Ретроградно и безнадеждно

Все по-често си мисля, че моралът и възгледите ни са по-скоро вродени, отколкото придобити.

Когато спорим, то не е, за да убедим някого или да проверим себе си. Правим го, за да чуем аргументите, които подкрепят нежеланото от нас. Но само за да можем следващия път да ги оборим по-добре. И за да перфекционираме собствените си доводи. Търсенето на истината е второстепенно. Ако е въобще от някаква степен.

Никого не можеш да убедиш. Най-много да го ядосаш.

Това е само наблюдение. Индиферентно. Моля, никой да не се чувства нападнат.