Как копейкаджиите лъжат хората за да ги настройват срещу приемането на еврото?
Пътувам във влака. В купето двама роми, вероятно работници (строителни) в София, връщат се за почивка в уикенда. Единият възрастен, пенсионер, но още работи. Говорят си на своя език. Само аз съм с тях в купето. По едно време старият рече на български:
- Протестира народът, протестира, но това тъпо евро май остава вече?
Другият потвърди и му рече:
- Каква ти е пенсията?
- 800 лева, и колко става в евра?
- Ами 400, смеейки се, отвръща другия. Аз ги слушам усмихнат, но не се меся.
Старият го осенява умна мисъл:
- Защо 400, не можеше ли да е 1 към 1, а не 2 за 1? Да беше станала пенсията ми 800 евро, съм съгласен, но на 400 евро - не!
По-младите го уплаши хептен:
- А цените ще си останат същите. Един хляб сега ако е 2 лв., ще стане 2 евро.
Тук аз се намесих и му казах, че не говори истината. Че греши. Че цените и сега ги има вече в евро, но са наполовина. Т.е. че ние, пенсионерите, ще си останем със същите по размер и покупателна възможност пенсии.
Попитах го кой го е излъгал, че цените в евро ще са два пъти по-високи. Той каза, че чул това на протеста. Отвърнах му да не вярва на лъжльовците.
И обнадеждих дъртия като мен, че доходите ще тръгнат нагоре да гонят европейските, но само ако изгоним мафията от властта. Тиквата и Свинята трябва да изгоним от властта.
Старият ме гледаше уплашено.
ПОДКРЕПА: Become a Patron!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.


