Песен на песента ми

by Пейо Яворов

Томът съдържа “Подир сенките на облаците”, “Безсъници”, “Прозрения”, “Царици на нощта”; стихотворения, печатани през 1895-1900, 1901-1903, 1904, 1904-1906, “Безсъници” 1907, “Подир сенките на облаците” 1910, спомени от Македония 1902-1903; редове от биографията на Пейо Яворов и статии от акад. М. Арнаудов и П. Анчев.

Genres: Poetry, Bulgarian Literature

442 pages, Paperback

First published January 1, 2005

About the author

Пейо Яворов е роден в гр. Чирпан на 1 януари 1878 г. Истинското му име е Пейо Тотев Крачолов. Завършва V (IX) клас в Пловдив. От 1893 до 1901 г. работи като телеграфо-пощенец, сменяйки различни селища — Чирпан, Стара Загора, Сливен, Стралджа, Анхиало (Поморие), София. Междувременно разпространява левите идеи сред младите хора, а след 1897 г. влиза в контакти с ВМОРО. Първоначално е редактор на различни издания, свързани с македоно-одринското революционно движение — в. Дело, в. Свобода или смърт, в. Автономия, в. Илинден. А по-късно с различни чети многократно преминава границата и се бори за свободата на Македония като става един от най-дейните сподвижници на Гоце Делчев и негов пръв биограф — "Гоце Делчев" (1904). Този период от неговия живот намира място в мемоарно-есеистичната му книга "Хайдушки копнения" (1909).
Озовал се в София със съдействието на д-р К. Кръстев и П. П. Славейков, Яворов става сътрудник и редактор на най-доброто литературно списание от онова време — сп. Мисъл. През 1901 г. издава първата си стихосбирка "Стихотворения", чието второ издание от 1904 г. е предговорено от П. П. Славейков. В този период поетът работи като библиотекар, а по-късно и като драматург на Народния театър. Плод на работата му в театъра са две пиеси — "В полите на Витоша" (1910) и "Когато гръм удари, как ехото заглъхва" (1912). Командирован на няколко пъти в чужбина за "усъвършенствуване по литература" — в Нанси, Женева, Виена, Париж, Яворов усилено чете модерна френска поезия, а при едно от своите пътувания (1910) изпраща към последния й дом своята възлюбена — Мина Тодорова, сестра на П. Ю. Тодоров. През 1907 г. излиза втората му стихосбирка "Безсъници", която окончателно проправя пътя на модерната българска лирика. Символистичната поезия на Яворов, метафизична, пропита с дълбок скепсис и "прозрения" за "вечните въпроси що никой век не разреши", променя радикално българското литературно мислене и налага нов начин на писане. През 1910 г. излиза от печат антологичната книга на поета "Подир сенките на облаците", чието второ издание от 1914 г. представя равносметка на поетически път, съпоставим само с този на Ботев.
Чувствителната душа на поета трудно привиква със суетата и нищетата на литературните и светските нрави в столица

Reviews

[Първан Будинов · Rating 5 out of 5]

Изживяването "Яворов" или едно пътуване до най-дълбоките дебри на душата...

[Joanna Georgieva · Rating 5 out of 5]

Чувството "Яворов" е неописуемо ❤️

[Deyan P. · Rating 5 out of 5]

Уникалното в творчеството на Яворов може да е всичко друго, но не и любовната му лирика. Тя е само едно от проявленията му в безуспешните му опити да напусне царството на тъмнината, в което живее през почти целия си съзнателен живот. Той е завършен символист и макар никога да не е постигнал пълното отдалечаване от хората и реалността, точно това го прави толкова велик - макар и чужд на хорските неволи и битови терзания, той напълно осъзнава, че без връзката си с тях сам се обрича на пълно нещастие и тъмнина.

Яворовият живот завършва трагично, но голяма част от него той прекарва в безкрайни, изпълнени с всеобхващаща мъка лутания в търсене на метафизичната истина. Любовта пък е само лъчът светлина, който поддържа надеждата у него, че може да спечели тази борба - борбата вътре в себе си.

[Maria · Rating 4 out of 5]

Никой друг поет не умее да си служи така красиво с думите.

[Vel · Rating 5 out of 5]

Словесна мощ и емоционален садо-мазохизъм.