–

Във гласа ти звънва
пак онази струна.
Много ли ще сбъркам,
ако те целуна?

И какво нататък?
Още колко има?
Мисълта за после
е непоносима.

Затова я махам
и без мисли вече
се прибирам в тебе
много отдалече.