени използват тази идея и я прилагат през призмата на културното развитие на народите. Обясняват се суеверията по онова време със запазени останки от езическите практики. Събужда се интерес към езичеството от много учени, споменава се „Златната клонка“ на Фрейзър и опитите да се възроди или реконструира прарелигията. В тази глава се отделя и внимание на манията към окултизма и как това повлиява на някои общества през 19 и 20 век, дава се пример с нацистите по времето на Германската империя (Третия райх);
Последната шеста глава е озаглавена „Return of the gods“ и нейната цел е да направи кратък обзор на състоянието на съвременното езичество. Отново се говори за вълната на окултизъм, която започва през 19. век. Отделя се внимание на всички по-известни и важни движения по онова време – Теософското общество на Елена Блаватска, Херметическия орден на златната зора, Ordo Templi Orientis (O.T.O.) и значителна част на Гарднър и Wicca. Съвременното езичество се развива и до днес, така че няма как книгата да е напълно изчерпателна.
След краят на основния текст книгата предлага библиография, допълнителен списък с препоръчана литература и индекс на използваните термини и имена. По мое мнение това издание е изключително полезен ресурс, защото успява да съчетае историческа и научна достоверност и лесен наративен стил, който е подходящ за всеки читател – не само човек с интерес към тази област, но и сериозния учен. Много е писано и се пише върху темите за съвременно езичество, но почти никъде няма позоваване на авторитетен източник. При книгите за езичество много почти (почти винаги) авторите реконструират или интерпретират древни вярвания през своята гледна точка, но никога не посочват първоизточника. Затова по-голямата си част от книгите са в някаква степен ненадежден източник на информация. Прочитът на „Paganism: A Very Short Introduction“ не само е чудесно въведение, но и полезен източник на информация за всякакви видове вярвания, които са споменати в текста. Книгата си заслужава дори и само заради библиографията и списъка с препоръчани книги.