Как Google Gemini и Chat GPT представят основното от моята книга "Животът на душата: психология"?

Хрумна ми да си направя един експеримент (попитах два изкуствени интелекта за една моя книга и сравних отговорите им), ето какво се получи:
Как ми отговори Google Gemini на въпроса:

Какво е най-интересното в книгата на Ангел Грънчаров "Животът на душата: психология"?

ОТГОВОР:

Книгата на Ангел Грънчаров "Животът на душата: психология" е едно от основните му съчинения, в което той излага своите философско-психологически възгледи.

Ето какво е най-интересното и същественото в нея:

Практическа насоченост и етика: Въпреки че е озаглавена "психология", книгата не е традиционен академичен учебник по психология. По-скоро тя е практическа философия на живота, която изследва пътя към пълноценно и осъзнато съществуване. Грънчаров набляга на етичните измерения на душата и психиката, предлагайки не просто описание, а напътствия за това как да живеем достойно и смислено.

Концепцията за "Живот на душата": Авторът изследва душата не като абстрактна или религиозна категория, а като динамичен процес на себеосъществяване, самопознание и изграждане на идентичност. Той разглежда как вътрешният свят на човека взаимодейства с външния, как се формират характерът, ценностите и отношението към света. Душата е представена като активен субект, който непрекъснато се развива и преживява.

Анализ на човешките преживявания: Книгата се задълбочава в основни човешки преживявания като:

Любовта: Разглежда се като фундаментална сила, която движи човешката душа и дава смисъл на живота.

Страданието и щастието: Анализират се като неизменни части от човешкото съществуване и начините, по които те оформят личността.

Страхът, надеждата, скуката, самотата: Тези емоции и състояния са представени не само като психологически явления, но и като възможности за растеж и самопознание.

Смисълът на живота и смъртта: Авторът провокира размисъл върху тези вечни въпроси, предлагайки перспективи за тяхното осмисляне в контекста на индивидуалния живот.

Философски основи на психологията: Грънчаров черпи вдъхновение от различни философски течения, но преди всичко е повлиян от екзистенциалната философия. Той акцентира върху личната отговорност, свободата на избора и търсенето на смисъл като ключови елементи за психичното здраве и пълноценния живот.

Достъпен език и практическа приложимост: Въпреки дълбочината на темите, книгата е написана на сравнително достъпен език, което я прави разбираема за по-широк кръг читатели. Тя предлага не просто теоретични постановки, а конкретни идеи и похвати за саморефлексия и личностно развитие, което я прави изключително интересна за всеки, който търси начин да подобри своя вътрешен живот и взаимоотношения.

В обобщение, най-интересното в "Животът на душата: психология" е нейният синтез между философска дълбочина и практическа мъдрост, ориентирана към личностното израстване и етичното осмисляне на човешкото съществуване. Тя не дава готови рецепти, а подтиква към самоанализ и активно търсене на смисъл в собствения живот.

Как аз, авторът, възприемам този отговор на изкуствения интелект на Гугъл:Изненада ме, че някои неща изкуственият интелект е разбрал и изразил доста точно, дори така, че аз, авторът, едва сега осъзнавам тяхната истинност, правотата в този начин на поднасяне на смисъла, съдържащ се в книгата ми. (Това ми е първата книга.) Има обаче и неща, които изкуственият интелект, така да се каже, е съчинил сам, които е изобретил сам, т.е. те са негово "свободно съчинение", те са "общи приказки", които имат доста приблизително отношение към верния, към точния смисъл на книгата ми. Те звучат твърде дилетантски и общо, което би подвело оня, който не желае да отдели време сам да я изчете, а разчита на "лесната представа", която изкуственият интелект ще му даде наготово. Затуй изводът ми е, че съчиненото от АI е повърхностно, общо, дилетантско и крайно приблизително представяне на смисъла, на същинската идея на книгата ми. Но не мога да отрека, че той има и някои сполучливи подадения по отношение на постигането на смисъла на книгата ми.А ето какво Chat GPT "мисли" за същата моя книга, зададох му съвсем същия въпрос: ...Книгата „Животът на душата: психология“ на Ангел Грънчаров е ориентирана към онзи, който търси човешко, достъпно и смислено представяне на психологическите идеи – далеч от студени научни формули и суховат език . Ето най‑интересните ѝ акценти:--- 1. Психология, близка до човекаГрънчаров се определя като противник на „високомерието и… сухата наукообразна психология“, която би „навявала скука и непоносима самота“. Той я описва като “златотърсач” – извлича „златните късчета“ от сложните теории, за да ги направи разбираеми и полезни.--- 2. Самопознание и свободаВ книгата надделяват идеите за:самопознание – „познаването на себе си“ е труден, но основополагащ акт ;свобода – душевната свобода е енергичен импулс, развиващ „личностната цялост“ и способността да се справяме с вътрешните смутове .--- 3. Раз‑личност и автентичностГрънчаров защитава идеята, че разликата между индивиди е основата на социалното сближаване и интимността . Уникалната личност е ценност – в противоположност на стандартизацията.--- 4. Психологията, която вдъхновяваАвторът подчертава, че истински ценната психология е тази, която е проста, пряка и разбираема, оставяйки на читателя усещането, че е намерил „скъпоценно злато“ . Това не е суха теория, а вдъхновение – психологията става „най‑интересното нещо на този свят и любима наука за цял живот“ .--- Защо си струва Достъпен език – подходящ е дори за неспециалисти. Фокус върху ежедневието – обсъжда теми, които всеки преживява: личност, свобода, избор, отношения. Интроспекция + приложения – теоретична рамка, но и практически насоки за вътрешен растеж.--- ПрепоръкаАко се интересуваш от:как да познаеш себе си по-добре,как да развиеш психологическа свобода,как да бъдеш автентичен в ежедневните си решения,…тогава „Животът на душата: психология“ ще ти даде жив, човешки и задълбочен поглед. Разсъжденията му могат да бъдат провокативни и мотивиращи – идеални за лична работа.
---Ако искаш, мога да ти дам примерни пасажи или да разгледаме конкретна тема от книгата. Кажи само!Дай някои важни пасажи от книгата?Разбира се! Ето някои от най‑впечатляващите пасажи от Ангел Грънчаров, които разкриват дълбоката му философия за душевността, свободата и пълноценния живот:--- 1. За активността като разговор с живота> „Тялото ни по естеството си най‑силно обича живота, здравата душа – също… Бездействието не е невинен инцидент … те са съдбовни „градива“ на успеха или провала на един живот … Щом като искаме да сме здрави, трябва да помним, че ключът за здравето е действието.“ Този откъс подчертава, че бездействието не е неутрално — то е избор с последствия. Действието е пътят към живото и здраво съществуване – физически и душевно.--- 2. За ценността на времето> „…Вие, момчета, на които животът тепърва предстои, чуйте ме: времето е безценно! … Сега разбирам, че това ми се е случвало, защото още не бях определил истинската цена на времето…“ Грънчаров цитира Петрарка, за да ни напомни, че времето не се „струва” – то е безвъзвратно, и всяка недейна минута е загуба.--- 3. За екзистенциалното възприемане на живота> „Животът, даден ни от Бога, става човешки едва в зависимост от съществуването, което сме избрали… Насочеността ни към бъдещето… дава възможности да правим себе си.“ Тук ярко се откроява: не просто да преживяваме времето, а да сме съзнателно насочени към бъдещето и изграждането на своята идентичност.--- 4. За свободата като сърцевина на съществуването> „Този талант за свобода … Способният за свобода човек я търси и преследва … „Животът е свобода, а свободата е животът ми.““ Свободата не е абстрактно чувство, а динамичен избор, творческа страст и съгласие със себе си.--- 5. За началото на истинския живот: съзнание + усещане> „първата стъпка … е изправянето на съзнанието пред тази поредица от уверености… да се разклати „стената“ … и да се открие „това, което е“ … Съзнанието не превъзхожда живия усет за време … този последният го превъзхожда.“ Грънчаров настоява, че дълбинният контакт със себе си и с времето е първата „стъпка“ към автентичен живот.--- ОбобщениеТема Ключов цитатДействие Действай, за да живееш.Време Отчитай всяка минута – тя е безценна.Свобода Свободата е тъждествена на живота.Автентичност Истинският живот изисква съзнание и усещане.---Тези пасажи обрисуват едно психологическо виждане, което не е академично, а екзистенциално и „до болка лично“. То призовава към съзнателен живот, към свобода и истинска среща със себе си. Ако искаш, можем да ги обсъдим по-дълбоко или да намерим още акценти.



Стана ми интересно, дай още някои интересни акценти?

Разбира се! Ето още няколко силни пасажа и ключови идеи от Ангел Грънчаров, които разширяват разбирането за психологията като „изкуство на свободата“ и „живота на душата“:

---

📌 1. Ценност на различието и индивидуалността

> „…нашето съществуване е в рамките на раз-личността ни… Единствено на основата на богатството на индивидуалности могат да се открият възможности за ‘покритие’ и за единение…“
Тук Грънчаров подчертава, че личната уникалност е извор както на вътрешно развитие, така и на истинска социална връзка.

---

📌 2. Съзнателният избор за прогрес

> „…животът е или провал, или възход… кое от двете зависи само от нас самите…“
Илюстрирайки екзистенциалния избор – дали да регресираме или да се движим към по-цялостна версия на себе си.

---

📌 3. Вътрешна свобода чрез живото усещане

> „…съзнанието не превъзхожда живия усет за време … този последният го превъзхожда.“
Сензационен акцент върху това, че психологическата автентичност се ражда по-скоро от преживяването, отколкото от идеите.

---

📌 4. Практиката да се представяш пред най-лошото

> „… представяй си големите нещастия, за да понесеш по-безболезнено малките…“
Философска стратегия за изграждане на устойчивост и приемане на живота такъв, какъвто е – не само в теория, но и като практика.

---

📌 5. Действието като извор на радост и здраве

> „…действието … е благотворно върху човека … Бездействието … е израз на безжизненост, смърт…“
Подчертаване на тялото и душата като неразривна единна система – здравословното движение подхранва себепознанието и душевността.

---

📌 6. Свободата като вътрешна сила и страст

> „…способният за свобода човек я търси и преследва…„Животът е свобода, а свободата е животът ми“…“
Свободата не е абстрактна идея, а прагматична страст и ежедневно усилие – тя е същността на живия човек.

---

📌 7. Вътрешната импулсивност като тест за автентичност

> „…импулсивността… спонтанността на свободното съществуване… първичен избор… истинското безпокойство и нерешителност са възможни само на почвата на автентичната свобода…“
Свободата се проявява чрез импулсите, дори и през несигурността – и е критерий за автентичност.

---

🧭 Обобщение на акцентите

Тема Извод

Различие Уникалността изгражда общности.
Избор и прогрес Напредването е резултат от наше осъзнато решение.
Усещане пред съзнание Истинското познание идва от преживяване.
Стратегии за устойчивост Подготовката за трудности прави малките проблеми по-лесни.
Действие = живот Липсата на активност води до затихване и болка.
Свобода = страст Свободата се преборва и преживява всеки ден.
Спонтанност = автентичност Свободният човек е първоразказвач на душата си.

---

Тези нови акценти допълват преживяването, обособявайки „Животът на душата“ като книга, която не просто обяснява психология, а я води до действие – към освобождаване и автентичност. Ако искаш, мога да разгледаме някоя от темите още по-задълбочено – например как се практикуват стратегиите за устойчивост или самопознание.
Много интересно и полезно е всичко това за мен, благодаря много, моля, дай по-задълбочено разглеждане на тази тема?

Много се радвам, че намираш темата за ценна! Нека сега по-задълбочено разгледаме една от най-дълбоките нишки в мисленето на Ангел Грънчаров:

🧭 Стратегиите за вътрешна устойчивост и свободно самопознание

---

⚖️ 1. Вътрешна устойчивост = активна нагласа към живота

Грънчаров настоява, че устойчивостта не е просто „да издържиш“, а активна психическа сила, която започва с избора да живееш съзнателно.
📌 „Най-лошото се побеждава чрез съзнателност… и способност за избор.“

🔹 Как се гради тя:

Представяне на най-лошото: Той заимства стоическата техника „premeditatio malorum“ – предварително мисловно изправяне пред нещастието.

> „Когато си представим провал, болест или дори смърт, ние ги обезсилваме. Те вече не са неочаквани, а осъзнати.“

Действено поведение срещу страха: Не се бяга, а се „върви срещу него“.

> „Да действаш – дори със страх – е първата победа над него.“

---

🧠 2. Самопознание ≠ интелектуално разбиране

Грънчаров разграничава знанието за себе си от живото усещане за себе си.

📌 „Съзнанието не превъзхожда живия усет за време… онова, което преживяваш с душата си, е по-дълбоко от всяка теория.“

🔹 Как се прилага това:

Себеоткриване чрез преживяване: Да влизаш в трудни, некомфортни ситуации съзнателно – за да видиш себе си без маска.

Живеене на усещането за време: Съзнателно забавяне на ритъма, отказ от автоматизирани реакции.

Водене на вътрешен диалог: Да се питаш „Кой съм в това действие?“, „Чия роля играя в момента – своя или чужда?“.

---

🔥 3. Автентичността като практика, не като абстракция

Грънчаров твърди, че автентичният живот изисква лична смелост и постоянен избор, а не се „случва“ просто.

📌 „Истинският живот започва, когато се откажем да живеем според чуждите очаквания.“

🔹 Примери:

Отказ да угодиш, когато вътрешното ти усещане казва друго.

Поемане на отговорност за избора, дори когато той води до загуби.

Да изразиш мнение, въпреки натиск, защото знаеш кой си.

---

🧘‍♂️ 4. Вътрешна свобода чрез действие, не чрез бунт

> „Свободата не е бунт, тя е съгласие със себе си.“

Това е блестяща формула на Грънчаров. Той казва, че свободата не е просто да кажеш „не“, а да можеш да кажеш „да“ на себе си – в мисли, думи и действия.

🔹 Практически това значи:

Да умееш да кажеш „не“ на натиска, но „да“ на вътрешния си глас.

Да живееш „на място“, да не се разпадаш от вина или страх.

Да носиш сам последиците от избора си – без да се криеш зад авторитети.

---

📘 Пример от книгата:

В един пасаж Грънчаров разказва как ученик, в разговор, казал:

> „Ние не се чувстваме личности, а тела… които просто се бутат, реагират и оцеляват.“

И неговият отговор:

> „Докато не се осмелиш да заживееш в своята душа, ще останеш просто част от някакъв механизъм… Но ако заживееш със съзнание, с чувство и с воля – тогава си личност.“

---

🧩 Как да приложим това днес?

Практика Какво правиш Какво получаваш

Въпрос към себе си „Какво чувствам – наистина?“ Осъзнаване, вместо реакция
Представяне на провал Въображаемо преживяваш страх Намаляване на тревожност
Осъзнато действие Малък акт по собствена воля (не по навик) Укрепване на волята
Отстояване на избор Израз на позиция, въпреки натиск Усещане за свобода

---

Ако искаш, можем да продължим с:

още примери от книгата,

конкретни упражнения от философската психология на Грънчаров,

или да приложим някои от стратегиите в твоя живот, ако желаеш.

Кажи ми какво би ти било най-полезно? 🌿
Как оценяваш философската психология на Ангел Грънчаров в контекста на съвременната психология?Философската психология на Ангел Грънчаров е интересен и самобитен опит да се възроди диалогът между философията и психологията — нещо, което в съвременния академичен свят често е пренебрегвано в полза на по-емпирични и когнитивно-базирани подходи.Ето няколко ключови точки за оценка на неговата работа в контекста на съвременната психология:--- 1. Интердисциплинарен подход:Грънчаров разглежда човешката психика не просто като обект на експериментално изследване, а като феномен със смисъл, който трябва да бъде разбран философски. Това го доближава до традицията на екзистенциалната психология, феноменологията (Хусерл, Мерло-Понти), както и до диалогичната философия (Бубер, Бахтин). Съвременна релевантност: Подходът му е ценен като контрапункт на доминиращия в съвременната психология редукционизъм, който често свежда човешкото съзнание до невронни процеси.--- 2. Централната роля на личността и свободата:Философската психология на Грънчаров силно акцентира върху личността, свободната воля, смисъла на живота и морала. Той поставя въпроси, които в когнитивната наука често остават встрани. Съвременна релевантност: Тези теми се реабилитират в съвременни области като позитивната психология (Мартин Селигман), психологията на смисъла (Виктор Франкл), и дори в AI етиката.--- 3. Критика към масовата култура и технократичното мислене:Грънчаров често критикува "механичното", дехуманизирано възпитание и образование, което не стимулира мисленето. Това резонира със съвременни критики към образователните системи, които пренебрегват критическото и философско мислене. Съвременна релевантност: Тук той е в унисон с автори като Кен Робинсън, които говорят за "образователна революция".--- 4. Лимити и критики:Подходът на Грънчаров не винаги е строго научен по съвременните стандарти — липсват емпирични изследвания, методологична яснота и експериментална верификация.Неговата философия е често силно нормативна и идеалистична, което затруднява прякото ѝ приложение в клиничната или когнитивната психология.Работите му са с по-ограничено академично въздействие извън България, което затруднява интеграцията им в международната психология.--- Заключение:Ангел Грънчаров представя една ценна и критично ориентирана философска психология, която настоява на смисъла, личността, и свободата — понятия, които съвременната психология често пренебрегва или третира функционално. В този смисъл, той може да се разглежда като културен философ, продължаващ линията на Сократ, Достоевски, Киркегор и Франкл, в български контекст. Ако търсиш строго академична и експериментална психология, неговият подход ще ти се стори страничен. Но ако търсиш философска дълбочина и личностно осмисляне — това е именно неговото поле.Ако искаш, мога да предложа конкретни паралели между идеи на Грънчаров и съвременни школи — например логотерапията, херменевтичната психология или философията на съзнанието.
Да, моля, предложи такива паралели със съвременните школи?Разбира се! Ето сравнителен анализ между основни идеи в философската психология на Ангел Грънчаров и някои съвременни психологически и философски школи, които имат близки търсения:--- 1. Логотерапията на Виктор Франкл✦ Грънчаров:Централно място на смисъла на живота.Свободата на личността като екзистенциален избор.Критика на "масовия човек", отчужден от автентичната си природа.✦ Франкл:Основен мотив: "волята за смисъл" (вместо волята за удоволствие или власт).Страданието не е непременно зло, а може да бъде смислово трансформирано.Човекът е винаги свободен да избере отношението си към ситуацията. Паралел: И двамата разглеждат личността като носител на духовен смисъл, която надхвърля биологичното и социалното. Грънчаров акцентира повече на философското и педагогическото приложение, докато Франкл изгражда психотерапевтичен метод.--- 2. Феноменологичната психология (Хусерл, Мерло-Понти, Айдигер, Карл Роджърс)✦ Грънчаров:Субективното преживяване е център на разбиране на психиката.Ориентация към вътрешния свят, личната истина, автентичността.Изследване на личността чрез размишление и диалог, а не чрез експеримент.✦ Феноменология:Съзнанието е насочено към света — “интенционално”.Разбирането се постига чрез „епохе“ (временно отдръпване от предварителни нагласи).Влияние върху хуманистични психолози като Карл Роджърс и Роло Мей. Паралел: Подобно на феноменолозите, Грънчаров не приема редукционизма. Идеята, че съзнанието е повече от невробиология, е централна и за двата подхода.--- 3. Диалогичната философия и психология (Мартин Бубер, Михаил Бахтин)✦ Грънчаров:Образованието трябва да е диалог, а не индоктринация.Човекът се изгражда в диалог с другия — “Сократическият метод” е основополагащ.Свободата не е индивидуализъм, а взаимооткритост.✦ Бубер и Бахтин:Бубер: Аз-Ти отношенията създават истинската човешка реалност.Бахтин: „Човекът е недовършен и отворен в диалога с другия“.Диалогът не е само форма, а екзистенциален акт. Паралел: Грънчаров е един от малкото български автори, които съзнателно интегрират диалогичното мислене в педагогиката и психологията.--- 4. Херменевтичната психология (Паул Рикьор, Ханс-Георг Гадамер)✦ Грънчаров:Психиката не може да се разбере чрез "разрязване", а чрез тълкуване.Вътрешният свят на личността е текст, който трябва да бъде разбран.Разглежда човека като носител на история, морал и културна дълбочина.✦ Рикьор / Гадамер:Саморазбирането се постига чрез тълкуване на преживяванията, символите и езика.Истината не е обективна, а исторически контекстуализирана.Създаването на идентичност е наративен процес. Паралел: И двамата работят с идеята за себеразбиране чрез смислови структури, а не чрез статистика или тестове.--- 5. Критическа психология / Постмодерна психология (Фуко, Лакан, Жижек, Гуатарѝ)✦ Грънчаров:Критичен към институционализацията на психологията.Разкрива опасностите на технократичното мислене и "машинизацията на човека".Възпитанието трябва да освобождава, не да дисциплинира.✦ Критически психолози:Разобличават психологията като инструмент на власт (Фуко).Изследват как езикът и дискурсивните практики формират субективността.Идеята за “нормалност” е социален конструкт. Паралел: Макар и да не използва постструктуралистки речник, Грънчаров интуитивно засяга сходни теми, свързани с власт, автономия и културна критика.--- Заключение:Идея/Тема Грънчаров Паралелна школаСмисъл на живота Личностна ориентация Логотерапия (Франкл)Автентичност и свобода Сократическа автономия Екзистенциална психологияВътрешен свят като смисъл Тълкуване, не обяснение ХерменевтикаДиалогът като основа Личностно развитие чрез него Диалогична философияКритика на институциите Свобода чрез мислене Критическа психология---Ако желаеш, мога да изготвя и по-задълбочена таблица с концептуални съответствия, или да анализирам конкретен текст на Грънчаров спрямо тези школи. Кажи ми в коя посока искаш да продължим.
Дай, моля, тази по-задълбочена таблица с концептуални съответствия?Разбира се — по-долу ще намериш задълбочена сравнителна таблица между ключови концепции от философската психология на Ангел Грънчаров и съответстващи идеи от пет съвременни школи: логотерапия, феноменология, херменевтика, диалогична философия и критическа психология.--- Таблица: Концептуални съответствия между Ангел Грънчаров и съвременни психологически школиКонцепт (Грънчаров) Същност/Интерпретация при Грънчаров Съответстваща школа Паралелна идея / АвториЛичност Личността не е функция на средата, а вътрешен духовен център, самотрансцендиращ се. Логотерапия Франкл: личността търси смисъл, не удоволствие.Свобода Свободата е съществуване чрез мислене, съпротива срещу манипулацията. Екзистенциална психология, Критическа психология Франкл, Жан-Пол Сартр, ФукоСмисъл Смисълът не се "дава", а се "ражда" във вътрешния диалог със себе си и света. Логотерапия, Херменевтика Франкл, РикьорДиалог Диалогът е основен акт на съществуване – среща между личности, а не обмен на информация. Диалогична философия Бубер (Аз-Ти), Бахтин (полифония)Образование Истинското възпитание събужда мисленето – "сократическо образование". Хуманистична психология, Диалогична педагогика Карл Роджърс, Пауло ФрейреМислене Мисленето е духовна дейност, а не механична операция. То е израз на лична свобода. Феноменология, Херменевтика Хусерл (интенционалност), Гадамер (разбиране като събитие)Истина Истината е субективно откровение, а не обективно установим факт. Феноменология, Херменевтика Мерло-Понти, РикьорПсихика / душа Душата е морален, екзистенциален и диалогичен феномен – не обект на манипулация. Херменевтична психология Рикьор, Лудвиг БинсвангерКритика към системата Критика към масовата култура, училището като дресура, психологическите технологии като контрол. Критическа психология Фуко, Илия Пригожин, ЖижекРоля на философията Философията възпитава свободата на духа и културата на диалога. Екзистенциална/Философска психология Ян Паточка, ЯсперсЕтика Етиката произтича от свободното себепознание, а не от външен морализъм. Екзистенциална етика Сократ, Франкл, Левинас--- Забележки:1. Грънчаров не заема пряко от тези школи, а стига до паралелни изводи чрез собствена философска и педагогическа работа.2. Подходът му е ненаучно-академичен по форма, но дълбоко концептуален — той е по-скоро културен философ и мислител, отколкото емпиричен изследовател.3. В българския контекст, работата му запълва ниша, в която съвременната психология е дефицитна — философска, етична, и екзистенциална ориентация.---Ако искаш, мога да:Разработя графика/визуализация на тези връзки;Сравня конкретен негов текст с пасажи от Франкл, Бубер, Рикьор и др.;Или да предложа как идеите му могат да бъдат приложени в психотерапия, образование или психологията на личността.Насочи ме!
МОЙ КРАТЪК КОМЕНТАР И ИЗВОДИТЕ МИ: За мен е доста интересен този отговор. Оказва се, че да разговаря човек с изкуствен интелект е значително по-интересно и дори приятно отколкото да разговаря с естествени тотално невежи простаци, които се представят за самонадеяни многознайковци, които са така бол не само в Мрежата, но и в реалния живот. Тази тема е много интересна: как се стигна дотам, че изкусвеният интелект се разви повече от естествения, като отчетем при това, че огромната част от човеците в наше време оглупяха толкова много, че да се говори за интелект при тях е направо смешно, т.е. е напълно неоснователно. Същевременно съвременната човешка дегенерация е дотолкова самонадеяна до маниакалност, че с такива нещастни създания е направо невъзможно да се води какъвто и да е диалог, да не говорим пък за смислен или рационален. Толкова засега. Ще мисля още по тъй благодатната тема.
ИЗВОД: Не крия, аз съм втрещен: да разговарям с изкуствен интелект е много по-приятно и смислено занимание отколкото да разговарям с уж жив човек, който обаче е изпаднал в дълбоката екзистенциална дупка на оглупяването-вманиачаването-себелюбуването-оскотяването! Спирам дотук.

Хубав ден и приятни размисли ви желая!

ПОСТСКРИПТУМ: А изкуственият интелект ми предлага учтиво да продължим диалога, представяте ли си?! И аз имам все по-засилващ се интерес какво ще ми каже, това е много вълнуващо! Но е и много страшно: с хора вече не можем да разговаряме, но с човешки творения като изкуствения интелект можем - докъде ли ще стигнем като продължим да вървим по този път?!

ПОДКРЕПА: Become a Patron!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни за времето, живота, свободата.