Тайни и чудовища

Вече съм пораснала, вече си играя

с дребните чудовища в детската ми стая.

Щом се скупчат сенките, в тайните си ъгли

малките чудовища с погледите кръгли

с острите си лапички почват да пристъпват,

чакат ме да дойда, мъркат и потръпват.

Аз така съм свикнала малко да се плаша,

с мъничките ужаси във играта наша,

със опитомяването на таласъми,

с призраците галени, бродещи в ума ми,

че не бих помисляла да си сменям къщата.

Щом ще са чудовища – нека да са същите.

Аз харесвам страшното, щом ми е познато то,

любовта отчаяна, на тъгите блатото,

вечното объркване в лабиринт човешки,

грешките, затрупани със по-нови грешки,

тъмното във стаята, сгушена и тясна,

чувството, че няма как още да порасна,

че съм омагьосана в сигурно леговище

с моите си собствени тайни и чудовища.