Goodreads helps you keep track of books you want to read.

Start by marking “Station Eleven” as Want to Read:

Other editions

Enlarge cover

Rate this book

Clear rating

1 of 5 stars 2 of 5 stars 3 of 5 stars 4 of 5 stars 5 of 5 stars

Open Preview

more photos (1)

Station Eleven

Emily St. John Mandel (Goodreads Author)

4.03 · Rating details · 263,390 ratings · 32,180 reviews

Set in the days of civilization's collapse, Station Eleven tells the story of a Hollywood star, his would-be savior, and a nomadic group of actors roaming the scattered outposts of the Great Lakes region, risking everything for art and humanity.

One snowy night a famous Hollywood actor slumps over and dies onstage during a production of King Lear. Hours later, the world as ...more

Get A Copy

Hardcover, 336 pages

Published September 9th 2014 by Knopf

More Details... Edit Details

Friend Reviews

To see what your friends thought of this book, please sign up.

Reader Q&A

To ask other readers questions about Station Eleven, please sign up.

Lists with This Book

Best Dystopian and Post-Apocalyptic Fiction

3,249 books — 24,177 voters

Best Books of the Decade: 2010's

6,498 books — 11,866 voters

More lists with this book...

Community Reviews

Showing 1-14

Average rating 4.03 ·

Rating details

· 263,390 ratings · 32,180 reviews

Sort order

Apr 09, 2017 Lyubov rated it it was amazing · review of another edition

Shelves: favorites

Бих описала "Станция Единайсет" на Емили Сейнт Джон Мандел като кротка, почти нежна антиутопия. Тези две думи обикновено не вървят ръка за ръка и може би това е една от многото причини, поради които книгата си намери ъгълче в сърцето ми и се сгуши уютно там. Честно казано съм отегчена от постапокалиптични книги пълни със зомбита или други мутирали чудовища и разчитащи на плосък екшън или слашър сцени, за да задържат вниманието на читателя. "Станция Единайсет" е абсолютната тяхна противоположност Бих описала "Станция Единайсет" на Емили Сейнт Джон Мандел като кротка, почти нежна антиутопия. Тези две думи обикновено не вървят ръка за ръка и може би това е една от многото причини, поради които книгата си намери ъгълче в сърцето ми и се сгуши уютно там. Честно казано съм отегчена от постапокалиптични книги пълни със зомбита или други мутирали чудовища и разчитащи на плосък екшън или слашър сцени, за да задържат вниманието на читателя. "Станция Единайсет" е абсолютната тяхна противоположност.

Романът започва на театралната сцена със смъртта на известен актьор по време на постановка на "Крал Лир". Това е само едно дребно предзнаменование на вече стартиралия Апокалипсис, който в случая приема облика на безмилостен, бързоразвиващ се грипен щам. Хареса ми как разказът за настъпващия край на света беше рязко прекъснат, за да бъдем пренесени направо в постапокалиптичното настояще, което пък на свой ред беше доизяснявано с постоянни флаш-бек връщания към миналото. При доста автори подобен подход не би работил добре, но Мандел се справя умело с него, за което има моите адмирации.

Постапокалиптичната реалност е описана сравнително пестеливо, фокусът е върху хората и техните взаимоотношения. Самото оцеляване е някак реалистично и без излишни фойерверки, героични постъпки или други орнаменти, характерни за жанра. Това, което безспорно ме спечели, е нишката за важността и влиянието на изкуството при всякакви обстоятелства, която пронизва цялата творба. Една групичка оцелели обикалят прашните изоставени пътища на опустошената Земя, свирят класическа музика и играят шекспирови пиеси отново и отново. Защото само "да оцелееш не е достатъчно", хората винаги ще имат нужда от нещо, което да ги издига над дребнотемието на монотонното ежедневие, което да ги вълнува и да ги кара да се отъждествяват с него или напротив – да го отричат пламенно.

Изкуството, славата, отношенията с другите, които ни помагат да преодолеем всякакви препятствия – това са основите, върху които се крепи крехкият, носталгичен свят на "Станция Единайсет", в който сякаш цари вечен полумрак, в очакване на настъпването на следващата ярка ера на електричеството.

Накрая ми се иска да споделя няколко любими цитата от книгата (на английски, защото я четох в оригинал):

She is actually beautiful but it`s a subtle kind of beauty that takes some time to make itself apparent.

What do you live for?
Truth and beauty.

Hell is the absence of people you long for.

The thing with the new world is it`s just horrifically short of elegance.

First we only want to be seen, but once we`re seen, that`s not enough anymore. After that we want to be remembered.

This was actually the main difference between 21 and 51 – the sheer volume of regret.
...more

flag 39 likes · Like · see review

Mar 06, 2016 Boris rated it it was amazing · review of another edition

Това е най-елегичният и най-добър пост апокалиптичен роман, който съм чел. За разлика от много от популярната научна фантастика, Станция Единайсет не ни показва фантастични технологии, но за сметка на това разказва за светът, който познаваме и живеем в 21-ви век, като за свят на фантастична технология, която вече я няма и "да оцелееш не е достатъчно" не е само цитат от Стар Трек. Препоръчвам я на всички, които харесват "Пътят". Станция Единайсет е по-добра.

flag 18 likes · Like · see review

Jul 01, 2017 Evgeniya rated it really liked it

Изключително приятна за четене книга, елегантен и необичаен пост-апокалипсис, поднесен много внимателно и обрано. Вместо ужас и високо темпо, както обикнвено се случва в такива книги, една атмосфера, която е по-скоро dreamy, и герои, заети със собствените си (разпадащи се) светове. И въпреки това, достатъчно сюжетни нишки успяват да се разгърнат плавно и да задържат интереса, а пък и да получим картината на разрушената цивилизация заедно със съответните философски питания. Изобщо всичко в този р ...more

flag 16 likes · Like · see review

Aug 18, 2017 Nevena rated it it was amazing

Когато ми предложиха да ми донесат една книга от България, настъпиха едни дъъъълги колебания. И толкова се радвам, че избрах "Станция единайсет" – заслуга на Любов. Изключително рядко чета жанрови романи, и не знам това какво е – антиутопия ли, постапокалиптичен роман ли, обаче по "художественост" не отстъпва и на най-високите образци на съвременната literary fiction. Изчистеният, изящен стил, в който ми направи впечатление умелото използване на детайла – така, че картината трепва в съзнанието т ...more

flag 14 likes · Like · see review

Feb 01, 2017 Vesela rated it it was amazing · review of another edition

Shelves: dystopia, post-apocalyptic, От-БГ-мама, 2017

Понеже "Да оцелееш не е достатъчно" с най-най-голямо удоволствие давам първите си безапелационни и пълнокръвни 5* /ПЕТ/ звезди за годината!!! :)
Книгата ме изкефи максимално!
Признавам, в самото начало имаше у мен известно чувство на колебливо харесване /да кажем като за 2,5* :) /, но то много скоро беше преодоляно :)))
Струва ми се, че някои образи с потенциал не бяха развити, но на фона на всичко останало това се оказа без особено значение.
Препоръчвам я на любителите на анти-утопиите. Тази кни ...more

flag 14 likes · Like · see review

Mar 13, 2017 Asya rated it liked it · review of another edition

Shelves: i-have

реално 3.5 от мен

Като за начало започвам да се убеждавам, че антиутопиите не са много моят жанр.

Книгата ми допадна - лека, с поетичен стил, с театрален привкус, с дух на Шекспир и на един ефирен романтизъм. Но цялата история ми остана някак недоразвита и неубедителна ... сякаш на този свят единствените, които бяха останали живи, бяха артисти, музиканти, емоционални личности, податливи на религиозни убеждения и ловци. Сякаш всичките инженери, лекари, учени - точно те, всичките, се бяха изтрили от реално 3.5 от мен

Като за начало започвам да се убеждавам, че антиутопиите не са много моят жанр.

Книгата ми допадна - лека, с поетичен стил, с театрален привкус, с дух на Шекспир и на един ефирен романтизъм. Но цялата история ми остана някак недоразвита и неубедителна ... сякаш на този свят единствените, които бяха останали живи, бяха артисти, музиканти, емоционални личности, податливи на религиозни убеждения и ловци. Сякаш всичките инженери, лекари, учени - точно те, всичките, се бяха изтрили от Земята и са били необходими 20 години, за да се сети някой как се прави електричество. И сякаш всички книги по физика, биология, химия и пр. и те бяха изчезнали от лицето на света. Историята обаче не предполага такова изличаване - поне в моите очи.

Роля вероятно има технологичния ми уклон - който е по-склонен да вярва в светлото бъдеще на технологиите, отколкото в мрачния безнадежден срив на човечеството ... поради грип. И вероятно точно тази ми склонност да дописвам една антиутопия няма да ми спечели здраво приятелство с този жанр.

Прекарах един интересен ден с тази книга в ръка и не съжалявам, че я прочетох, но и не останах - за мое съжаление - в незатихващ възторг ... по-скоро в едно уютно, малко меланхолично състояние на духа ... на облекчение - ето, че животът все пак продължава. ...more

flag 14 likes · Like · see review

Apr 29, 2018 Diana D rated it liked it

3+ звездички

" Станция Единайсет" ми хареса, но нещо не можа да се получи цялостна химия между мен и книгата. Изпитвам сериозни трудности да я оценя, защото имаше моменти, в които историята ме беше завладяла напълно и изпитвах дълбоко читателско удовлетворение, и такива, в които ми беше тегаво.
Началото ми се стори доста неубедително. Имах противоречиви впечатления от първите глави. От една страна ме държаха под напрежение, от друга имаше някаква повърхностност. От втората част натам, книгата ми 3+ звездички

" Станция Единайсет" ми хареса, но нещо не можа да се получи цялостна химия между мен и книгата. Изпитвам сериозни трудности да я оценя, защото имаше моменти, в които историята ме беше завладяла напълно и изпитвах дълбоко читателско удовлетворение, и такива, в които ми беше тегаво.
Началото ми се стори доста неубедително. Имах противоречиви впечатления от първите глави. От една страна ме държаха под напрежение, от друга имаше някаква повърхностност. От втората част натам, книгата ми допадна повече. Разказът не върви последователно от миналото към настоящето, а се развива от позицията на бъдещето с поглед към това, което вече се е случило. Едно и също събитие се разглежда от различни перспективи и се развива според личното усещане за време и пространство на героите.
Един от любимите ми персонажи е Миранда, която сътворява комиксът " Станция Единайсет". Тя надали някога е предполагала колко близко до действителността може да се окаже пресъздадена ѝ фантазия. Подобно на нейната история, човечеството е заличено почти изцяло, но не от извънземни нашественици, а от съвсем земен вирус. Цялата цивилизация с всичките ѝ удобства вече не е това, което малцината оцелели помнят, а други- не познават.
Комиксът на Миранда е опазен от Кирстен, която е била момиченце в стария свят и вече жена в новия. Той е едно от малкото неща, които я връщат в добрите стари времена, а това, което я крепи в настоящите дни е да продължава да изнася представления със своята странстваща група, защото само " да оцелееш не е достатъчно"...
Актьорът Артур, с който започва романа, всъщност се явява като гръбнак на историята. Всички герои са свързани с него по един или друг начин и спомените им, техните разкази, водят към него.

Нещата, които ми допаднаха в книгата са доста:
- пълноценно изградените персонажи;
- прескачането във времето;
- това, че историята се разказва от перспективата на отделните герои;
- разнообразният формат, който на места е под формата на разказ, на други- като интервюта и писма.

Много интересно и приятно четиво, но ми липсваше усещането за по- автентична и задълбочена постапокалиптична реалност. Финалът ме озадачи донякъде. Очаквах да е някак си по- цялостен и завършен, а всъщност е отворен, оставя всеки да го интерпретира индивидуално и да си изгради своя лична представа. Аз нямам нищо против отворените финали, дори в доста книги ми харесват, но точно тук ми се искаше да има друго развитие... (view spoiler)

" Станция Единайсет" е красива от една страна, а от друга е много тъжна и носталгична книга. При все, че се води антиутопия, сюжетът не е съсредоточен само върху това, което е причинило краят на стария свят, а и върху взаимоотношенията, спомените за миналото и надеждите за бъдещето. ...more

flag 8 likes · Like · see review

Sep 27, 2015 Христо Блажев rated it really liked it · review of another edition

Оцеляване и преди, и след края: http://knigolandia.info/book-review/s...

Много се говори, много се пише за “Станция Единайсет” на Емили Сейнт Джон Мандел, при все че самият роман не предлага обичайните за жанра тръпка и забавления, които примерно един “Сблъсък” на Стивън Кинг предоставя в изобилие, или пък мистерията и неяснотата, които изпълват “Кутия за птици” на Джош Малерман. Романът се родее с друга книга, с която “Екслибрис” основателно се гордеят – “Кучешките звезди” на Джоузеф Хелър, коят ...more

flag 8 likes · Like · see review

Feb 08, 2017 Inna rated it it was amazing · review of another edition

Shelves: favorites

Любимият ми тип фантастика, който разказва повече за хората и по-малко за фантастичния, антиутопичен или постапокалиптичен свят, в който са попаднали.

flag 7 likes · Like · see review

Oct 03, 2015 Ria Naydenova rated it really liked it · review of another edition

Макар и несъмнено красиво написана, "Станция Единайсет" не успя да ми предложи кой знае колко повече.

Като сюжет романът е постапокалиптична антиутопия. Една зимна вечер в театър в Торонто известният актьор Артър Леандър играе "Крал Лир". Има известна обреченост налице - намекнато е, че това е роля, която винаги е искал да играе. Освен това Артър, също като крал Лир, има за какво да се разкайва през живота си (което се разгръща като собствена сюжетна линия по-нататъ) и е стигнал възраст, в която Макар и несъмнено красиво написана, "Станция Единайсет" не успя да ми предложи кой знае колко повече.

Като сюжет романът е постапокалиптична антиутопия. Една зимна вечер в театър в Торонто известният актьор Артър Леандър играе "Крал Лир". Има известна обреченост налице - намекнато е, че това е роля, която винаги е искал да играе. Освен това Артър, също като крал Лир, има за какво да се разкайва през живота си (което се разгръща като собствена сюжетна линия по-нататъ) и е стигнал възраст, в която си дава равносметка за миналото. Играейки ролята на живота си, Артър получава инфаркт на сцената и умира на място под прожекторите. На сцената изскача Джийвън, обучаващ се парамедик, който пръв от публиката разбира какво се случва, и се опитва да окаже първа помощ. От сенките зад кулисите ги наблюдава малката Кирстен - дете-актриса с дребна роля в постановката. Тази вечер обаче всичко започва да се разплита и след три седмици светът, какъвто го познаваме, свършва. Пандемия от много смъртоносна мутация на свиския грип покосява Земята и унищожава почти цялото й население.

Двайсет години по-късно Кирстен е част от пътуваща трупа шекспирови актьори, наречена Пътуващата симфония, които обикалят познат за тях маршрут година след година и разнасят музика и театър, верни на мотото си: "Защото да оцелееш не е достатъчно." Опасностите в новия свят не са малко - хората съществуват на местно ниво, обединени в архипелаг от малки селища, към новодошлите се отнасят с недоверие и страх, а беззаконие и фанатизъм често избуяват. Има хора, които виждат в пандемията висш замисъл и избират да вярват, че те са заслужили имунитет по някаква причина. Това води до създаването на култове на Страшния съд, на опасна и заразна лудост, която разяжда малките общности.

Едната от основните линии на романа проследява точно такъв култ, с който Пътуващата симфония се сблъсква по време на една от спирките си по обичайния си маршрут. Култът е предвождан от така наречения Пророк, проповядващ, че за всичко си има причина.

Сюжетът прескача от настоящето към миналото и обратно, като разказва за неспокойния живот на Артър Леандър, многобройните му бракове и неспособността му да се установи, за жените, които е наранил - художничката Миранда и Елизабет, майка на единствения му син, за най-добрия му приятел от миналото, Кларк. В центъра на всичко това е и научнофантастичният комикс "Станция Единайсет" - магнум опусът на Миранда, който се превръща във връзка със стария свят за Кристен. Кристен е получила първите два броя като подарък от Артър в деня на смъртта му и оттогава ги пази като съкровище на миналото.

По принцип никога не съм обичала ретроспекции и повествование, което прескача от минали към настоящи събития - струва ми се, че накъсва действието и трудно се получава на достатъчно добро ниво. Емили Сейнт Джон Мандел използва този похват, за да навърже отделните линии в низ от невероятни съвпадения, но в крайна сметка двете линии приличат на отделни книги, които тя е искала да напише и не е успяла да се спре на една от двете. Миналото остава като подплата на настоящето, а настоящето не стига на нивото на други постапокалиптични романи и филми, фокусирани върху проблемите в обществото.

"Удавеният свят" на Балард, "Сблъсък" на Стивън Кинг, дори "Мъглата" (въпреки че там го няма уклонът към постапокалиптичност) бръкват много по-надълбоко. В тях няма такъв акцент върху изпочупения асфалт, ръждясалите коли, зарязани там, където им е свършил бензинът, и усещането за призрачност в изоставените градове - тези външни белези, които по-скоро ни набиват в главите, че се намираме в антиутопия, отколкото да ни оставят сами да го усетим - а ценното е психологическото развитие на героите. Тук ще спомена и "Чумата" на Камю заради споделените елементи на общество, което се мъчи да запази присъствие на духа и връзка с цивилизацията в лицето на опустошителна зараза.

"Станция Единайсет" е едновременно недостатъчно постапокалиптична, за да мога да я приема в качеството й на антиутопия, и твърде много, за да бъде разглеждана като нещо друго. В крайна сметка линията за живота на Артър ме остави с чувството за вече гледан филм - застаряващ актьор, играещ ролята на застаряващ актьор, сам въпреки тълпите - а антиутопичният сюжет набираше скорост за грандиозен финал, който така и не дойде, предпочитайки вместо това изненадващо антикулминационен завършек. Парамедикът Джийвън, който се появява още на първа страница, също оцелява, но неговата история увисва, абсолютно ненужна на останалия фон. Начинът, по който се навързаха отделните съвпадения в края, също не ме впечатли особено, тъй като имах идея какво следва горе-долу на средата на книгата. Аз също мисля, както прочетох и други хора да казват ("Книголандия"), че самият комикс "Станция Единайсет" щеше да ми хареса много повече.

Имаше известна оригиналност обаче в избора на Емили Сейнт Джон Мандел какво да остави от руините на нашия свят - старите телефони и двигатели не предизвикват повече интерес у децата, родени след пандемията, отколкото клюкарските списания за знаменитости и рекламните брошури, намерени в разграбените домове и кошчета за боклук. Не сме свикнали, че днешният спам може да намери своето място в антиутопия.

Въпреки всичко романът е приятен и развлекателен, доколкото бъде възприеман като трилър, но не повече. Като че ли свръхвисоките очаквания ми изиграха лоша шега този път. ...more

flag 6 likes · Like · see review

Mar 15, 2018 Desislava Filipova rated it it was amazing · review of another edition

"Станция единайсет" е пост апокалиптичен роман, който разказва за оцеляването и още нещо.
В ден първи избухва грузинския грип и заличава 99% от населението на земята. Но това не е история за ужаса на болестта и смъртта, това е история за времето след това и начина, по който оцелелите се адаптират към новия свят. Нещата, които сме приемали за даденост, изчезват едно по едно - ток, вода, телевизия, интернет. Вещите, които ни заобикалят остават като експонати от отминал живот и светът се връща на ед "Станция единайсет" е пост апокалиптичен роман, който разказва за оцеляването и още нещо.
В ден първи избухва грузинския грип и заличава 99% от населението на земята. Но това не е история за ужаса на болестта и смъртта, това е история за времето след това и начина, по който оцелелите се адаптират към новия свят. Нещата, които сме приемали за даденост, изчезват едно по едно - ток, вода, телевизия, интернет. Вещите, които ни заобикалят остават като експонати от отминал живот и светът се връща на едно първобитно ниво, в което ловуват за прехрана.
Но освен оцеляването е останало и още нещо, пътуващата Симфония обикаля от град на град и изнася концерти и Шекспирови пиеси.
Не знам кое е по-тъжно - да помниш света, който си загубил или да се родиш в свят, в който не е останало почти нищо освен разруха, почти няма къща, която не е претърсена и разграбена. Хаосът е притегателен за разбойници и пророци.
Станция единайсет изгражда един автентичен свят и красив свят, в който постоянно действието се лута между преди и сега и историята се наслагва пласт след пласт като картина, за да се опитаме в края да я видим като едно цяло. Под влияние на екстремни обстоятелства виждаме всеки от героите в определена светлина, но дали ако светът беше продължил по нормалния си ход, всеки от тях щеше да е същият.
Историята не залага на екшън и силни емоции, а по-скоро на размисли дали всичко, което ни заобикаля ни е нужно и ни прави щастливи или в стремежа си към кариера, просто ставаме "високо ефективни сомнамбули". ...more

flag 4 likes · Like · see review

Jan 07, 2019 Rally rated it it was amazing · review of another edition

Shelves: 5-stars, dystopia, fiction, apocalyptic, read-2019

"Защото да оцелееш не е достатъчно"

flag 2 likes · Like · see review

Jun 25, 2018 Петър Стойков rated it it was ok · review of another edition

Кратка (за щастие) безинтересна и безсмислена постапокалиптична историйка. Стигнах до 1/3 от нея и тъй като нищо не се случи, я зарязах.

flag 1 like · Like · see review

Jul 09, 2017 Eva rated it it was ok

Тази книга е доста трудна за ревю. Като замисъл е интересна и ми беше трудно да ѝ дам само две звездички. Надделя емоцията, все пак! През цялото време, докато четях, се питах определени неща. Те не ми позволиха да се насладя на историята. Има недомислени моменти, които ми развалиха удоволствието от четенето. Разбира се, доста трудно е да се напише такава история, защото тя преплита два свята - реален ( какъвто е днес и го познаваме добре) и хипотетичен ( бъдеще). В 11/22/63 Кинг прави същото пре ...more

flag Like · see review

new topic
Discuss This Book

topics	posts	views	last activity
SciFi and Fantasy...: "Station Eleven" - Thoughts on Completion Spoilers	51	264	Sep 15, 2019 10:49AM
The R.E.A.D. Book...: August 2019 - Station Eleven	13	12	Sep 04, 2019 04:06AM
Robinson Library'...: September 2019 Book Choice	1	5	Aug 06, 2019 07:47AM
Reccommended to YA readers, yay or nay?	10	358	Jul 18, 2019 09:11PM
YA Buddy Readers'...: Station Eleven by Emily St. John Mandel - Restarting July 14th 2019	53	166	Jul 14, 2019 02:17AM

Readers also enjoyed

See similar books…

Videos About This Book

1 comment

Genres

Fiction

5,120 users

Science Fiction

2,896 users

Science Fiction > Dystopia

1,970 users

Apocalyptic > Post Apocalyptic

1,293 users

See top shelves…

About Emily St. John Mandel

Emily St. John Mandel

5,342 followers

Emily St. John Mandel was born and raised on the west coast of British Columbia, Canada. She studied contemporary dance at the School of Toronto Dance Theatre and lived briefly in Montreal before relocating to New York.

Her fourth novel, Station Eleven, is forthcoming in September 2014. All three of her previous novels—Last Night in Montreal, The Singer's Gun, and The Lola Quartet—were Indie Next ...more