Българско ли е все още българското Черноморие или вече е руско?

[image error]
На плажа (в курортно селище по нашето, по все още българското Черноморие!), където съм днес, много добре си личи кои са представителите на господарска, завоевателна, имперски обременена и безпардонна нация; често се чува как някоя възедра другарка, сложила ръце на хълбоците си, крещи ето какво:- Даша, бъйстра въйхади из моря!!! Что я тебе сказала, пачему не въйпалняеш мой приказ?! Бъйстра прихади сюда! Не нада разсуждат, въйполняй бъйстра!!! Не нада ждат, въйпалняй!!! Даша, сколька я тебе буду ждат???!!!След като се дере така с цяло гърло, не съобразявайки се с никой, след малко почва друга командирска и авторитарна тирада с другото си дете. На пет метра от нея друга подобна на нея рускиня след пет минути почва да се дере с цяло гърло почти същата заповедническа пледоария. На плажа има представители на всякакви нации, но се чува само руската реч. На представителите на другите нации, предимно европейски, не им се чуват изобщо гласовете. Те не крещят, не командват. Те са неми сякаш.Слушам руската реч и се сещам за думите на руския фюрер: "Там, където е стъпила руска нога, си е наше!". Един шеф на Руската дума ("парламент", ама руски!) вече се похвали преди доста години:"Черноморието на България вече си е наше, остава ни само да завладеем останалата й част!".България си е тяхна, нали така? "Альошовците", осеяли цялата ни страна, на какво са маркер, символ, знак?!Остава само Путин да "асвабадит" Украйна, да обяви, че и ний в България сме станали нацисти и да прати войски и нас да ни "асвабаждают", нали тъй, таваришч прафесар Ива Хръйстав?!

ПОДКРЕПА: Become a Patron!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни за времето, живота, свободата.