София е в Пловдив

София е в Пловдив.

Добре й е там.

Защото София града си обича.

И тази любов споделена е, знам.

Те даже са почнали да си приличат.

Във нейния ум – векове, векове

натрупана мъдрост от срещи и книги.

И топла. Уютна. И без снегове.

Мъгла и да падне – веднага се вдига.

А Пловдив е шантав, разхвърлян поет.

Усмихнат и хубав. Културен. Радушен.

И той като нея е вечно зает.

И двамата бързат. И двамата пушат.

Не знам от къде взимат толкова сили

и с кеф да живеят, и служба да гонят.

Какви са ми чудни, какви са ми мили,

и как си обичам и Пловдив, и Соня!