Kalin M. Nenov's Blog: Човешката библиотека / The Human Library, page 43

Книгите сбират Човеци…

…а Човешката библиотека сбира Книги

 

Какво по-хубаво пожелание за новата, вече (при)дошла година, от това да се сбираме още повече и още по-често? И… има ли по-подходящ момент да изкажем онова, което е зряло у нас и е чакало подходящия момент, в който да бъде изказано?

 

Всъщност, кажете вие: Какво по-хубаво (по)желание?

 

Знаете ли: Защо е-книгите на Човешката библиотека не са достъпни директно

Въпросът изникна отново покрай хартиеното издание на „Докосвания“. Изниквал е преди това, ще никне и занапред – информационната ентропия е велика сила… но млък, сърце! Дай път на ума.

И тъй:

Защо не слагаме директни връзки за теглене на електронните ни книги?

Защото държим хората, които искат книгите, да са достатъчно активни (и интелигентни), за да могат да ни напишат един имейл.

(Лично осенение на Кал:

Оня ден ми изкристализира: в ЧоБи не се стремим да стигнем  до ВСИЧКИ читатели. Бога ми, съвсем не… познавам такива четящи хора,  дето… но да не се разсейвам. Стремим се да стигнем до -нашия-  народ: до всички читатели, които ще разберат ценностите, заложени тук  – http://choveshkata.net/blog/?page_id=103 – включително нуждата от  лична връзка и взаимопомощ.)

Факти в цифри:

„Пълноземие“ на Николай Теллалов е достъпна през директен линк, другите три змейски романа – при поискване по имейл. Резултатите са следните:

– „Пълноземие“ дотук са си го платили ок. 45 човека.

Сравнете с другите три е-книги на Теллалов:

http://choveshkata.net/blog/?p=1531

– Отзиви за „Пълноземие“ няма: http://choveshkata.net/forum/viewtopic.php?f=20&t=275

Сравнете с другите Теллалови книги:

http://choveshkata.net/forum/viewforum.php?f=20

Изводът (за Кал) е:

Писането на един имейл „пратете ми книгата“ – полагането на съзнателно усилие – създава по-трайна връзка между читателя и нас. И впоследствие е по-вероятно читателят да си ни спомни пак.

Затова засега не сме склонни да даваме директен достъп за която и да е от новите или следващите ни книги.

(Но няма проблем да ги качваме в Моята библиотека, както вече сме направили с три от романите на Ники:

http://chitanka.info/person/nikolaj-tellalov

Проблемът е, че точно в момента в  Моята библиотека няма свободен човек, който да превръща нашите FB2 към техния предпочитан формат SFB. Ако някой иска да помага с конверсиите направо там – Петър Енчев го кани сърдечно. Веднага ще ви свържем.)

Разбира се – както всеки път досега и нататък – това е временна позиция, която търпи еволюция. Слушаме вас, слушаме се и помежду си. И решаваме заедно.

Празници! За сърцата и умовете!

Знаете ли: Как подбираме книги за поредица „Човешката библиотека“ или Посестримяване

Приятели,

Ето как (:

Когато участници в екипа на ЧоБи имат предложение за книга, която да четем за поредица „Човешката библиотека“ (или да я Посестримим – впрочем знаете ли разликата?), те ѝ правят представяне и го пращат към всички ни (Ядро и Сподвижници). Представянето е изцяло по техен вкус и тертип. Важното е да покаже как книгата ги е завладяла. Или променила. Или… с какво им е важна на тях.

(В работния си подфорум имаме две теми с такива предложения – „Попрепоръчани“ и „Почти препоръчани“.)

После другите Чобити вкусват от предложената книга. Коментираме по пощенските листи и във форума. И ако се натрупа критична маса (размито понятие; всъщност един горещо убеден Чобит, че книгата трябва да влезе в поредицата, е „критична маса“ ) – включваме книгата в месечната ни програма за четене-с-По-желаване.

(Която в момента е пълна поне до другия април. )

ВАЖНО съображение за преводните книги: Понеже за издаването им се искат повече усилия (преговори с агенти, превод, отчети) + пари (особено ако агентът/авторът настояват да правим хартиено издание), за момента не знаем дали имаме сили за тях. (За себе си знам: за момента нямам. :/) Тоест: който предлага ново преводно ЧоБиздание, трябва да предложи и хора, които ще движат целия процес впоследствие.

(Това е пример и как се създават „ядърца“ в ЧоБи: в случая, Чобитите, които ще отговарят за съответната книга и съпровождащите процеси, сформират работна групичка и движат основните дейности. А когато им потрябва помощ – искат си я от всички останали.)

Посестримяването е лесно:

Някой въодушевен Чобит (или външен – но все така въодушевен – читател ) прави представяне (възползвайки се – или не – от примера на предишните). Качваме го в блога (в момент, в който не се блъска с по-спешни неща – гледаме повече от две вести седмично да не пускаме). Другите Чобити си добавят имената в „Препоръчват ви я и“, ако да. Като бонус – стараем се да заредим бройки от х-нигата при нас и да я предлагаме (стараем се: с максимална отстъпка) на изкушените читатели.

А как можете да се включите вие в подбора и Посестримяването?

Посестримяването е лесно:

Пратете ни представянето (на poslednorog -в- gmail-точка-com). С радост ще го публикуваме – но все пак първо ще поговорим доколко новата кандидат-Посестрима отговаря на критериите ни.

Подборът е лесен :

Включете се в ЧоБи. А после прочетете тези указания отначало.

Кога да ви чакаме?

Знайте: кои наши книги са изчерапни

Приятели:

Тръпнехте ли в очакване?

Преди три дни ви попитахме дали знаете кои книги на Човешката библиотека са изчерпани.

Въпросът – като всички неща на тоя свят – се оказа пълен със свобода. В случая – в тълкуването на условието. (И… дали само това? Айдеее, уйде конят в ряхата… )

Затова ще дадем два различни отговора:

1. Кои х-ниги на ЧоБи са изчерпани?

Алманахът „ФантАstika 2009“. Като ще го появим отново в мига, в който ни се съберат 10 читателски поръчки за него.

2. Кои книги на ЧоБи въобще са изчерпани?

Никои. Е-книгите са безсмъртни… така де, неизчерпаеми.

Но за алманасите „ФантАstika“ все още не разполагаме с формати, удобни за електронни четци – FB2, EPUB и прочие. NB! Търсим още Ваятели (оформители), които да ни помогнат с прехвърлянето на алманасите към тези формати. Задачата отнема време – в алманах се падат средно по 100 различни материала/файла – но носи удовлетворение.

А за преводните ни книги все още не разполагаме с права за е-издаване. Курсивът е умишлен.

~

Някои ни попитаха що за игра е това. По-фундаментално казано: Какъв е Смисълът?

Отговаряме:

Споделяме с вас един основен принцип на Човешката библиотека: Да прави(м) нещата, от които има нужда. Където „неща“ включва и „хартиени издания“, а „правим“ – „печатаме или допечатваме“.

Тоест, в частния случай с х-нигите ни: Никоя не е наистина изчерпана. Дайте знак, че някоя е нужна – ние ще я сбъднем.

(Има и друг, баш в духа на Кал, смисъл, но за него ще оставим да говори Кал. Ако му се. ;))

~

А ще има ли награди?

Отговаряме:

Само ако си ги пожелаете.

В случая, най-близо бяха отговорите на Петър Енчев и Пумукъл. Петьо и Пумукъл, какво си пожелавате?

Kаним ви на: 21.12.2012 – Тържествен край на света

Наближава знаменателната дата 21.12.2012 г., за която множество пророци и проповедници ни обещаваха край на света. И ето: един по един, пророците оттеглят обещанията си и ги отлагат… А датата си остава. И тъй като масовото съзнание счита, че Краят е тема, с която се занимават фантастите; и тъй като масовото съзнание ражда масовата реалност (… тук Наско просто ще ме пребие – бел. Кал ) – ние, творците на фантастика, не можем да не ви сътворим обещания край.

Дружеството на българските фантасти „Тера Фантазия“, Човешката библиотека и Националния музей „Земята и хората“ ви канят на:

ТЪРЖЕСТВЕНА ЗАРЯ:

ПОСРЕЩАНЕ

И ИЗПРАЩАНЕ

НА КРАЯ НА СВЕТА!!!

На 21.12. 2012 г. (петък) от 18 ч. във видеозалата на музей „Земята и хората“ (бул. Черни връх 4, София; задният вход на музея) заповядайте на среща с членовете на „Тера Фантазия“, Човешката библиотека, клуб „Светлини сред сенките“ и приятели.

Очакват ви фрагменти от избрани пророчества и други фантасмагории: включая прожекция на тематично-подбран-зрелищен-но-и-размислящ-филм. (Запазваме си правото да ви изненадаме кой ще е. ) Според непроверени слухове лично участие ще вземе планетата Нибиру, а зад кадъра – духовете на Светослав Минков, Станислав Лем, Иван Ефремов, Рей Бредбъри и Робърт Шекли. Ще връчим награди и отличия на заслужили фантастични дейци. Както миналата година, един от творците ще получи „Аметистовата роза на въображението“. Клуб „Светлини сред сенките“ ще представи новите си книги – „Непоискано добро“, „Дупка в небето“ и още една, която дори ние не ѝ знаем името. Човешката библиотека гордо ще размаха новите хартиени издания на „Докосвания“ и „Да пробудиш драконче“ (ако въобще са останали бройки…).

А накрая – но преди края – ще бъде премиерата на новия алманах „ФантАstika 2012“, в който като истинско дежавю е описано случващото се в този миг събитие.

Ние, фантастите и творците, ви чакаме.

Елате вие при края, за да не дойде…

Ама това си го знаете.

Знаете ли: Кои наши книги са изчерпани?

Това звучи като въпрос от викторина – или играта на SciFi.bg … а всъщност някой знае ли?

Под „изчерпани“ разбираме книги на Човешката библиотека, от които не можем да ви пратим бройка, ако ни я поръчате сега.

За да направим постановката още по-забавна, ще позволим – и дори насърчим – участието на членове на самата ЧоБи в отгатването.

(Без Кал. Кал да си гледа блога и да чете за ядрени и други енергетики, че иде януари… )

А самия отговор ще обявим след точно 3 дни, тук.

Слушаме ви.

И ни е весело.

Участвайте: в Коледната игра на SciFi.bg

[image error]

Приятели (състезатели ):

Неуморният екип на SciFi.bg цял декември ще радва и изненадва феновете на фантастичното с… вижте какво.

Там, сред другите фантастични награди, сме и ние – с „Дивна“ и „Слънце недосегаемо“ на хартия, и с всяка от е-книгите ни.

А вие?

Участвайте! Наградете се! Споделете! (Много ли ви мъчиха тия задачки; коя ви разсмя най-много; коя ви напомни какви сте отвътре, в дълбокото си…)

Бъдете!

С декемврийски хъс,

Кал)

[image error]

Алманах „ФантАstika 2012“ и „Докосвания“ от Григор Гачев – хартиени издания

Скъпи приятели!

Заваля първият сняг! А отприщи ли се веднъж небето…

Заедно с „белите пера“ на Питий, през декември сред хората валят и книги. И се стелят в душите им – пласт върху пласт – но не за да затрупат безследно това, което е отдолу, а да го затоплят – за да може, след дългата зима, да разцъфне сред света – благо разтопен. По-истински и по-чист.

От един филм, не помня точно кой, ми останаха само тези думи: „Снегът вали, за да заличи греховете на хората“. Нека и ние, докоснати от фантастичното, да се постараем да ги поправим или поне да се замислим как можем да бъдем по-добри, по-човечни.

Най-добре за новия алманах „ФантАstika 2012“ ще ви разкаже неговият съставител Атанас Славов:

Признания на съставителя

Доживяхме и фаталната 2012-а. В момент, когато стада от подплашени митомани се опитват да прескочат оградите около „Планината на спасението“ Бурагаш във Франция, ние от Дружеството на българските фантасти „Тера Фантазия“ се отдаваме на удоволствието от новия алманах. И то не кога да е, а на 21.12.2012 г. В края на краищата именно Националният музей „Земята и хората“ е подходящото място да си кажем последно „сбогом“, нали?

Някой ден в бъдещето може да нарекат 2012-а „година на фантазиите“, защото е отприщила мътен поток от фантазми на тема „края на света“ и той в бурните си талази е отмил последните капки здрав разум у масовия консуматор. Ние, съставителите и авторите на това издание, които сме „изживели“ хиляди въображаеми катастрофи, най-добре знаем стойността на такива фантазми. По темата се отчитат няколко текста, най-вече в раздела „Футурум“, където обозряваме както рецептите, по които човечеството може да измре от собствените си страхове, така и научнохипотетичните причини.

Но като цяло алманахът не е сатирично ориентиран; хуморът, както винаги, е събран накрая в рубриката „Присмехулник за убиване“. Как бихме могли да наречем комични разтърсващите новели на Тери Бисън и Дъглас Смит? Или психологическите истории от конкурса, посветен на Агоп Мелконян, разказите на Светослав Николов, Ценка Бакърджиева, Антон Фотев и Георги Христов?

Последните трима, както и невероятният Янчо Чолаков, са представители на бургаския клуб „Терра фантазия“, който положи основите на Дружеството. Но не поради това Чолаков е един от гвоздеите на броя с първата част от романа „Дванадесет разбойници“. В този литературностилистичен пирует Янчо ни представя уникална интерпретация на Новия завет, където дванадесетте апостоли са разбойници, променени от Христовото слово. Но по неговия си начин – с хумор, ирония и сарказъм, които никога не преминават в цинизъм.

Този път портретиран в 3,14 измерения е Велко Милоев. Изящен и поетичен писател, който от доста време не ни е радвал с нови произведения, но в тези, които представяме тук, ще го откриете и като НФ автор, и като хуморист, и като създател на магически светове, и като етик – неуморим търсач на Разумното, Доброто, Вечното.

Верен на себе си като съставител, в любимата рубрика „Изгревът на следващото“ ви предлагам искрящия от игривост и доброта свят на Сергей Другал в повестта „Базилиск“, а втората част от романа на Григор Гачев ще ви качи на следващия етаж от реалността „Ортодокс“.

Киноразделът е малък; едва в последния момент, когато алманахът беше вече форматиран и подреден по страници, успях да видя изключителния „Облакът атлас“ и не бях в състояние да го отразя. За въздействието на този филм ще кажа само, че ми върна знанието защо като младеж избрах да посветя живота си на фантастиката и не съжалявам до днес. За други „шедьоври“ като „Дред“ и подобните му съм се изказал достатъчно ясно.

Разделът „Фантастология“ освен ежегодния пълен обзор на българските фантастични книги и периодика представя легендарно известния Георги Марков като фантаст, а също и поетично-философската книга на Михал Айваз, която литературните сноби в никой случай не биха нарекли „фантастика“. Ние обаче си я познаваме.

На прощаване безсмъртният Рей Бредбъри ще сподели с нас есето си „Радостта да пишеш“. Вестта за кончината на Борис Натанович дойде след оформянето на броя, но си запазваме правото в следващия алманах да отворим блок за „Епохата Стругацки“. Тук има по един такъв, посветен на юбилеите на основоположника на българската фантастика Светослав Минков и основоположника на съветската – Иван Ефремов.

Новата дума „Визионария“ идва да замести тромавото заглавие „Фантастично изкуство“, още повече че този път визията е разширена и в територията на архитектурния проект. За графика на броя Пламен Семков ще говорят десетките графики, изпъстрящи алманаха.

В „Откъде идваме“ ще научите кои са притежателите на „Златното перо“, защо съществува сайтът „Сборище на трубадури“ и какъв е смисълът на думите „кукувден“ и „кукузизъм“.

Хумористичният раздел този път е изобилен. Четири съвършено различни по стил и прицел истории ще ви предложат нови гледни точки към смешното фантастично. Накрая, от свое име ще споделя с ятата от „въображаби“, спасяващи се от Апокалипсиса, една тайна:

Знам какво ще се случи в последните минути на 21.12.2012 г.!!!

…

Ще започне 22.12.2012.

Амин.

Ето и съдържанието на „ФантАstika 2012“:

Изгревът на следващото

Базилиск – Сергей Другал

Ортодокс – втора част от романа на Григор Гачев

Преводи

Око под наем – Тери Бисън

Писък от ангел – Дъглас Смит

Български фантасти

Шест къси експеримента (текст и картини) – Атанас П. Славов

Портрет в 3,14 D: Велко Милоев (пет разказа и есе)

Дванадесет разбойници – Янчо Чолаков (първа част от роман)

Уловът – Ценка Бакърджиева

Разпятие – Антон Фотев

Словото – Георги Христов

Мьобиусова повърхност – Светослав Николов

Нещата от живота; Всичко си има цена – Емануел Икономов

Конкурс, посветен на Агоп Мелконян: Агоп в дома на литературата – Владимир Полеганов; Милвай своето лице – Герасим Симеонов; Последният – Иван Русланов; Пътища – Юлия Попчева; Този блус не е мой – Любомир П. Николов; Времето и ние – Мартин Петков; Съжалявам – Георги Малинов; Рана на нар – Вал Тодоров

Още фантастихия: Юрий Зельони, Уолт Уитман, Хорхе Луис Борхес, Николай Заболоцки, Константи Илдефонс Галчински, Вал. Д. Иванов

Автоинтервю – Александър Карапанчев

Фантастология

Български фантастичен книгопис 2011–2012 – Дилян Благов

Забравени книги: „Победителите на Аякс“ – Валентин Д. Иванов

Поет на видимите и невидимите градове – Владимир Полеганов

Наградите „Хюго“ 2012

Научната фантастика отвръща на фентъзи удара

В орбита около Лем – сборно интервю с Владимир Борисов (БВИ)

110 години от рождението на Основоположника: Спомен за Светослав Минков – Владимир Полянов; На хоризонта – един уникален труд („Сините хризантеми на Светослав Минков“)

105 години от рождението на Иван Ефремов: Родом от Вирица; Пътят на ветровете – откъси от едноименната му книга; Да го обичаш заради неговите мисли… – интервю на Александър Карапанчев с Генадий Прашкевич

In memoriam: Рей Бредбъри – Радостта да пишеш

Литературна фаКтастика

Визионария

График на броя: Пламен Семков

Космографиките на Атанас П. Славов – Калин Николов

Пустинното цвете – арх. Константин Доганов

Съзвездие Кинотавър

Dredd 3D и Total Recall (2012): субпродукти, получени от разфасовката на „Беглец по острието“ (Blade Runner) – Атанас П. Славов

„Снежанка и ловецът“ и Upside down – Илка Чечова

„Светлини сред сенките“ подготвят минисериал

Футурум

21.12.2012 г. – поредният „край на света“ – Петър Младенов

10 начина да измрем научно – Мартин Рис

Научна фаКтастика

С името на Станислав Лем – атрактивен парк, наречен на поляка

70 години от рождението на Иван Пунчев – Йордан Янков

Откъде идваме

Златното перо на българската фантастика – Марина Миланова

Представяне на сайта „Сборище на трубадури“

Предисторическото „Ку-ку“ – Руен Руенов

Присмехулник за убиване

Космографски хахавел – Янчо Чолаков

Бъдещето на Иван Вазов

Метъляшка – Димитър Стефанов

Ортокар – новият православен автомобил – Пламен Сивов

„Неволно подслушано“, „Даркон“ и „Зелените кълвачи…“

~ ~ ~

А какво ни подари Григор Гачев, вижте тук:

Докосвания

Книжките може да поръчвате от нас. Цената на aлманаха е 15 лв. при поръчка от нас (20 иначе); а на „Докосвания“ – 5 лв. (7 иначе). Тиражите са малки.

Представяме: „Дупка в небето“ – Светлини сред сенките

Приятели,

Преди да стигнем до самото представяне, обявяваме:

Някои от хартиените ни книги и Посестрими ще бъдат изложени на Панаира на книгата (4 – 9 декември, НДК). Оглеждайте се за Александър Султанов, по-известен като Ейдриън Уейн… или още по-лесно, оглеждайте се за масичка с книги-игри, стари и нови. Там, в ъгълчето, се гушат и нашите рожби. (Веднага щом знаем точното място, ще го обявим тук.)

Заради възсолените такси за участие на Панаира, книгите ще се продават на корични цени. Ако ги искате на Приятелски (с отстъпка) – поръчвайте направо от нас.

А сега…

Дупка в небето

клуб „Светлини сред сенките“

Представя: Калин Ненов

Слънцето спускаше сребърни игли през пердето на прозореца. Бъртрам седеше на трикракото столче пред камината. Косата му, стегната в конска опашка, тежеше върху гърба му. Орловият му поглед не изпускаше пурпурните балончета на отварата, къкреща в гърнето. Магьосникът почесваше напрегнато тънката си брадичка, хапеше устни и се чудеше какво се е объркало.

– Трябваше да е оранжево… Оранжево към червено – мърмореше той.

Балончетата ставаха все по-малки и все повече, когато нещо отвън изтрещя. Магьосникът скочи, обърна гърнето и разля отварата. Лепкавата смес се плисна по пода и бързо изпъпли до книгата, която бе изпаднала под масата.

– Какво направих?! – Бъртрам се втурна да спаси книгата. – Ще вземе да се роди нещо уродливо…

– Това остави на мен – каза старият По. – Подготви се за дълъг път, а утре сутрин ела тук, на площада. Ние ще помислим, ще съберем хората и на сутринта заедно ще изберем кой да те води.

– Видя ли? – изпъчи се Ико. – Не излъгах!

– Я стига. – Елоки вирна брадичка. – Сутринта мисли по-добре от нощта… или как беше. Аз се прибирам вкъщи.

– И аз! Отивам да изкова меч за магьосника! – изпрати я радостният вик на детето. – Сутринта мисли, вечерта спи… Ха-ха-ха! Чао, Ели!

…

Докато всички спореха, никой не забеляза малкото, опърпано момче, което се промуши в тълпата и тикна в ръцете на Бъртрам нещо, увито в кафяв плат.

– Ето – рече то. – Ще ти помогне! Сам го направих… Първият!

Всички на площада видяха как магьосникът разви плата и извади от него един обикновен меч.

– За к‘во му е тоя меч! – извика младеж с бяла риза.

– Аз съм Ико, синът на ковача. Не е обикновен. Това е магически меч! Името му е Магорог! – възрази момченцето. – Направих го, за да пази Бъртрам от всички беди.

Селяните избухнаха в смях. Може би всички се питаха как това кльощаво хлапе ще изкове меч, било то и с магия. Ико наистина беше съвсем мъничък в очите им. Лицето му бе черно от сажди, по ризата му имаше петна и дупки от изгаряне, а косата му беше рошава и отдавна немита. Всички сочеха детето и му се смееха. Изглежда само По и Бъртрам бяха заинтригувани от меча. Мъдрецът прокарваше пръст по гладката повърхност и мърмореше нещо на магьосника, който кимаше в знак на съгласие.

– Момчето може да е малко, но владее силите си – рече По на тълпата. Когато подигравките и смехът секнаха, Бъртрам добави:

– Малкият Ико е вложил своя огън в меча и го е изковал с магия. – Хората го гледаха недоумяващо. – Аз вярвам, че това оръжие ще ми помогне много. Никой възрастен няма сърцето на малко момче, а именно такова сърце ще ми е нужно, за да премина изпитанието.

…

Кин ги водеше по горската пътека със свито сърце. Щеше да е трудно да обясни какво е правил, ако не се прибере цялата нощ. До него вървеше Елоки с приведена глава. Страхуваше се, но трябваше да осветява пътя.

– Мисията ви е по-важна от… – Кин се запъна. – От всичко, така че няма значение.

– Сигурно ще ти се карат вкъщи – разобличи го Елоки.

– Ахъ, често се запилявам някъде.

– Постъпи много смело, Кин! – намеси се Бъртрам. – Не ни познаваш. Можеше да ни изоставиш, но избра да ни помогнеш.

– Познавам Стрейк – възрази момчето. – Има нещо, което крие от хората. Знам, че само се прави на добър. Един приятел, синът на дърваря, каза, че го е видял вдън гората. Говорел с гоблини.

– Ах! – Елоки се спъна, но Кин успя да хване ръката ѝ.

– Млекшейфът му е омагьосан – напомни Ювана. – Той искаше да ни спре.

– Пострадал е от хората – каза Бъртрам. – Никой не би намразил толкова много света, че да се съгласи да участва в гибелта му. Никой, освен някой много нещастен човек. Тези са най-опасни.

– Тук е! – Рия спря до бяла, каменна чешма. Коритото и чучурът бяха гравирани с цветя и птици. Жълтата билка, която растеше и виеше стъбла навсякъде по чешмата, привлече вниманието на всички. Риа огледа пътешествениците. Не изглеждаха добре, още като ги бе срещнала, но сега дишаха така, сякаш спяха, докато вървяха. – Поседнете! – каза им, посочвайки старата, дървена скамейка край пътя, после изтича до чешмата. Приседна на ръба на каменното ѝ корито.

– Ще се справя! – каза си, поемайки дълбоко дъх. – Черният смрак се лекува… лекува се!

Тя откъсна цветчето жълтоглав, което надничаше до десния ѝ крак, и го поднесе към ноздрите си. Вдиша отново. Прашецът от тичинките на цветето вля в душата ѝ енергия и надежда. Рия извади шишенце с отвара от джоба си, постави го на плочките пред себе си и клекна. Трябваше да стрие жълтоглава внимателно. Притисна го с показалци и започна бавно да го върти между тях, докато отрони едра капка.

– Така, още един! – Тя говореше и работеше, поддържайки спокойствието си с усилие. Докато не изцеди необходимия брой капки, не погледна нито веднъж към спътниците си. Усещаше, че са по-зле отколкото бе очаквала, но не позволи на страха да я завладее. Запуши шишенцето, разклати го и едва тогава потърси с поглед дружината. Децата бяха притихнали в полусън. Магьосникът се прозяваше лениво.

– Хей, не заспивайте! – Рия изтича до скамейката. – Ще ви дам отвара, която ще прогони умората ви. Само не заспивайте, моля ви!

– Черен смрак е, нали? – Бъртрам пое шишенцето.

– Отпий само глътка, много е силна – предупреди го Рия.

Той пи, даде и на другите.

– По пътя си сте убили елен – каза Рия. – Тези, които са яли повече от месото му, ще се оправят по-бавно. Еленът е бил отровен от гоблините. Нарочно са го пуснали на пътя ви, а предводителят им е разбъркал мислите ви с някакво питие. Не сте разбрали какво правите.

– Ах… Стопанинът на „Лексондер”… Той е сторил това… – Бъртрам наклони глава наляво и надясно. Явно вратът му се беше схванал.

– Не останахме у дома, защото не е безопасно – продължи Рия. – Всички знаят за дарбата на дядо, а и за моята. Ще се наложи да отседнете в странноприемницата, поне за тази вечер.

– Чудесно – промърмори Леахим.

– Убедена ли си, че ще се оправим? – уморено я погледна Бъртрам. – Знам, че няма лек за черен смрак.

– Така се говори, но за всяка болест има лек – усмихна се Рия. – Понякога е нужна малко магия, понякога повече вяра. Вие ще се оправите, повярвайте ми!

…

След около час, стигнаха до пещера, затулена с каменна плоча.

“За да откриеш, що желаеш, нещо трябва да узнаеш” – пишеше на нея. Малко по-долу имаше гатанка.

“Кое е туй що мислим, че владеем, ала без него няма да живеем?”

– Ха така! – Бъртрам седна пред плочата и подкани децата да помислят с него. Поседяха, поспориха, но умората ги надви и скоро всички се умълчаха.

– Няма да стане така! – каза магьосникът. – Уморени и гладни сме. Ще си починем, ще похапнем, после ще помислим пак.

– Но гоблините… – възрази Леахим. – Ами Клобльо?

– Срещу тях имаме Магорог, а и ще направя магическо перде, което да ни пази. Вече нямаме време и сили за битки и премеждия.

Близо до пещерата имаше круша. Жълтите ѝ плодове привлякоха вниманието му и той отиде да си откъсне една. Отхапа и устата му се изпълни със сладост. Прииска му се дори плодовете да могат да говорят, но това го натъжи. Беше причинил достатъчно зло на хората.

– Кое е туй що мислим, че владеем, ала без него няма да живеем? – промърмори той и разбра, че знае отговора. – Природата!

Бъртрам отиде до плочата и извика силно:

– Отговорът е ПРИРОДАТА!

Още любими откъси – тук.

Книгата е подходяща за читатели на: 3 – 13 години (и родителите им )

Може да си поръчате „Дупка в небето“ от нас или от самите автори в Казанлък. Книгата е 76 страници и струва 5 лв.

Декември: месец за подаръци

Приятели

Декември винаги е бил специален месец за Човешката библиотека. Every dream, they say, has its December, пеят си Savatage – а нас ни е потръгнало (още от „Последния еднорог“ насам) през декември да се сбъдват най-много от мечтите ни.

И така –

Декември е месецът на отворените врати в ЧоБи. Може да ни питате всичко, което ви е интересно за дейностите на Човешката, книгоиздаването, книгописането – или тук, или в специалната тема във форума ни. Ние ще се постараем да ви отговорим. Първо погледнете и страницата ни с въпроси – може вече да сме отговорили.

Декември е и месецът за подаръци – тъй де, за терзания с какво да зарадваме любимите си хора. Може ли, може ли ние да ви изкушим? Вземете им електронна книга.

Е-книгите на Човешката библиотека до момента са:

Непоискано добро – Светлини сред сенките

Дивна – Светлини сред сенките

Играта – Светлини сред сенките

Шахтата – Светлини сред сенките

Докосвания – Григор Гачев

Да пробудиш драконче – Николай Теллалов

Царска заръка – Николай Теллалов

Пълноземие – Николай Теллалов

Слънце недосегаемо – Николай Теллалов

Как да стане изненадата?

Лесно е: пишете ни (на poslednorog -в- gmail.com):

– коя книга/-и сте избрали

– на кого (име и ел. адрес) да я пратим

– кога

Плюс, ако желаете, текст с ваше пожелание.

Плюс, дали желаете посвещение от автора/авторите.

Готово.

Да припомним: 100% от сумата, която давате за книгата, отива за творческия екип. Така подаръкът e и за любимите човеци, и за творците.

Бъдете!