Последната любов на баба Дуня

Последната любов на баба Дуня by Alina Bronsky

My rating: 4 of 5 stars


Това е една откровено тъжна книжка. Даже и петелът на корицата не е в състояние да я развесели. Става на супа още в първата глава. Виж, котката пък ... Тъжна е отровената от реактора земя. Тъжни са отшелниците в селото. Тъжно е самото отшелничество. Тъжни са емигрантите. Тъжна е самата емиграция. Тъжни са старите хора. Тъжни са не толкова старите хора. Тъжни са болните. Тъжни са умрелите, които остават сред нас с тъгата си. Тъжни са вдовците и вдовиците. Тъжни са младите и децата. Тъжни са неспособните да раждат здрави деца. Тъжни се неспособните да отгледат усмихнати деца. Тъжен е социализмът. Тъжен е и краят му. Тъжна е раздялата. Тъжна е изолацията. Тъжна е липсата на превод. Тъжно е копаенето на гроб. Тъжни са младоженците. Тъжни са служебните адвокати и шофьорите на междуселски рейсове. Тъжен е изпадналият в мекушавост твърдолинеен президент. Тъжни са мутиралите паяци. Тъжно са изплакващите сока си брези. Тъжни са дори жълтите малини без сладост и оранжевият телефон без линия. Тъжно е, че любовта е последна. Единствено тези, които получат ушити в женския трудов лагер възглавници нямат причини да бъдат тъжни. Дали?



View all my reviews