Ново отворено писмо, явяващо се свидетелство за напълно ирационалната и потресаваща действителност в тъй приказната страна МУТРОЛАНДИЯ

Тази сутрин ми се наложи да напиша следното писъмце до частния съдебен изпълнител Росен Раев, заел едновременно позата на приел обет за вечно мълчание будистки монах и също така на ощипана, но за сметка на това напълно непорочна девица (мома) и до г-жа директорката на ПГЕЕ "ТЕТ Ленин", която пък традиционно от години вече безметежно си стои в същите тия две оригинални, многозначителни, но за сметка на това крайно екстравагантни пози (нищо че са съвсем недопустими за длъжностно лице, намиращо се на публична държавна служба):
До г-н Росен Раев, частен съдебен изпълнител от ПловдивДо г-жа Стоянка Анастасова, директор на ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" в ПловдивДо г-н Данаил Кирилов, Министър на правосъдиетоДо г-н Красимир Вълчев, Министър на образованието и наукатаЗА СВЕДЕНИЕ: До г-н Бойко Борисов,
Председател на Министерския съвет на Република БългарияДО ВСИЧКИ МЕДИИ
ЗАПИТВАНЕ ПОД ФОРМАТА НА ОТВОРЕНО ПИСМО
от Ангел Иванов Грънчаров, остракиран от системата на държавното образование учител по философия и гражданско образование и жертва на безпределната жажда за мъст на г-жа директорката на ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" от Пловдив
Уважаеми господин частен съдебен изпълнител,
От известно време (откакто попаднах във Вашите мрежи, да не кажа "лапи" или "пипала"!) настойчиво Ви задавам някои въпроси, които, предполагам, се оказаха толкова неприятни за Вас, че Ви се наложи да заемете едновременно позата на приел обет за вечно мълчание будистки монах и също така на възмутена напълно непорочна девица (по нашенски мома), която е била ощипана да не уточняваме къде точно. Заявихте ми крайно неубедително, че няма да отговаряте на въпросите ми защото не били поставени в "единствено-правилната бюрократична форма", което е твърде смехотворен опит за бягство от тях. По тази причина ми се налага да Ви ги задам отново и то именно в тъй неприятната Ви небюрократична, а именно свободна, т.е. демократична и човечна форма на задаване (за Ваше сведение съм длъжен да уточня, че свободата за човека и в човешкия свят е най-великата и благодатна ценност - и като такава е извор на невероятен личностен и общностен просперитет!):
1.) Какви средства до този момент успяхте да си вземете от запорираната моя банкова сметка? (Държите в непонятна тайна това обстоятелство, което за мен лично говори за неадекватно поведение: ако наистина желаете да Ви се издължа, най-простото е периодично да ми давате точно сведение за това докъде сме стигнали в този процес.)
2.) Докога ще опитвате повторно да вземете от мен сумата от 500 лева, за която знаете много добре, че съм я внесъл в касата на Вашата довереница още преди да ме известите, че тя е имала добрината да ме опраска финансово по такъв грозен начин (тя се обърна към частен съдебен изпълнител след като много добре знаеше, че с нея не само се намираме в процес на преговори за напълно доброволното ми издължаване, но се намираме и в процес на напълно действителното, реално и доброволно, издължаване!)?
3.) Ако признаете, че претенцията Ви за тези 500 лв. е неоснователна, тогава ще имате ли добрината да ми обясните основанието, въз основа на което ме опраскахте не с 10 или с 20, а с точно 777 лева (в това число и с немалки особено за моите възможности хонорари за Вас и за адвоката на довереницата Ви, т.е. на взискателката)?!
4.) За Вас лично човешкият морал има ли някакво значение, т.е. не Ви ли е неудобно да се мъчите да забогатявате именно от един несправедливо опраскан и репресиран български учител, който вече пета година води поредица от тежки съдебни битки за да си защити и да си върне правата и достойнството - и по тази причина в последните 5 години цели 4 е бил безработен и без източници на средства за съществуване?
5.) Та значи имате ли намерение да ми съобщите някога какъв остатък пари все пак Ви дължа в момента (моля да ми съобщите реалната и точна сума!) и как, по Ваше мнение, би следвало да Ви се издължа по-нататък?
На г-жа директорката на ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" просто изпращам този документ само за сведение. Защото не храня никакви илюзии относно това, че тя би могла някога да постигне точния, верния смисъл на това, което си позволи да направи - и това, което дръзва все още да прави и сега).
Уважаеми г-н Министър на правосъдието,
Мисля, че изтече срока, в който по закон сте длъжни да ми дадете отговор на моята жалба до Вас, в която Ви разказах за действията на частен съдебен изпълнител Раев, поел ролята да е изпълнител на капризите на довереницата и взискателката си. Или искате да ме убедите, че в тъй приказната страна МУТРОЛАНДИЯ законите изобщо не са задължителни дори и за министъра на правосъдието?
Уважаеми г-н Министър на науката и образованието,
В последните години не получих НИТО ЕДИН отговор от Ваша страна на многобройните си жалби, отворени писма, сигнали за безобразия в системата, доклади, предложения и прочие. Това значи ли, че Вие специално напълно сте надживял догмата и илюзията, че живеем в държава, в която законите и законността значат нещо дори и за висшестоящите техни служители?! Нима изцяло сте изпуснал от какъвто и да било контрол подведомствената Ви властваща образователна администрация? Нима, да речем, пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" е станала вече нещо като феодално владение на г-жа директорката й, над което юрисдикцията на МОН напълно и изцяло не важи? Да не би тя да е успяла да приватизира по някакъв подмолен начин това учебно заведение - и то вече да е нейна частна собственост?!
Уважаеми г-н Премиер,
Изпращам Ви за сведение този документ. Бих си позволил само да Ви запитам: давате ли си сметка за това каква тежка, да не кажа фатална отговорност сте поел след като Вашето управление допусна свидното ни отечество България все по-основателно да бъде наричано напоследък не иначе, а именно МУТРОЛАНДИЯ - за което моите отворени писма до институциите и до Вас лично са една твърде красноречива илюстрация - и най-вече потресаващ по достоверността си конкретен пример?
Поне тия необходими въпроси се чувствам длъжен да Ви задам. Ще се радвам да ми отговорите, което е и във Ваш интерес. Аз винаги съм бил привърженик на диалога, не мога да разбера защо мълчаливостта е станала тъй високо почитана добродетел тъкмо за властващите длъжностни лица на отговорна държавна служба (и за обслужващия ги персонал), което на мен като данъкоплатец (и следователно като техен действителен работодател) изобщо не ми харесва.
2 юли 2019 г., Пловдив
С УВАЖЕНИЕ: (подпис)
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)