Щом сърцето обезоръженосе стреми на всички да съчувства,изведнъж се вижда обкръженоот безвредни някакви изкуства.
И сърцето ходи все на пръсти,и не иска никой да засегне.И държи надеждите си скръстени.И тупти, готово да побегне.
И само от всичко се откъсва,по-прозрачно и от сянка става.Някой ден съвсем само се пръсва,и от деликатност се предава.
Welcome back. Just a moment while we sign you in to your Goodreads account.