В пристъп на неочаквано бликнало екзистенциално-философско настроение ли си пръсна черепа високоинтелигентният внук на непрежалимия Тодор Живков?
Тодор Славков (Тодор Живков-джуниър), Бог да го прости, бил, моля ви се, "високоинтелигентен", нищо че си беше мутра, вярно, доста специална, родовита ("Върнете си ми държавата, тя си е моя!", е обичал да казва не само в пияно състояние наследникът на правешкия простак!). Явно става дума за някакъв особен вид интелигентност ("мутро-интелигентност"), който заслужава да бъде изследван внимателно - с оглед да обогатим световната нАука за интелигентността.
Както знаем, в извратеното мутренско съзнание истински умните са "прости" (най-вече завършилите Харвардския университет!), по тази мутренска логика "високоинтелигентност" явно се нарича възможно най-висшата форма на простотия, която, нема как, е и особено агресивна и нагла. Смятам, че с това е разкрит принципа на тъй високата мутренска, с извинение, "интелигентност".
Доколкото си спомням, покойният тъй високоинтелигентен наследник на потресаващо простия правешки наглец (и масов убиец, той е шеф на милицията в София в първите дни след 9 септ. 1944 г. - когато са избити хиляди невинни представители на елита на Царство България!), бидейки участник в телевизионно реалити-шоу в пияно състояние пред камерите си свали... гащите и си показа най-свидния телесен орган, което очевидно е проява на някаква необичайно висока свръхинтелигентност (във възприятието на мутризираните съзнания в тотално мутризираната ни държава, която, прочее, си беше негова, нали така?).
Толкова засега. Благодаря за вниманието! На възмутените моралисти, потресени, че пиша тия неща за покойник искам да припомня римската поговорка в пълния й вид: "За умрелите или добро, или нищо - освен истината!". Аз лично смятам, че и за умрели, и за живи (най-вече за живите!) истината е благодатна, а светлият пример на мъртвите никога не бива да бъде премълчаван, напротив, длъжни сме да го ползваме с чисто възпитателна цел. Разбира се, ние не сме съдници на никой, има Кой да ни съди всички, при това Той е и най-справедливият (и напълно неподкупен!) съдник, нали така?
Виж: Тодор Славков пак си го показа в ефир: https://www.flagman.bg/article/72656
ВЪПРОС: Прочетох на едно място, че "самоубилият се" всъщност се криел от преследвачи в тази къща за гости, щот някакви бандити го преследвали; ставало дума за огромна сума пари, която той им бил отмъкнал - нали той минаваше за нещо като "бизнесмен"; е, бързо го намерили в скривалището му и най-вероятно са го "самоубили". Но полицията, разбира се, не допуска такава версия, а ни предлага тъй неубедителната екзистенциално-психологическа версия, а именно, че отчаяният от безсмисления си живот внук на Тодор Живков в пристъп на неочаквано дълбоко философско настроение се отчаял така, че в един момент си пръснал черепа; даже пък ни казаха, че просто сам "си играел" със законно притежавания пистолет и по невнимание дръпнал спусъка и си прострелял в главата, колко интересно, нали? Преди време, когато славен министър на МВР беше великият Румен Петков, родната полиция ни сервира чрез устата на министъра версията, че един "самоубиец" се бил прострелял в главата с... два изстрела! Тъй че за полицията у нас невъзможни неща нема, епа нема!
ПОДКРЕПА: Become a Patron!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни за времето, живота, свободата.
