Нямам заглавиеееееееее!!!!!!!

Когато книгата е написана,

ако нямаш заглавие, дошло от само себе си,

Бог да ти е на помощ.

То трябва да е точно, но не илюстративно,

да загатва, без да преразказва,

да дава изпълними обещания,

да е привлекателно за новите ти читатели,

а верните стари читатели да кимнат разбиращо, когато го зърнат,

да се свързва с името ти по приятен начин,

да е музикално,

да има образ, най-добре да ангажира няколко сетива,

да е кратко,

да изразява,

да привлича,

да не напомня на друга книга, освен ако не е важно именно да напомня,

да има закачка в него,

да може да се разбира по няколко подходящи начина,

да подсказва вечния първи въпрос на журналистите,

да не ти е неудобно да го кажеш на майка си,

да ти подхожда,

да подхожда и на книгата, все пак…

И ако заглавието не е дошло от само себе си,

ти ровиш и оглеждаш думите в текста,

после започваш да чуваш заглавия в новините, във всеки разговор с приятели, по надписите в магазините, по всички надписи, включително и по вратите на обществени места, питаш всички, врънкаш всички, досаждаш на всички, сънуваш идеалното заглавие, събуждаш се и го забравяш, пробваш всяко нещо как ще изглежда в кавички, отхвърляш всичко, вкопчваш се в някоя дума, захвърляш я с отвращение, отчаяно избираш нещо, после го пускаш да падне лекичко, уж случайно, имаш тъмни кръгове под очите, напиваш се, имаш махмурлук, завиждаш на другите автори, че всички хубави имена вече са заели, ето, дори „Бдение над Финеган" е заето, и „Война и мир", и „Три сестри", проклинаш факта, че си се родил твърде късно, не, сериозно, дай да измислим едно заглавие, не, няма да дойде само, няма го, времето минава, помощ бе, хора, загивам бе, не, не мога, сядам и

Хора, ужасна история е това, ви казвам.