Изгряващи вместо падащи звезди

В екипа си вероятно имате няколко изгряващи звезди. Такива, които искат да се докажат и имат желание да поемат повече отговорности, отколкото реално могат да свършат.

Те казват „мога“ преди да могат. Мислят си, че могат да бягат, преди да са се научили да ходят. Това, че са си надценили капацитета не е истинският проблем. Всяка изгряваща звезда го прави.  Истинският проблем е как реагират мениджърите им в подобни ситуации, когато грешките в работата им  започнат да зачестяват.
 
Ето няколко действия, които могат да предотвратят превръщането на изгряващите звезди в падащи:
 
Прикрепяне на по-опитен колега към младия, който да му дава насоки и да го предпази от излишни грешки; 
Повече позитивна обратна връзка за прогреса и процеса, а не толкова за целта. Тук трябва да се разграничат целите за обучение по време на въвеждането и целите за представяне. Въвежданите служители се оценяват по първите. Но късогледите мениджъри оценяват новите си хора по вторите. Оттук следват мантрите, че „няма хора“, просто защото мениджърите очакват готови и научени, вместо да се подготвят да работят с тези, които са дошли; 
Разбиване на дневните задачи на подзадачи с няколко контролни точки за обратна връзка и калибриране през деня; 
Избягване на дундуркинг;