Нетърпение към деня + търпение към годината

"Колкото повече опознавате себе си, толкова повече
 търпение ще имате за това, което виждате в другите"
- Ерик Хомбургер Ериксон



Когато стане въпрос за търпение, то може да бъде едновременно порок и добродетел. Добродетел – ако сте запасени с търпението тогава, когато погледнете в годините напред. И порок, ако погледнете прекалено търпеливо към предстоящия ден.  



На дневна база няма място за търпение. Няма място за чакане, отлагане или колебание. Има място само за действие. И то – фокусирано действие. 

И обратно – на годишна база хубавите неща стават бавно. Нетърпението за годишните или многогодишните цели може да е токсично. За годината има място само за търпение. Понякога канско. Дори мега-канско. 

Дневното нетърпение спомага за бързо действие и бързо получаване на обратна връзка от реалността. Получава се бърз цикъл на проба-грешка. Бърз ритъм на учене. 

Търпение към годината = смирение
Нетърпение към деня = смелост за действия

Двете лесно могат да се объркат. Ако вместо нетърпение, проявите търпение на ежедневна база, неизбежно ще попаднете във водовъртежа на отлагането. Това неизбежно ще доведе до неизпълнени цели. И така ще ви застигне годишното нетърпение към края на годината. Което води до стрес, претоварване и безсънни нощи. Може да си спестите всичко това, ако уцелите правилно горните равенства. 

Но ако не ги уцелите, вероятно ще усетите от първо лице други две равенства: 

Търпение към деня = непрекъснато отлагане
Нетърпение към годината = неизбежен стрес

Има смисъл човек да проявява нулево търпение към нещата, които зависят директно от него. Към това да направи правилните неща, да вложи усилия, да даде всичко от себе си, да се появи навреме и т.н. Аналогично – може да е много полезно, ако проявявате канско търпение към нещата, които не зависят от вас, като например: не зависи директно от вас кога ще видите резултатите от вашите усилия, колко време ще мине, докато някой ви разбере правилно и т.н. Лично на мен това разграничение много ми помага, за да имам канско търпение за тривиалните и прозаични дневни неща: чакането на светофар, на бензиностанция и т.н. 

Наскоро, докато чаках да ми дойде реда за изпращане на една пратка по куриер, двама души от чакащите на опашката се сбиха. Дойде полиция. Стана голям екшън заради едно пререждане, просто защото хората бяха прекалено изнервени от ежедневието си и нямаха и капка търпение в края на деня за нещо толкова тривиално като чакането на опашка. 

Ако объркате горните уравнения и проявите търпение към деня, то ще се превърне в отлагане. Отлагането ще се превърне в инерция и в пускане по течението. Подобно на едно дърво, което плава по течението. То винаги се движи само със скоростта на реката. Не със скоростта, с която иска да се движи, а с тази, която се задава от самата река. 

Нещо подобно се получава и в работата. 

Ако позволите на външното течение на чуждите изисквания и 
очаквания да определят вашата скорост, ще се движите прекалено бавно, 
когато някой ви забавя, или прекалено бързо, когато някой ви натиска.

Но никой не може да ви натиска за нещо да стане по-бързо, ако вие сами не се натиснете. 

Затова, в дългосрочен план, самостоятелното задаване на приоритетите и нетърпението към дневните задачи, които зависят директно от вас, е по-добрата стратегия. 

С течение на времето повечето мениджъри стават много добри в задаването на приоритетите си – собствените и тези на екипа. Но пак с течение на времето – често се провалят в спазването им. Заради една основна причина: липсата на  дисциплина.  

Така липсата на лична дисциплина води до съобразяване с чужди приоритети. А наличието на дисциплина води до свобода. Трудната дисциплина води до лесна свобода – тогава, когато има нетърпение към деня + търпение към годината. 

ВЪПРОС: Откъде идва желязото, когато проявявате желязна дисциплина? И по какъв начин прилагате формулата за търпението и нетърпението понастоящем в живота си?