Една ужасна история от учителския ми живот

Знам, че си ми обиден, дето ти сбърках името, и никога няма да го забравиш, обаче не ми се сърди, а?

Аз съм така, и друг път съм правила гафове.

Едно време бях класна на един 10 б клас. Имаше там един Венци, който страдаше от изключително тежка форма на акне. Беше много зле детето, понякога направо му се затваряха очите от тия обриви, а пък гадовете от класа му се подиграваха. На всичкото отгоре!

Една вечер телефонът ми звъни.

- Госпожа Донева? Аз съм майката на един ваш ученик, Венци. Обаждам се да ви предупредя, че той утре няма да дойде на училище.

- Така ли? Защо? Да не би да е болен?

- Ами не… ще го водя на изследвания за неговия проблем с акнето.

- Добре. Не се притеснявайте. Като ми донесе медицинска бележка, ще му извиня отсъствията.

- Ами, вижте… той няма да ви даде бележката. Затова ви се обаждам. Той много се притеснява за тия пъпки и не иска въобще да се обсъжда въпросът.

- Е, и вие сега. Всяко дете на тая възраст ги има.

- Ама вие знаете, при него случаят е по-тежък…

И аз й казвам:

- Тежък случай?! Вие не знаете на какво се казва тежък случай! Елате да видите в моя клас какво чудо има. Аз имам в класа си един Венци, който е направо адски зле.

Тишина.

Още малко тишина, и жената отсреща ми казва:

- Госпожо Донева. Аз. Съм. Майката на Венци от вашия клас.