За Радан

Радан ми е симпатичен.

Защото не се побоя, да назове истинските имена на нещата.

Защото заяви, че принципите трябва да определят договорките, а не договорките да обезсмислят принципите.

Защото предпочита стегнатото пред насипното състояние на РБ.

Аз бих говорил и в по-прав текст от него. Но аз не съм политик и не съм на неговото дередже. Затова не смея дя съдя.

Аз бих късал пъпни и други върви с още по-наточено острие. Но не съм на неговото място. Затова не мрънкам, че той не го прави.

Аз бих заявил предварителни коалиционни рамки с ГЕРБ, вместо да отричам възможността за коалиция с тях. Но не съм в обувките на Радан. Затова не изригвам възмущение всеки път, когато нещо не ми пасне напълно.

Който е безгрешен, пръв да хвърли камък.

И ми писна от интелектуалстващи десни избиратели, на които бахарът им е в повече, сминдухът им е малко и все им е на езика „ама мама как го правеше“. Мама я няма. Алтернативата е измършавяване. Не отслабване.

А за аргумента „не му е сега времето“ – преди да сме тръгнали на сватба (избори), може би е добре да привършим домашния скандал. Колкото и да не му е времето. И колкото и отдавна да му е било. Щото иначе ще го продължим по време на венчавката.

И да спрем да търсим идеални хора. Както се казва – и аз, дето съм аз, и аз не съм идеален.