Мъка (диптих)

През пет минути токът чезне.

Мониторът като залезне,

умът ми става безполезен,

по-тромав от изкълчен глезен,

безделен, кисел и проклет.

Преди да има интернет

за мен загадка е дълбока

кому е бил потребен тока?

*

Нямам интер, нямам нет.

О, житейски дял проклет!

Няма нови коментари,

бъбрене с другари стари,

няма песнички за слушкане,

няма виртуално гушкане,

никаква кореспонденция…

Тъна в мрачна абстиненция.