Какво казах на един целувач на ръката на Боко Борисов?
Ето какво отговорих на един кариерист от собствената на Боко Борисов "партия", наречена "ГЕРБ", един от най-успешните проекти на ДС-КГБ, който след като оплю ПП-ДБ, има наглостта да ми съобщи, че Боко бил много подкрепян от "народа":Добре повтаряш като папагал всички простотии на мутренската пропаганда, бравос! Само дето ний от глупости не се впечатляваме. И знаем защо си толкова верен на вождо на простите: щото се напъваш да правиш кариера благодарение на него, кажи: цуна ли му вече ръкатата като подлизуркото Георг Георгиев, който цуна ръката на дон Боко и сега е министър на... външните работи! Цаливай му ръката, може да се издигнеш. А относно подкрепата на Боко ще ти дам статистика: от всички избиратели по списък 70% не ходят да гласуват, значи са против Мутрата; от останалите, от гласуващите само 25% гласуват за Тиквата. Смятай какво излиза: грубо сметнато, от 10 българи само един подкрепя Мутрата. 9 човека сме против него и искаме да го видим където му е мястото: у Централния софийски затвор, дека с ортако си Гуци Пеевски ке си търкат гърбовете у банята. Това е положението, надеждни кариеристе на мутренската партия. Само дето напъните ти могат да се сравнят с това да си купиш фабрика на 8 септември 1944 г., това е твоето: безперспективна глупост.
ПОДКРЕПА: Become a Patron!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни за времето, живота, свободата.
