Проблем в представянето = Проблем в управлението

​Нека да започнем с тезата за това, че едно от основните задължения на мениджърите е да направят всичко възможно екипите им да имат отлично представяне.  

Оттук следва, че ако има проблем с представянето на някой човек в екипа, всъщност имаме проблем в управлението, а не в представянето. Следователно, за да може да се подобри представянето в екипа, на първо място да се коригира и подобри управлението. 

Доброто индивидуално представяне на хората не е нищо друго, освен функция на доброто управление. 

Да политизираме малко. Още по-разбираем пример в тази посока е, че ако има проблем с представянето на един министър от едно правителство, всъщност истинският проблем е в мениджъра на този министър, т.е. в примера на правителството. 

И докато по площадите хората много лесно и ясно идентифицират къде е истинският проблем в представянето на правителството (в премиера, а не в държавните служители), нещата не са толкова ясни в "правителствата" на компаниите. 

Там има тенденция лошото представяне да се обяснява по-скоро с недостатъците на хората, а не с недостатъците на мениджърите. 

Незадоволителното представяне на хората в екипите НЕ се обяснява с това, че мениджърите непрекъснато си променят приоритетите, не успяват да си овладеят емоциите, разсейват се и забравят за поети ангажименти, които стоварват на екипите си в последния момент за изпълнение и оттам възникват конфликти т.н. 

Мениджърите (си) обясняват лошото представяне на екипа с това, че материалът е лош. Точно както и ББ обяснява за материала. 

Има прекалено много общи паралели между лошото държавно и лошото фирмено управление. Най-общото е, че има обвинения към другите, вместо вглеждане в собствените грешки. Това донякъде е нормално, защото и 5-те ни физически сетива са насочени навън за оценяване на външната среда. За оценяване на собствените постъпки имаме само едно вътрешно сетиво. И то не работи при всички. Съвестта.