Парижката съпруга

Тази книга ми я даде доктор Тричкова. Ето каква зъболекарка имам аз – нито веднъж не съм видяла някой да излезе от кабинета й без усмивка. Тя чете повече от всички четящи хора, които познавам. Не обича големи и тежки книги, защото ръцете я болят от тежестта им, но се влюби в „Шантарам". Освен това е хулиганка и дава часове на Иво винаги в учебно време (може би това поне малко облекчава болката му.) И винаги ми слага упойка. Обичам да гледам как устата й оформя думата „упойка".

И така, доктор Тричкова ми даде да прочета книгата „Парижката съпруга" от Пола Маклейн, преведена от Любомир Николов.

Почти месец четох други неща, а после започнах тази книга в една вечер, в която ми беше тъжно и самотно.

Тогава си спомних колко е хубаво да се утешаваш с книга, да се потопиш в историята и да забравиш своите истории за малко.

Не зная до каква степен разказаното в книгата се допира до историческата истината, но това не ми е важно. То допълва приказката за Париж от разказите на Хемингуей, на Фицджералд, „И слънце изгрява", „Острови на течението", „Един последен поглед" на Джеймс Олдридж… (Явно остарявам – най ми се четат онези книги, които вече съм чела.)

А тази нощ стигнах до края на романа – преизвестен край, ясен още от корицата, където пише

„Забележителен роман

за срещата и раздялата

на Ърнест Хемингуей с жената,

която е обичал цял живот."

Тази нощ в стаята е топло, в печката гори огън, Иво си легна, слушам си тихичко Чет Бейкър, аз съм малко болна и дори ми е уютно да съм болна, и съм сама, но така мога да си плача над книгата, без да давам обяснения.

Вчера четох друга книга в маршрутката от Раднево, пак ми се доплака, а една жена от предната седалка се обърна и продължително време ме наблюдава. Безшумно.

Историята в „Парижката съпруга" е подредена хронологично; овладяна, умерена, също като героинята, от чието име се води разказът. Всичко е толкова просто, красиво и тъжно.

Точно от такава книга имах нужда тези дни – да науча нещо ново, да си припомня стари обични неща, да се развълнувам, да се натъжа, да се утеша.

С такива книги все някак ще успея да преживея зимата.



[image error]
 •  0 comments  •  flag
Share on Twitter
Published on October 27, 2011 14:57
No comments have been added yet.


Мария Донева's Blog

Мария Донева
Мария Донева isn't a Goodreads Author (yet), but they do have a blog, so here are some recent posts imported from their feed.
Follow Мария Донева's blog with rss.