И ся кво, ACTA ще правим ли?

"Акт ще правим ли" е сред любимите фрази на определен тип катаджии. След като фразата бъде произнесена, диалогът с ответната прегрешила страна следва определени уж въртеливи формули, докато се постигне съгласие, че може и да се почерпим.

Не след дълго подобни сценки могат да се разиграват на митниците благодарение на договора ACTA. Този договор, който бе изработен тайно и тайно подписан от 22 държави, сред които България, цели да установи международна законова рамка относно фалшивите стоки, генеричните лекарства и нарушенията на авторското право в Интернет. Едно от нещата, които предвижда ACTA, е упълномощаване на митническите служители да преглеждат компютри, телефони и друга подобна техника за наличие на материали, накърняващи нечии авторски права. Ако досега не са били достатъчни стимулите да започнеш кариера на митницата, ACTA е на път да ги уголеми многократно. Навярно можем да го сметнем като една от мерките срещу безработицата, които по същото време се обсъждат в Давос.

Какво точно е ACTA, можете да прочетете достатъчно подробно на страницата на англоезичната Уикипедия. Там е описано ясно какво предвижда съглашението – според наличната за обществото информация, която не е чак толкова много. (В скоба: след като влезе в сила ACTA, това, което направих току-що – препратката с линк към Уикипедия – може вече да не е възможно. Договорът сериозно би ограничил разпространението на генерирана от потребители информация в мрежата. Интернет доставчикът ми ще трябва да докладва, че ползвам интернет не само за да купувам продукти, а също за да пиша някакви неща в него и да препращам към материали, които са писали други хора, без да са упълномощени за това и използвайки безплатен – какво кощунство – софтуер).

Най-вбесяващото в ACTA е, че договорът бе изфабрикуван без каквото и да било участие на хората, които ще бъдат засегнати от него. Това е най-красноречив пример за законодателство, изработено от корпорациите в пряк ущърб на потребителите, като потребителите междувременно са старателно държани в неизвестност. Тъй че тайното му подписване от страна на България е най-малкият проблем: безхаберните български управници просто туриха параф под нещо, което бе замислено като тайно от самото начало. Дали са разбрали какво подписват, е отделен въпрос. Най-вероятно – не, но пък им отговаря на профила. Нали с триста зора ги накарахме да променят проектирания Закон за електронните съобщения.

Редно е да свалим шапка на Кадер Ариф, докладчик на Европейския парламент по преговорите за ACTA. Ариф (френски евродепутат към ПЕС) върна мандата си за участие в преговорите, обяви, че с този жест иска да изпрати ясен сигнал към обществеността колко неприемлив е договорът, и добави, че "няма да участва повече в този маскарад".

Шапка обаче няма да сваля на "Уикипедия", въпреки полезната информация. Сигурно всички помните как преди броени дни англоезичната версия на сайта бе блокирана в знак на протест срещу предстоящото приемане на твърде подобните закони SOPA и PIPA в САЩ. Добре организираният протест доведе до това, че няколко от конгресмените вносители изтеглиха подкрепата си за двата закона и вероятно те няма да бъдат гласувани в сегашния си вид. Адски ми е интересно защо нищо подобно не последва конспиративното подписване на ACTA в Токио, след като това е закон, който ще обвърже с аналогични драконовски мерки не само САЩ, а повечето развити страни (плюс България, хаха).

Какво предстои оттук нататък ли? Ами, борба. За да убедим институциите, които избираме и на които плащаме данъци, че не желаем да бъдем тайно превърнати в престъпници. И че законодателство, което толкова пряко засяга правата на милиони хора не може да се прави на тъмно. В крайна сметка, ако някой иска да ми продаде продукта си, трябва да ме убеди да си го купя. А не да ме хвърля в затвора, защото не искам да го направя.

Статията е публикувана в Sofia Live.