Знам какво правя.

Ако не говоря за пейзажа

и за всяко срещнато животно,

ще ми се наложи да разкажа

колко ми е тъжно и сиротно.

А това е просто непростимо -

всичко гледа, диша, шава, свети.

И на някой да не съм любима -

да въздишат другите поети.

При това количество от радост,

пръснато безредно по земята,

ако виждам само колко страдам -

време е да слагам очилата.

Аз, докато мога да избирам,

ще говоря за цветя и котки.

А наложи ли се да умирам,

ще си тръгна – като на разходка.

(ще видим де)