Goodreads helps you keep track of books you want to read.
Start by marking “Кого живея?” as Want to Read:
Кого живея?
Enlarge cover
Rate this book
Clear rating
Open Preview

Кого живея?

4.52  ·  Rating details ·  88 ratings  ·  17 reviews
Костас Монтис не конструира поетичните си книги като цялости. Поезията му е непрекъснат поток от натрупващите се, взаимодопълващи се, взаимокоментиращи се фрази на едно единствено стихотворение, което го съпътства през целия му живот. Оставя времето да подреди, линейно както умее, фрагментите от този несекващ текст, представяйки стиховете си в последователността на написва ...more
Paperback, 256 pages
Published 2005 by Стигмати
More Details... Edit Details

Friend Reviews

To see what your friends thought of this book, please sign up.
This book is not yet featured on Listopia. Add this book to your favorite list »

Community Reviews

Showing 1-30
Average rating 4.52  · 
Rating details
 ·  88 ratings  ·  17 reviews


More filters
 | 
Sort order
Start your review of Кого живея?
Slavena
Feb 24, 2017 rated it it was amazing
катеря почти вертикален калдъръм в Солун, когато приятен човек от малка и стилна книжарничка в София ми се обажда по телефона и припомня: бяхте поръчали една книга на гръцки автор на 6 януари 2016 година. точно така, потвърждавам.
все още ли я желаете? - следва.

и така всъщност я получавам – изчерпана повсеместно, открива ме в Гърция.

толкова много за смъртта, загубата и страха, поднесено с толкова много жизнеутвърждаване, топлина, човещина, финес и прецизност. мъдър синтез на Всичко, плиснат в о
...more
Neva
Jul 01, 2018 rated it it was amazing  ·  review of another edition
Чудесно издание (както винаги при "ДА"), чудесен превод. Просторните луфтове тук не ме дразнят, напротив, нужни са ми, за да преглъщам и/или да се шляя с последната подхвърлена от автора мисъл в главата. То е като тефтерче с хрумвания и наблюдения от лято на остров. Като радостна, чудата и странно стройна симфония от долитащи от чужди разговори откъслечни изречения.

Ценността на "Кого живея?" за мен е не в обичайните неща, които търся в книгите - да науча нещо за себе си и за света / да чувствам
...more
Teodora
Sep 10, 2015 rated it really liked it
„Трябваше да си водим бележки тогава, когато
нещата се случваха,
трябваше да си водим бележки тогава, когато
ги преживявахме,
за да не разиграват сега, както си искат, носталгиите,
за да имаме с какво да ги оборим.“


(„Носталгиите“, Костас Монтис)

Месец се търсим с тази книга. Обикалям по книжарници, а навсякъде учудени, гледат с неразбиране, нямат книгата, понякога мислят, че „още не е излязла, скоро“, друг път нацелват „с изчерпан тираж е вече“. Месец се търсим и единствената причина е това стихотворе
...more
Petya Kokudeva
Aug 16, 2012 rated it it was amazing
Имах усещането, че чета нещо, написано от прастар динозавър, останал си обаче дете. Болезнен и лековит. Самобитен и като форма, и като съдържаемо. Ще го чета още пъти...

И от дистанцията на времето вече, лоша работа... След тази книга вече няколко поетични книги ми се струват мижави (а сред тях Били Колинс и Н. Маджиров!, които уж харесвам много). Беля си отворих:)
мини тяло
Aug 21, 2015 rated it liked it
Историята с тази книга тръгва малко отдалеч.
Миналата година във Фейсбук се разхождаше едно стихотворение на Костас Монтис – Към себе си.

Странно е да ти обяснявам
защо трябва да си щастлив
и ти да се съгласяваш,
и да не си.


Традиционното му тълкуване е прозрачно. В крайна сметка: кой не е изпитвал сплин, кой не се е чувствал нещастен без конкретна/видима причина, кой не се е чудил: „депресиран(а) ли съм“, понеже за депресията няма (винаги) сигнали, няма (винаги) причини. Има само болка, а с нея чове
...more
Asya
Sep 09, 2017 rated it really liked it
Shelves: i-have
3.5/5

РАЗУМЪТ
Забърква се в някакви каши,
намира си някакви компании,
и после ни се връща вкъщи,
и ни мъкне и проблемите си

СЛУЖИТЕЛИ
Тъй както стоим затворени тук, на шестия етаж
и се потим под електрическата светлина нощ и ден
знае ли слънцето, че ни няма?
Тъй както стоим затворени тук, на шестия етаж
и се потим под електрическата светлина нощ и ден
знае ли земята, че ни няма,
знае ли Бог,
казал ли им е някой?

КЪМ СЕБЕ СИ
Странно е да ти обяснявам
защо трябва да си щастлив
и ти да се съгласяваш,
и да не си.
Temz
Jul 18, 2015 rated it it was amazing
Гръмкост е всеки опит за затваряне на стиха на Монтис в буркана на думите. Той надскача символиката, надскача междуредието и увисва с разперени крайници за стрелките на емоциите. „Кого живея?“ е едно от малките съкровища, които отнемат секунди, а подаряват безкрайно море. Без нужда от напомняния. Защото след един прочит знаеш, че ще се върнеш към него.
http://knijno.blogspot.bg/2015/10/blo...
...more
Vasil
Mar 08, 2020 rated it really liked it
Shelves: 2020
Това е поезия, която е трупана с години, наслоявана от времето, от опита, от сърцето и от разума. Като отрязъци от една много дълга мисъл: неслучайно изобилсват повторенията, а повече от половината стихове имат някаква връзка помежду си (често откривана в заглавията им, примерно "ЖИВОТ I", "ЖИВОТ II" и т.н.); сега като го казвам, по-скоро не една, а няколко мисли, които дълго са го съпътствали в живота.

Красиви стихове, но малко от тях носят онзи морски дух, който съм свикнал да откривам у гръцки
...more
Ais Adilova
Apr 16, 2019 rated it it was amazing
Книгата заслужава не пет звезди, а цяло съзвездие.
Vanya
Jun 24, 2016 rated it it was amazing

НОСТАЛГИИТЕ

Трябваше да си водим бележки тогава, когато
нещата се случваха,
трябваше да си водим бележки тогава, когато
ги преживявахме,
за да не разиграват сега както си искат, носталгиите,
за да имаме с какво да ги оборим.

Костас Монтис, "Кого живея"
(превод: Яна Букова)
Irena Simeonova
Feb 26, 2017 rated it it was amazing
Костас Монтис ме остави без думи, само с чувства и усещания, силни, неподравени, смачкващи те. Бих го чела непрекъснато, докато науча наизуст всяко нещо написано от него. Не, не наизуст, докато преживея всяка една емоция съдържаща се в думите му, в запетайките му, в точките му, в удивителните му...
Mira Baldaranova
Jun 12, 2015 rated it it was amazing
Shelves: poetry, classics
Не ни помагат вече препинателните знаци
и препускаме без запетайки, без точки, без удивителни.

Правиш изключения, Господи, правиш изключения!

А предговорът на Яна Букова е просто задължителен за четене, накрая.
Ива Попова
/

Не ни помагат вече препинателните знаци
и препускаме без запетайки, без точки, без удивителни.

/
Кажете му да не страхува да се страхува,
кажете му да се страхува без никакъв страх.

/
ТЕМИ ЗА РАЗМИСЪЛ

Ех, да бяхме, казват, заели отпреди.
Но ако, не щеш ли, бяхме знаели,
но ако, не щеш ли, бяхме знаели по-рано,
от необходимото,
как щяхме да обичаме както обичахме,
как щяхме да обичаме каквото обичахме,
как щяхме да продължаваме нататък,
с какви мандолини, с какви направени калпаци,
как в края на краищата щ
...more
Jacqueline
Feb 27, 2017 rated it liked it
Shelves: balkans, poetry
Търпение, гребци,
кураж, гребци.


"Не е върхът на поетическия небосклон."
С това предупреждение ми дадоха "Кого живея?", чието ново издание чаках около месец. Спретнахме си страхотна дискусия с приятните мъже от "Нисим", които заварих, когато я купувах- всички бяха много скептични спрямо поезията на Монтис, макар и с редовния disclaimer, че лириката все пак е нещо безкрайно субективно.
С извода "стига, че наплашихте момичето" и смях ме изпратиха от книжарницата, но при следващото ми посрещане ще им
...more
Lyubina Yordanova
Mar 26, 2019 rated it it was amazing
Shelves: poetry
Трябва да кажа нещо на морето.
Заведете ме при него сутрин, когато е само.

Защо толкова много паметници на Незнайния войн
и нито един на Незнайния човек?
Ние къде ще положим венците си?

Най-голямото ни откритие
страниците, които се обръщат.

Кого повтарям, в чии стъпки стъпвам,
кого живея?

Бях сега,
съм вчера.
Разберете най-сетне.

Изглежда, че дори когато няма никой,
ние сме излишни.

Когато се усмихва,
зората забравя сандала си.

Какви скоби сме,
каква голота въвеждаме.

Небето се обезцветяваше,
за да наподоби очите
...more
Мария Шикова
Mar 13, 2015 rated it it was amazing
Shelves: favorites
Малко са 5 звезди, мнооого малко...
Малка книжка, малки стихове, малки строфи, малки изречения, малки думи...голяма поезия! Жестока! За подобен род четива трудно пиша, защото четенето и препрочитането е интимно преживяване, прекалено лично и съкровено!
Препоръчвам горещо!
Благодаря Костас за думите и чувствата!!!

Не си чака реда любовта
бута се


Обикнах те в пълни подробности.

Къде отиваш?
Не съществуват стени извън стените.


Пътят, който ни доведе,
още е отвън и чака,
даже коня си не е завързал.


СЪРЦЕТО
...more
Veronica Panayotova
Nov 16, 2014 rated it it was amazing
"Кого живея?" е книга, която след време отново ще прочета и отново ще науча нещо за себе си. Четивото, което Монтис ни предоставя е смесица от минало, настояще и бъдеще под формата на спирала и с всяка една страница попадаш на различна точка от нея. Представя перспектива на живота с помощта на малките и обикновени неща. В същото време разбираш, че думите, които казва тежат като времето...
Natalia Noykova
rated it it was amazing
Dec 14, 2013
Danny
rated it really liked it
Sep 26, 2015
Selena
rated it it was amazing
Feb 18, 2017
dobime
rated it it was amazing
Mar 24, 2012
Силвия Недкова
rated it it was amazing
Dec 27, 2018
Miglena Timova
rated it it was amazing
Jul 15, 2017
Antoaneta
rated it it was amazing
Dec 31, 2017
NeDa
rated it it was amazing
Sep 24, 2015
Katrin Kirilova
rated it it was amazing
Jul 11, 2018
Boriana Bogdanova
rated it it was amazing
Sep 05, 2018
Илия Димитров
rated it really liked it
Sep 14, 2015
Виктория
rated it it was amazing
Nov 21, 2019
« previous 1 3 next »
There are no discussion topics on this book yet. Be the first to start one »

Readers also enjoyed

  • Зелда
  • Poetry as Insurgent Art
  • В печалния хан на дните
  • 3/4 любов
  • Border: A Journey to the Edge of Europe
  • Книга на разкаянията и утешенията
  • Софийски магьосници (Софийски магьосници, #1)
  • Ти, непрестанна новина: стихотворения
  • Delta of Venus
  • Остайница
  • Зелените очи на вятъра
  • La terra dei figli
  • Happy as a Dog's Tail
  • К като всичко
  • Eric (Discworld, #9; Rincewind #4)
  • The Juliette Society (The Juliette Society, #1)
  • The Rime of the Ancient Mariner
  • Leurs enfants après eux
See similar books…
13 followers
Costas Montis (Κώστας Μόντης) was born on February 18, 1914 in Famagusta, and died on March 1, 2004 in his home in Nicosia, surrounded by his family. He has received numerous honors and awards throughout his life, and his books have been translated into several languages. Costas Montis has received honorary doctorates from both the University of Cyprus and the University of Athens. He has been nom ...more

Related Articles

This June, as we observe LGBTQ Pride—the annual celebration of the lesbian, gay, bisexual, transgender, and queer/questioning communities—we wa...
41 likes · 14 comments
“С онези странни лъчи,
които понякога слънцето забравя по пустите улици.”
5 likes
“Петли

Ние общоизвестните "хора"
кога сме се събудили сутрин като тях
да посрещнем слънцето,
Ние общоизвестните "хора"
кога сме се събудили сутрин като тях
да крещим с цяло гърло за слънцето,
да прегракнем за слънцето,
да ни чуе цялата махала.”
2 likes
More quotes…