Kalin M. Nenov's Blog: Човешката библиотека / The Human Library, page 44

Каним ви на: Жива среща с ЧоБи (02.12.); виртуална среща с алманах „ФантАstika 2012“

Приятели (:

Ако сте се затъжили за нас

– или си мечтаете най-сетне да видите Чобит на живо

– или сте си поръчали хартиено „Непоискано добро“ и го искате по-скоро

– или новият алманах „ФантАstika“ (вижте долу) грабне сърцата и умовете ви и искате да поръчате него

– или… вие ще ни изненадвате с нещо

… заповядайте във Veda House (ул. Гладстон 2), София, тази неделя (2 декември), между 12 и 13:30.

Ако решите да дойдете:

Моля пишете ни до четвъртък (29 ноември), на мейла (poslednorog в gmail) или направо тук, следното:

1. Дали да ви пазим място (важно за резервацията), или ще минете покрай нас в галоп.

2. Дали да ви носим „Непоискано добро“ (или други наши книги).

И следете тази вест за промени!

Чакаме ви.

А сега…

~ ~ ~

… вижте задаващия се алманах „ФантАstika 2012“:

Разгледайте и (почти окончателното) съдържание.

Хартиеното издание ще се появи до средата на декември (за електронното още не знаем). Този път е около 500 страници, а цената му вероятно ще е 18 лв., ако го поръчате направо от нас.

Приемаме предварителни поръчки (и парички)! Тиражът ще е малък – ако искате бройка, пишете ни до 2 декември (неделя).

И Бъдете!

За екипа на ЧоБи: Кал)

Светлини сред сенките – „Непоискано добро”, х-издание

Приятели

„Непоискано добро“, новият роман на „Светлини сред сенките“ и Човешката библиотека, излезе и на хартия.

Коричната му цена е 10 лв. Приятелската (ако поръчате от нас) – 7. За социално слаби – 5. За духовно силни – колкото решат да дадат. Над 7, имаме предвид.

Сега очакваме и алманах „ФантАstika 2012“. И ще настанат пълни…

Празници!

П.П. Имаме и нови хартиени „Да пробудиш драконче“ – те са по 6 лъвчета.

Гостува ни: „Омагьосване-отмагьосване“ – Искра Христова

Приятели,

След стихосбирката „Искрици Божии – 2“, представяме ви и приказката „Омагьосване-отмагьосване“ на Искра Христова:

Странно нещо е магията: тя е като ласката – погалиш ли някого, даряваш и себе си с приятно усещане; тя е като шамара – не можеш да удариш другиго, без да те заболи и теб…

Воднел се усмихна и допълни:

– Когато се двоумите как да постъпите, помислете си за Слънцето. Как то буди всичко живо? Поле-ека, полека. Първо едва загатва за наближаването на утрото; после небето просветлява; поникват първите лъчи; стават цял букет и разпростират диханието си все по-надалеч; едва тогава се подава челото на светилото и постепенно грейва цялото, за да каже “Добро утро!” на всички… По същия начин буди света, заспал зимен сън. След снега не идва веднага жаркото лято, а пролетта деликатно пристъпва по още замръзналата земя, ласкаво я гали и шепне вълшебни думи на семената и пъпките. Слънцето не повдига високо лице, за да не изгори още крехките млади филизи и листенца. Изкачва се все по-високо по небето, като че израства заедно с тях, докато стане време за зреене на плодовете и то щедро дари земята с цялата нужна за това топлина… И се старайте, като Слънцето, да оставате недосегаеми за калта в локвите, дори когато се случи да надничате в тях…

~ ~ ~

Из първа глава:

Кап се събуди в незнайна доба с онова странно чувство на лекота и щастие, което го спохождаше в някои сънища, с усещането за нещо важно и значимо, което не трябва да забрави и си помисли, че не бива да позволи то да се стопи в еднообразното ежедневие.

Зарадва се, че утрото бе още далеч и имаше време да остане потопен в състоянието, дарено му от съня. Но преживявайки всичко отново, така се развълнува, че сърцето му запрепуска.

…

Но умът му не се задържа дълго на тази мисъл, а като неуморно дете скоро отскочи от там и го поведе отново към съня му. И точно като любопитен хлапак задаваше въпроси, едни такива много лесни въпроси, на които отговорите се намираха много трудно. Например: Защо самият Кап, който си беше един съвсем обикновен ледун в Ледения свят и на пръв поглед в него нямаше нищо необичайно, имаше такива странни и необясними сънища? Дали причината за това не се криеше в особеното му име? Дали то, по незнаен странен начин, влияеше на мислите му и му навяваше онези непонятни картини и усещания или изразяваше някаква негова, дълбоко скътана същност, която самият той не познаваше и която избликваше понякога на повърхността във формата на вълнуващи цветни сънища?

…

В една безсънна нощ за пореден път се опита да се върне назад във времето в спомените си. Мислите му препускаха през еднакви дни в еднообразния Леден свят и никъде не откриваха нищо подобно на съновиденията му. Въздъхна примирено – нямаше смисъл да се рови в тази повсеместна многолика белота. Но някъде дълбоко в него нещо не бе съгласно с това решение, нещо се съпротивляваше и не го оставяше на мира – миг преди да си обещае, че повече няма да се занимава с това, един образ проблесна в него – беше много далечен, отдавна забравен, но, явно, грижливо скътан в някоя пролука на мозъчните му кристали.

Тогава беше малък ледунко в сектора за интензивно отхранване и нарастване, най-външната зона на света им. Над тях се стелеше пухкава ледено-мъглива пелена, която ги захранваше и им създаваше подходящи условия за развитие. Как се случи веднъж, Кап така и не разбра, ала в един миг усети раздвижване на пелената – къдреше се, сгъстяваше се и изтъняваше – и в мъничка, току-що образувала се пролука, се промуши тъничка, невиждана дотогава, но ярка светлинка. Тя бързо пробяга по прозрачните ледунковци като приказно многоцветно сияние. Но само за миг. Мъглата се раздипли и запуши пролуката.

Кап се усмихна на спомена си. Отново го изпълни оня възторг, който изпита тогава. Спомни си също, че тогава имаше дума за тази многоцветна феерия. Опита да си я припомни, но не успя. Беше я забравил! Заболя го. А ако е знаел много други неща и ги е забравил? Тази мисъл го порази и ужаси. Може би е имал думи и за всичко това, което вижда в сънищата си… Събуденият спомен приличаше на тях и го вълнуваше по същия начин… А може би е имал и онзи свят, и той е изчезнал от живота му, както прекрасната пъстра феерия…

…

Легендата свърши. Кап трепереше от вълнение. Докато бе слушал непознатите думи, в главата му бяха избликвали различни пъстроцветни картини… Искаше му се да крещи от напрежение, болка и радост наведнъж, но устата му бе приучена да не издава звуци кога да е. Ала сърцето му – размекнато от щастие – щеше да изхвръкне от ледения си затвор. Кап затвори очи и се опита да смири вълнението си, да сложи ред в мислите и чувствата, които го заляха. Повтори си наум легендата. Оживяха сънищата му. В него кипеше един безкраен свят от образи, за всеки от които той намираше отдавна забравеното име. Видя приказката “Войната с огнения змей” и подобните ѝ в нова светлина – там доброто бе представено като зло и обратно. Образите в тези приказки много дълго бяха господствали в съзнанията на ледунците, изкривявайки образите, превръщайки красивото в чудовищно, оформяйки погрешни представи, създавайки привързаности към ледения свят и насаждайки страхове, чрез които бяха насочвани и управлявани мислите и поведението им. Той изобщо не се запита кое е вярно – описаното в тази приказка или в току-що чутата легенда – знаеше истината, тя беше в него!

После отново се върна към разказаното от Кап-Чук. И пак се взря в собственото си знание за истината, бликащо в него. Тогава разбра смисъла на древното послание от “Приказка за невиждана земя”. Точното време бе узряло като плод върху тъничката клонка от дървото на безкрая, на която бе стъпил. Най-подходящото време за него. Застинал капковиден миг, чудещ се дали да се задържи още един удар на сърцето за несигурната нишка на мисълта, преди да догони небитието. Времето, осезаемо като стъпки, прекосяващи крехкото му тяло, които бяха събудили думите, за да  покълнат и израстнат в него. Затворил очи, той вървеше все по-навътре в себе си по пътеката, осветена от спомените; все по-дълбоко в този прекрасен свят, докато стигна до онова свое забравено Аз, където името му придоби смисъл. Вече знаеше кой е! Повече нищо не можеше да го задържи в ледената форма. Неговата истинска същност бушуваше и напираше към свободата, която толкова дълго ѝ бе отнета, помитайки всяка условност, всяка магия. И ледът поддаде.

Усетили, дори в съня си, че се случва нещо необичайно, съседите му се будеха и се опитваха да разберат какво става. А той се затича през глава навън и се отдалечи, търкаляйки се, към най-близката зона нa защитна ледена пелена. Всички, край които минаваше, търкаляйки се, се отдръпваха и му правеха път – някои ужасени, други очаровани.

Вестта за случващото се се движеше по-бързо от него, благодарение на Приказливия дух, предаващ думите от ледун на ледун и разчистваше пътя му. Отвсякъде се носеше шепот:

- Кап, разказвачът, се разтопил и идва.

- Как така?

- Не знам, така казват.

- Къде отива?

- Сигурно към Невиждана земя…

- Наистина ли?

- Не знам. Но да отидем с него – сигурно там ще е интересно.

Гледаха го как се носи край тях – странно безформен, разгорещен от вълнение и непонятно за тях щастие. Някои, размекнати от мечти и усещане за необичайното, се оставяха да бъдат увлечени от устрема му и поемаха с него. Имаше такива, които като че бяха чакали само този импулс, за да напуснат отредените им в структурата места. Въодушевлението му бе така заразително, че скоро последователите му образуваха поточе. Общата им сила бе толкова голяма, че ледът започна да пука пред тях. Докато в един миг – прас! – се сцепи и първите зърнаха някъде напред синевата на небето…

„Омагьосване-отмагьосване“ е 222 страници и струва 7 лв. Може да си я поръчате от нас.

Каним ви на: Писателска работилница, 03.-06.01.2013, Велинград

Пишещи приятели,

След Китен 2011 и Велинград 2012, серията писателски работилници продължава. Връщаме се в скрежния Велинград, за да се разгорещим в творчество.

Какво ще съдържа работилницата?

Три дни интензивни редакции на ваши лични текстове – проза, поезия, публицистика, драма, творения отвъд тия тесни типове и жанрове… По 4 астрономически часа на ден, в два блока – сутрешен и следобеден. Общо: 12 часа. (Първия ден блокът ще е вечерен.)

За кого е удачна тя?

За всеки, който обича да пише и иска да развива уменията си. Тъй като тази работилница ще се съсредоточи върху редакции на вече написани текстове, тя ще ви е особено полезна, ако в момента работите по конкретен текст.

Ако се вълнувате от другите страни на книгосъздаването и -издаването: от първоначалната идея до разгласата и разпространението на готовата книга, хартиена или електронна, в България или в чужбина, ще говорим и за тях. Преслушайте записите от Китен 2011; много от въпросите ви навярно ще открият отговорите си там.

Кой ще я води?

Калин Ненов, който до момента е редактирал над 3000 страници художествен текст и над 30 български автори и преводачи.

Къде ще се проведе?

В хотел „Камена“ във Велинград. Разгледайте снимките, не лъжат. И ако писането не ви сгорещи достатъчно – има топъл басейн.

Кога?

От 3 януари (настаняване в хотела след 14 часа + вечеря) до 6 януари (закуска, обяд, отпътуване).

Колко струва?

174 лева на човек. Това включва пълен пансион (закуска, обяд, вечеря), туристически данък, застраховка и такса за работилницата.

Как да участвам?

Изпратете на poslednorog -в- gmail-точка-com до 15 декември до 10 страници (18000 знака, вкл. интервалите) ваш текст, който искате да редактираме на работилницата. Може да е завършен или откъс от нещо по-голямо. Ако имате конкретни въпроси по текста, включете и тях.

Ако вече сте възжелали да се запишете – до 15 декември преведете капаро от 40 лв. по някой от начините, описани тук. И задължително ни пишете на poslednorog -в- gmail-точка-com! Ще ви сложим на мейлинг лист за вести. Това е особено важно в случай, че се явят изненади.

Нещо друго?

Работилницата ще се състои само ако се запишат поне трима участници. Доведете и другарче.

НБ! Ако имате по-специални нужди за менюто – вегетерианско, веганско, без определени храни… – опишете ги!

Нещо друго?

Следете тази вест за промени!

Ваш работилничар:

Калин

П.П. В личния си блог демонстрирам част от типовете редакция на проза, които ще правим по време на работилницата.

Светлини сред сенките – „Непоискано добро”, е-издание

Искаме, не искаме, всъщност: Искаме!

И понеже искаме и вие да (го) поискате , представяме ви новия роман на клуб „Светлини сред сенките“:

Непоискано добро

 

Валентина Димова, Симеон Шопов, Маринела Тенева, Диян Илиев, Анелия Стойкова, Мая Стойкова, Стефан Василев – автори, 2012

Боряна Коскина, Калин Ненов – редактори, 2012

Ана Хелс, Илка Чечова – коректори, 2012

Маринела Тенева – корица, 2012

Александър Василев, Калин Ненов – електронно оформление, 2012

Фондация „Човешката библиотека“ – издател, 2012

Благодарим сърдечно на Mandor от sfbg.us за консултациите при оформлението.

За да ви пратим книгата (във формат FB2), пишете ни на poslednorog (@) gmail.com.

Заплащането е доброволно, според желанията и възможностите ви, и става по някой от начините тук. Всички приходи отиват за следващите книги на „Светлини сред сенките“. Ако се колебаете за сумата – препоръчваме 3 лева.

Хартиеното издание на „Непоискано добро“ очакваме в началото на декември, на цена 7 лева. Тиражът е мъничък – ако искате бройка, поръчайте си я по-рано.

И авторите, и ние ще се радваме на отзивите ви… дори да са само от един ред. Пишете тук, или във форума, или на имейла горе.

Продължаваме!

Представяме: „Искрици Божии – 2“

Искрици Божии – 2

сбрани от Искра Христова

Представя: Калин Ненов

Там, над бориките

Някъде там, над бориките, чанове пеят!

Щедрите звуци в гръдта ми камбана люлеят.

Бърза нататък пътечка една тънкоснага

и на нозете ми морни със радост помага.

Като кошута, внезапно, изскача поляна.

Дъхави билки заклинат ме там да остана.

Но над бориките приказни чанове пеят!

Бърза пътечката. Тичам задъхана с нея.

Опиянена от звуци, от билки и радост,

сред планината омайна и винаги млада,

бързам натам, гдето щедро небето синее,

гдето отдавна жадувани чанове пеят…

Пролетен зов

На гургулицата гласът

в душата ми отеква.

В душата, както в птицата,

копнежът не пресеква.

Във утрини, изпълнени

с усещане за полет,

се сливаме, пробудени,

с избликващата пролет.

И изгревът във нас блести,

и птичките в нас пеят.

Тъй всеки, пролетно-честит,

благословен копнее.

На гургулицата гласът

надмогва шум моторен.

И тук, на прага на деня,

с душата ми говори.

Този миг в тази точка

Аз стоя в този миг от незнайната вечност

в тази точка пресечна на всички посоки всемирни –

необятност във форма и близка безбрежност –

не пътувам, не бързам, не искам и нищо не диря.

Имам мир и любов – всичко ценно и трайно.

Всички пътища идват сами във дома на душата,

скъпи дарове – късчета свята безкрайност –

ми оставят, преди да поемат отново нататък.

Аз самата съм този миг вечна безбрежност,

уговорена среща на всички посоки незнайни,

в мен Небето докосва Земята със нежност.

Аз съм просто животът – пулсиращ,

творящ и

безкраен.

Храмът

Храмът, в който всеки е благословен,

е неръкотворен.

Призивно сияе в теб, във нея, в мен –

винаги отворен.

Той си е отдавна там, от вечността,

чака търпеливо

да открием тази дивна красота,

за да сме щастливи.

Без врата, без порта той е сътворен –

в чуден миг проглеждаш –

вярата вълшебна с порив вдъхновен

в него те отвежда.

Ти си му и жрецът, и олтар свещен –

нищо друго няма.

В светлината свята си благословен.

Просто ти си Храмът.

А Учителят рече

Бях неспокойна и нетърпелива,

все бързах исканото да се случи.

Във устрема ту падах, ту разливах…

Пропусках щастието да получа.

А Учителят кротичко вметна:

„Не бери плодовете зелени.

Търпеливо изчакай момента

да узреят. Не късай без време.“

Сега мига изчаквам да узрее.

От клонката на времето самичък

да се отрони сладък във ръцете

и да ми подари блага обични.

Със усмивка Учителят рече:

„На търпението плодовете

съвършени дела са, далече,

във света с чудесата просветват.“

Мига ако изпусна, той отлита

с благата си, за мене отредени.

Напразни ще са сълзи, болка скрита…

Подготвям се за следващ шанс безценен.

А Учителят каза ми благо:

„Влакът тръгва във точното време.

Щом готов си, се качваш сред радост.

Будност нужна е всеки миг земен.“

Новата стихосбирка на Искра Христова поема факлата от „Искрици Божии“, още една наша Посестрима книга. Новите „Искрици“ са близо деветдесет, а книжката струва 4 лв. Може да я поръчате от нас (poslednorog -в- gmail.com). Ще имаме хартиени бройки в края на ноември.

Искрейте!

Питане: Искате ли „Непоискано добро“?

– Знаеш ли, че още по времето на дядо ми хората са говорели за изчерпване на вдъхновението, за последни времена… Хората престават да мечтаят, да ценят разнообразието, мързи ги да го търсят, да го създават, или пък ги е страх. Две хиляди и дванайсета, защо никой не помни какво е станало? Минали са само петдесетина години. Хората са живеели навсякъде. Виж ни сега! Светът отвън е табу.

– Татко казваше, че винаги е било така.

Приятели,

Помните ли коя ще бъде следващата книга от поредица „Човешката библиотека“?

Ние заговорнически ви подсказваме с корицата:

„Непоискано добро“, новият колективен роман на клуб „Светлини сред сенките“, е готов да пристъпи в света. В няколко поредни публикации ви представихме откъси от него.

Хартиеният тираж на книгата ще бъде ограничен – според броя на предварителните поръчки. Ако откъсите са ви харесали и сте любопитни какво следва, може да заявите бройка/бройки от нас, като ни пишете на poslednorog (at) gmail.com.

Цялата книга е около 180 стандартни страници (ок. 150 печатни страници във формата на другите ни заглавия). Очакваната ѝ цена е до 10 лева.

Срок за поръчване: 25 октомври

… а самото издание ще е готово до средата на декември.

Слушаме ви.

За ЧоБи: Кал, Ал и Лъч

Мини сериал по “Аурелион: Вечният баланс”

Приятели читатели!

Младите, усмихнати и продуктивни автори от казанлъшкия клуб “Светлини сред сенките” подготвят нов проект: заснемане на мини сериал по книжната поредицата “Аурелион: Вечният баланс”. Както вероятно се досещате, едно подобно начинание изисква доста средства – човешки и парични. За човешките попълнения, струва ни се, Светлинките винаги са отворени. С други думи, ако смятате, че бихте могли да им предложите помощта си – с идея, рамо, майсторлък, хитрина… в областта, в която сте добри – надали ще им е излишна.

За момента обаче най-голямата грижа на надъхания екип е събирането на средства – парични. Ето основните неща, за които са им нужни:

– снимачна техника – подходящи камера(и), микрофон(и)…

– превод на трилогията “Аурелион” на английски език – това е ключово за пробива извън България

– костюми – младежите сами правят костюмите си, но са им  нужни пари за материалите

– пътни разходи – по-голямата част от снимките ще се проведат в или близо до Казанлък, но има и по-далечни, до които ще трябва да пътува голям екип от хора

– заплащане на професионални актьори – ще са нужни за две от ролите

За да популяризират работата си в чужбина, а и за да съберат нужните средства за сериала, Светлинките са създали своя страничка на сайта www.indiegogo.com, чията главна цел е да помага на най-различни проекти да бъдат забелязани, да получат парична помощ от дарители, а хората, дали пари за проекта, на свой ред да бъдат облагодетелствани, като получат различни привилегии – оригинални рисунки от творението, копие от всяка серия, по-ранен достъп до определени неща…

Ето и страничката: http://www.indiegogo.com/aurelionseries

Младите творци от “Светлини сред сенките” много ще се зарадват, ако бъдат подпомогнати чрез разпостраняване на връзката по-горе, за да ги забележат повече потенциални дарители, и винаги правят всичко възможно да се отблагодарят по подходящ начин на всеки, който им е помогнал по някакъв начин.

Ние също ще се радваме, ако вестта достигне повече Човеци!

Ако имате въпроси, не се колебайте да пишете в коментарите на кампанията или да се свържете направо със Светлинките на техния адрес svetlini – @ – svetlinisredsenkite – com.

Благодарим!

За екипа на ЧоБи: Лъч, Алекс и Калин

Гостува ни: Силвия Петрова и “Зеницата на смъртта”

Тристагодишният мир в Ендеврил е към своя край. Разгарят се стари вражди и нов плам на отмъщение за минали провали. Прокълнатия бог Као не е забравил, и за причиненото му от неговият съперник – паладинския бог Хакра, той ще мъсти на цял един свят. С помощта на тираничната реформаторка – кралица Щаа’рналидал и прокуденото на земята божество Терхезен, над благоденствието на народите надвисва сянка.

Шаа’рналидал притежава могъщ предмет наречен Черната перла и между нея и силата на перлата стои мъничка ключалка и липсващия ключ.

На север се случват странни неща. Черна мъгла се спуска над стадо овце и след надигането й остават само оглозгани кости. Очевидецът на явлението е открит мъртъв край каналите на град Зийн. Носейки тревожните вести на баща си, младият елфически принц Еливан Леронис среща пътуващо към Зийн семейство. Запленен от красивото човешко дете Линая, той й дарява ценен елфически медалион без да знае, че с този си жест на добрина ще начертае тежката съдба на момичето. Този медалион се превръща в нейното спасение и проклятие.

В същото време по петите на принца е обладаният от демон паладин на име Аршордер, който пряко волята си е прекълчен да служи на Као.

Мистериозно братство посветило се на опазването на мира в Ендеврил се намесва в събитията и заедно с Еливан тръгват по следите на Линая, преди Терхезен и Шаа’рналидал да я открият първи, но Кринс – водачът на братството е разкъсван от вътрешния конфликт между тъмноелфическата и вампирската му половина. Създаден да бъде перфектния воин на мрака той е плод на експеримент, който заплашва да излезе от контрол. Болестта му заплашва не само мисията, но и всички намиращи се около него.

Тъмният елф Дарзал Абладора и кралят на горските елфи Зарфид Леронис са принудени да преглътнат своите различия и да поемат към далечните земи на Блемарун, в търсене на раса считана за мит.

В отсъствието на краля красивите елфически гори бавно започват да загниват. Принц Джеяшан Леронис се обръща с отчаяна молба за помощ към Върховният повелител на тайния некромантски орден.

Макар и затворена скверната сила излъчваща се от перлата унищожава крехкия баланс между порядъка и безпорядъка и светът бавно започва да се разпада, докато армиите на Шаа’рналидал и Терхезен сеят гибел. Вселенските магове – защитниците на балансната нишка се впускат в битка, която може да се окаже, че не е по силите им.

 

Ако анотацията към романа на младата българска авторка Силвия Петрова вие е грабнал и вие се ще да го грабнете и вие, може да го сторите като направо се запознаете с нея нейнотопредставяне на “Зеницата на смъртта”.

Кога: 26 Септември (Сряда) от 18:00

Къде: гр. София, Пиано бар SOCIAL CLUB (пл. Славейков 4 – под Столична библиотека)

Анотацията е взета от: тук, а за повече информация тук и тук.

 

Конкурс за български фентъзи роман

 

Списанието на твърдите фантазийните любители в онлайн пространството Сборище на трубадури, уникалната книгообичаща, книгоправеща и книгоразпространяваща общност Човешката библиотека и най-младото и активно издателство за фентъзи в България MBG Books обявяват всенароден куест за откриването на истински добрия български фентъзи роман , дългоочаквания отговор на вълните чуждоезични очилати магьосници, блестящи вампири и безумни асасини, нападнали ни в последните десетилетия, който за по-комуникативно ще наричаме КОНКУРС ЗА БЪЛГАРСКИ ФЕНТЪЗИ РОМАН.

Изискванията:

Очакваме вашите творби в електронен формат – rtf или doc, написани възможно най-грамотно на български език във формата му на класическа кирилица. Жанрът е фентъзи в най-широкия му смисъл – позволени са всякакви пълчища диви елфи, мрачни вампири, летящи амфибии , чудовища, демони , нехора , населяващи всевъзможни магични фантазийни светове и офентъзена реалност, важното е да ни разкажете искрено и страстно за вашата несънувана възможна нереалност или бленувана невъзможна реалност. НО внимавайте сериозно с писмените излияния на непредизвикана жестокост към човешки, животински и инопланетянски видове – откровените гнусотии няма да бъдат толерирани.

Няма ограничения за обем, нито за брой произведения от един автор. Единственото изискване е романът да бъде завършен, като е допустимо и използването на умерено отворен финал с цел разгръщане на идеята в евентуална поредица. Ще се радваме , ако придружите своите произведения и с кратка анотация-представяне на идеята, героите и самите себе си. Допуска се писането под псевдоним и активното участие на всяко алтер-его.

Наградите:

Голямата награда е естествено издаването на най-добрия български фентъзи роман под шапката издателство MBG books след професионална редакция и коректура. Не липсват и много поощрителни награди под формата на книги от MBG Books за първите отличили се, както и публикуване на части от вашите романи в електронно списание Трубадурите . Специалната награда на ЧБ е за най-окрилените от вас -  издаване в електронен формат на отличило се и покриващо критериите на чобитската общност заглавие.

MBG books и ЧБ си запазват правото да не присъждат първа и специална награда при липса на достоен за това кандидат. Но се надяваме да не се стига до подобни нежелани варианти, като вярваме искрено, че най-добрите български фентъзисти точно сега четат настоящия текст и се вдъхновяват.

Срок:

Крайният срок на конкурса е : 15.09.2012. Получени след тази дата работи могат да бъдат разглеждани само извън рамките на конкурса.

Журито:

Журито ще оценява романите напълно анонимно и независимо. Членовете са активни четящи блогъри, хора,  обичащи искрено книгите и професионалисти , заминащи се с книгоиздаване, с различни вкусове и ценности, но разбиращи безусловно от добри заглавия. Всички те са официални членове на MBG books, Трубадурите и Човешката Библиотека.

Контакт:

Изпращайте своите произведения на мейл:  contest@mbgbooks.eu.

Не забравяйте да упоменете и своето име, както и да начин да се свържем с вас – мейл, телефон, адрес.