Обнадеждаващи признаци, показващи наближаването на тъй дълго чаканата промяна към добро!

Снощи в хипермаркета ме заговори един мой бивш ученик от училището, от което бях изгонен; аз бях изгонен от пловдивската ПГЕЕ ("ТЕТ Ленин"), където съм преподавал философия и гражданско образование 18 години; младежът ми каза, че сега е вече студент в Техническия университет, завършил е тази (2018) година, т.е. аз му преподавах философия по-предната година, когато той беше в 11 клас. Поговорихме си, той ми разказа за себе си, аз пък му отговорих на въпроса как съм сега, докъде е стигнал моя казус. Ще опитам да възпроизведа обаче онова, което особено силно ме впечатли от неговите думи, ще се опитам да го предам колкото се може по-точно:
- Господине, как е възможно да се случват такива неща - и то в наше време?! Страшно е най-вече това, че никой не посмя да каже една дума във Ваша защита: независимо от това, че всички до един разбирахме, че срещу Вас директорката постъпва абсолютно несправедливо! Вие обаче постъпихте достойно, не се уплашихте, нищо че се наложи да бъдете напълно сам срещу всички! Ето това няма да го забравя и Ви се прекланям! Да, малодушни сме, господине, страхливи сме, ето това и аз го съзнавам. И моля да ме извините, че проявих в оня момент малодушие и постъпих като всички останали - "свих опашка" за да си нямам никакви проблеми, замълчах си! Постъпих подло - като всички останали. Много съжалявам за което, господине. Отдавна исках да Ви видя и да Ви кажа това. И знайте: много от приятелите ми мислят същото, съзнават същото, също като мен се срамуват и се разкайват за поведението си в ония решаващи дни. Аз чета редовно блога Ви, във фейсбук също съм Ви приятел, за мен е чест, че човек като Вас ми е бил учител. А с изгонването Ви от училището пострадахте не само Вие, ние, учениците, пострадахме също - защото бяхме ощетени с това, че не ни бяхте учител в последните две решаващи години! Щяхте да ни научите на много неща, е, вярно, който от нас чете блога Ви, пак все едно учи при Вас, но друго щеше да е да можехме да си общуваме в класната стая! Съзнавам и това, че ако ние не бяхме толкова слаби, ако се бяхме противопоставили на произвола на директорката, тя отдавна да беше напуснала поста си. Тя директорства още защото ние постъпихме малодушно. Ето това нещо ми тежеше на душата, радвам се, че днес Ви видях и имах възможност да Ви го кажа.
Точно това ми каза този млад човек. Е, думите може да не бяха същите, но смисълът беше този. Вложих по-горе и смисъла, който прочетох и в очите, в погледа му, щото много неща той не успя да ги изрече с думи, но каквото искаше да каже си личеше по очите и по лицето му. Иначе добре си поговорихме, за 10-тина минути там, в магазина, в хорската шумотевица на бясно пазаруващите хора с препълнени колички ние двамата, учител и ученик, си направихме на крак една хубава дискусия, включително си поговорихме и за положението в България, в образованието, включително и университетското. Смятам, че и на този млад човек му минава мисълта, че май трябва да напусне България - ако иска да получи и истинско образование, и да има също така възможност да се реализира като специалист. За жалост, не можах да кажа нищо за да му повлияя да постъпи иначме - защото сам съм убеден, че е напълно прав.
Това в основни линии исках да ви кажа. Интересно е, че в друг хипермаркет срещнах още един бивш мой ученик, и с него си поговорихме, и с него си казахме почти същите думи. Което за мен е много показателно. А пък това, че като срещна колега-учител от моето училище той обикновено прави всичко възможно за да се престори, че не ме е видял на мен като психолог ми показва, че и колегите ми се срамуват от собственото си поведение, а това вече е категоричен знак, че в съзнанието им назрява тъй дълго чакания поврат. Това за мен са добри симптоми, това са симптоми, вещаещи добро - и идването на промяната! Дай Боже тази промяна да дойде съвсем скоро, именно в първите месеци на идващата нова година!
С тази надежда живея! Макар че добре знам, че промяната ще бъде изключително трудна. Но щом има признаци, показващи наближаването й, аз съм обнадежден.
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.