Едно стихотворение от Виолета Христова

Меко

На М. Донева

Можеш ли да си поток,

да се сливаш със нещата?

Да протичаш през живота,

без да стъпваш по земята?

Можеш ли да не бодеш,

да си ласкав и магичен?

Даже докато ядеш,

да сияеш от величие?

Да си малък като кръг,

а да вдигаш планината…

Сладостта ти да се слива

с естеството на нещата.

Да си чуждия копнеж,

но и своята стипчивост,

да се връщаш, без да щеш,

към плачливото си минало…

Да си чист като вода

и да промениш земята?

Следвай своята следа,

без да драскаш тишината!

♥