Kalin M. Nenov's Blog: Човешката библиотека / The Human Library, page 34

Копнеж за превод на „За спасяването на света“ на английски

Dear translators:

For 2014, I have a simple, utterly realistic dream: to revive the activities of the Fantasia Translation Academy, by translating „За спасяването на света“ into English.

I also have a quirky sense of humor–so don’t run! I was kidding.

Sorta.

I invite all of you who wish to join in this grand adventure (or, more prosaically but no less excitingly, hone their skills in English) to:

1) Request the electronic anthology at poslednorog -at- gmail.com.

2) See if you can find a piece inside that you really like (and would really like to see in English).

3) Let us know which one it is. We’ll check if it’s still available.

NB! The following pieces have already been taken (or translated):

„Разговор с никого“ – Агоп Мелконян (poor translation, needs to be redone completely)

„В началото бе метрото“ – Любомир П. Николов

„Да обичаш Сам Сама“ – Владимир Полеганов и Калин М. Ненов

„И попита войникът: – Кой ме повика?“ – Янчо Чолаков

„Сиянието на реката“ – Атанас П. Славов и Георги Арнаудов

„Заклинание“ – Величка Настрадинова

„Последният разказ“ – Александър Карапанчев

„Приказка за Юнаци и злодеи“ – Калин М. Ненов

„Елфическа песен“ – Елена Павлова

„Свободен избирател“ – Божидар Грозданов (the author is probably working on it himself)

„Революция“ – Валентина Димова

„Драконът и портокаловият сок“ – Геновева Детелинова

„Начинаещ магьосник“ – Калоян Захариев

„Прошка за грешните“ – Георги Христов (needs to be edited, maybe redone completely)

4) Once we confirm it’s available, translate the first page (1800 characters or so) and send it to us.

We’ll get back to you and if all is well, you can:

5) Translate the whole piece;

and

6) Work with one of our senior translators (most likely me) to polish your translation.

Once we’re good and ready, our usual translation terms apply.

If you look around Fantasia Translation Academy, you’ll see I’m doing my best to find a (paying) home for all our translated pieces. So your work won’t remain unremunerated.

Still, look at all those rejections. It takes time. If you can’t wait, perhaps this quest isn’t meant for you.

… Still with me?

Then onwards!

P.S. There is no deadline for getting involved in these translations. Still, I’ll be most active with my edits until April and then from November onwards. I’m taking a break between May and October; but if all goes well, you’ll have someone else to polish your work then.

Oh … and you will have each other. Ain’t that sweet?

(Quirky, quirky sense of humor. )

Представяме ви авторите на „За спасяването на света“: Атанас П. Славов, Светослав Николов, Валентин Д. Иванов

Приятели,

Запознайте се, в няколко реда и три въпроса, с авторите, допринесли „За спасяването на света“ – новата антология в поредица „Човешката библиотека“.

Ако и вие имате въпроси към тях – задайте ги. Ще се постараем да ги стигнат.

ВНИМАНИЕ! До края на февруари събираме поръчки за хартиеното издание на антологията. Ако го искате – сега е моментът да ни пишете.

~

Атанас П. Славов разказва:

Роден съм в Бургас, и то толкова отдавна, че чак не е за казване. От най-невръстна възраст съм заразен с вируса на фантастиката, който разнасям където и когато мога, сред колкото се може повече хора. Като автор съм сътворил петнадесятка истории, събрани в две книги. Няколко от тях – в съавторство с Георги Арнаудов и Александър Карапанчев. Макар да не съм любител на литературната критика, се наложи да напиша и издам повече от 40 статии, изследващи и защитаващи фантастиката, които наричам „Фантастология“. Превеждал съм от руски разкази и романа „Свят на смъртта 4“. От 1980-те съм клубен активист, отначало в „Тера фантазия“ в Бургас, после „Иван Ефремов“ в София. По същите причини се оказах съставител на сборници и антологии с произведения на български фантасти, между които дори англоезичното списание Orphia. Не преставам да се опитвам да ги изнасям и в чужбина. През последните години любимата ми рожба е алманахът „ФантАstika“. От 2006-a помагам на Калин Ненов в Човешката библиотека, а от 2009-a ръководя Дружеството на българските фантасти „Тера Фантазия“. Подготвям и сборник – визитна картичка на дружеството, за издателство „Колибри“. Много обичам визуалната фантастика и създавам авторски картини с компютърна графика. Напоследък съм обладан от една наистина фантастична мечта: да издам 13-томник с най-добрите наши автори, който да извади българската фантастика от „гетото“, където тя по традиция е затворена, откакто се помни.

ЧоБи: Довършете изречението: Пиша, следователно …

Атанас: … имам какво да кажа.

ЧоБи: Какво ви вдъхновява?

Атанас: Търсенето на изход от задънената историческа улица, в която се намира човечеството.

ЧоБи: А кой ви вдъхновява – от другите автори и книги?

Атанас: Ефремов, Стърджън, Вячеслав Рибаков, Грег Беър, Стругацки, Дейвид Зиндел, Х. Л. Олди, Лем, Азимов, Яцек Йерка.

~

Светослав Николов е роден на 10.08.1952 г. в София. През 1969 г. печели наградата „Златното перо“ на сп. „Космос“ за фантастичен разказ. Завършва българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“ и дълги години работи като журналист и редактор. В началото на 90-те участва в първите частни издателства, специализирани във фантастиката у нас – „Ролис“ и „Орфия“. Един от основателите на издателство „Аргус“, с което печели наградата „Гравитон“ през 1996 г. Негови разкази и новели са публикувани в периодичния печат и в сборници, превеждани са на руски и английски език. Автор е на две книги: „Планетата на призраците“ (2002) и „Сексът и светът“ (2012).

ЧоБи: Довършете изречението: Пиша, следователно…

Светослав: … протестирам. Автор: Джон Стайнбек, плагиатор: Светослав Николов.

ЧоБи: Какво ви вдъхновява?

Светослав: Мъчителното (понякога) удоволствие да виждаш и преживяваш несъществуващото.

ЧоБи: А кой ви вдъхновява – от другите автори и книги?

Светослав: Достоевски. Все повече.

~

Валентин Д. Иванов (р. 1.08.1967, Бургас) е професионален астроном и любител фантаст. С Кирил Добрев оформят най-награждавания дует в българската фантастика. Основното им произведение е приказният цикъл за Юначеството (сборникът „Професия Юнак“). Самостоятелни работи на Валентин могат да се намерят в антологиите на изд. „Аргус“, в алманасите „Български фантастични ваяния“ и „ФантAstika“ и в няколко англоезични фензина. Разказът му How I Saved the World е включен в образователната антология Diamonds in the Sky (ред. Майк Бродъртън).

ЧоБи: Довършете изречението: Пиша, следователно …

Валентин: … съществувам. Завършвам я по най­баналния начин, защото за него имам основателна причина – писането е създаване, а създаването е, да кажем, едно от основните изражения на съществуването. Смятам, че ако човек е изживял деня си, без да създаде нещо, значи го е пропилял, ако ще създаденото да се ограничава до една усмивка. В моята класация усмивката заема по­високо място от много други неща.

ЧоБи: Какво ви вдъхновява?

Валентин: Внуците. Покойният Агоп Мелкoнян веднъж беше казал, че пише за внуците си. Аз още не съм доживял до внуци, но пиша с надеждата, че най­важните ми читатели – хлапетата, които сега са на три, пет и седем години, един ден няма да се разочароват.

ЧоБи: А кой ви вдъхновява – от другите автори и книги?

Валентин: Аз съм сюжетен автор, с други думи, разказвам истории. Много късно осъзнах, че това го дължа на учителката си по литература от средното училище. Тя се казваше Деведжиева и ни разказваше класиката, защото нас или ни мързеше, или не искахме да четем. А като ѝ писнеше от нас, зарязваше урока и най­безпардонно отиваше да пуши до прозореца. От жанровите автори най­-силно влияние са ми оказали, колкото и да е странно, ранните Стругацки – „Страната на пурпурните облаци“, „Пътят към Амалтея“, „Пладне, XXII век“ – заради оптимизма си. Днес дистопията доминира фантастиката и аз добре разбирам защо – много повече драматизъм има в едно катастрофирало общество и живеещите в него по­лесно предизвикват съпричастието на читателя. Аз обаче искам да пиша, и доколкото мога го правя, за светове, в които бих искал да живея, светли и красиви светове. Може би позицията ми е продължение на читателския искейпизъм и аз съм се превърнал в писател(­любител), който бяга от действителността? Не зная, пък и не ме интересеува. Просто каня читателите да посетят моите светли светове и дано да им хареса в тях.

Копнеж за илюстрации на „За спасяването на света“ (до 13.04.)

Рисуващи приятели (:

Каним всички на възраст от 13 до 27 години (включително) в новия ни

Копнеж

за илюстрации на „За спасяването на света“

„За спасяването на света“ е тринадесетата книга в поредица „Човешката библиотека“ – антология, която събира близо 50 фантастични истории от последните 50 години, до една избрани заради силата си да ни размислят, развълнуват, навярно дори променят.

Разгледайте съдържанието ѝ. И ако се вдъхновите да се участвате – поискайте ни (на poslednorog -в- gmail.com) пълната електронна антология. Пращаме ви я веднага.

Ето за какви илюстрации копнеем:

Ще включим отличените илюстрации в специално електронно издание на „За спасяването на света“. Ако има достатъчно висок читателски интерес – и в хартиено. Ако художниците разрешат, ще публикуваме творбите им и в галерията ни.

Формат:

За евентуалното хартиено издание ни трябват илюстрации с размери 165 (ширина) на 235 (височина) милиметра; резолюция 300 dpi.

За електронното – с ширина 500 пиксела и височина 700 до 750 пиксела; резолюция 72 dpi.

(Това не означава, че вашите предложения  трябва да са толкова големи в оригинал, само ви дава представа как ще изглеждат накрая.)

Изпращайте ни jpg, gif или tiff файлове.

Внимание! Ако сканирате предложенията си, използвайте формат, който запазва яркия контраст (при някои jpg например се размазват контурите). За да се уверите, че всичко е наред, увеличете (zoom) сканираното изображение на поне 200% и вижте дали там, където има рязка граница между различни цветове (например: черно до бяло), не са се получили „размазани“ (в примера: сиви) пиксели. Ако това ви затруднява: сканирайте в tiff формат; или помолете някой по-опитен приятел да ви помогне при сканирането.

Брой предложения:

Няма ограничение. Все пак предпочитаме една прекрасна илюстрация пред две просто хубави.

Техника:

По ваш избор: пълноцветна живопис, черно-бяла графика, снимков колаж… ваш избор. Наистина.

Все пак имайте предвид, че при черно-бял печат най-добре излизат по-контрастните изображения (тип графика).

В електронните издания всичко изглежда добре.

Внимание! Ако използвате чужди творби като елементи във вашата (например в колаж): първо си осигурете писмено разрешение от авторите им. И ни пишете от къде/кого са взети.

(Нужно ли е да казваме, че плагиатството ни натъжава, а на вас отнема шанса да се развивате истински? … Не беше, нали? )

Насоки (които не бива да спъват творческия ви устрем ):

~ Повечето от посланията в антологията са обнадеждаващи и зареждащи. Иска ни се илюстрациите да запазят този дух.

~ Примираме за красиво рисуване. (Но знаем, че то иска повече време.)

Срок: 13 април

Пращайте илюстрациите на poslednorog -в- gmail.com. Пишете към кой/кои от текстовете са. В имейла включете и: двете си имена; възрастта; училището/университета (ако вече сте завършили – къде); населеното място и държавата (ако не е България).

Резултати:

Ще обявим отличените илюстрации след средата на април – и не по-късно от края на май.

Награди:

Включват:

екземпляр от илюстрираната антология – електронен (без защити, за да може да споделяте с приятели на воля ) и хартиен (ако правим)
издания от поредица „Човешката библиотека“ – електронни или хартиени – по ваш избор
и най-интересното (според нас ) – поканата да ни пратите друга своя творба на тема „Как аз си представям спасяването на света“, по която ще поканим участниците в следващия ни Копнеж за растящо творчество да напишат текст. (Следващият. Догодина. ) А когато съберем и текстовете, ще направим нова антология, с вашите картини. (Догодина. )

(По-натам ще обясним по-подробно, но да кажем отсега: „Свят“ и „спасяване“ може да си ги тълкувате свободно. „Свят“ е целият ни Космос – но и всяко живо същество. Може да спасяваме природата; или някоя общност; или връзката ни с някого; или принципите, заради които си струва да живеем. Може даже да „спасяваме“ – със закачка, смигване и смушкване…)

Ако имате въпроси – питайте.

И – творете! Ние чакаме с Копнеж.

За съставителите на „За спасяването на света“ и екипа на Човешката библиотека: Кал)

Представяме ви авторите на „За спасяването на света“: Елена Павлова, Велко Милоев, Антон Фотев

Приятели,

Запознайте се, в няколко реда и три въпроса, с авторите, допринесли „За спасяването на света“ – новата антология в поредица „Човешката библиотека“.

Ако и вие имате въпроси към тях – задайте ги. Ще се постараем да ги стигнат.

ВНИМАНИЕ! До края на февруари събираме поръчки за хартиеното издание на антологията. Ако го искате – сега е моментът да ни пишете.

~

С няколко нови превода („Слепоглед“ на П. Уотс, „Момчешки живот“ на Р. Маккамън и др.) Елена Павлова полека се завръща във фантастичното пространство, от което изчезна през 2007 г. Преди това е в челната десятка на преводачите в жанра с автори като Дан Симънс, Роджър Зелазни, Стивън Кинг, Глен Кук, Лоръл Хамилтън и др. Считана е за една от интересните „млади“ автори у нас, през 2004-та е носител на българската номинация за „Автор на годината“ за „Еврокон“, предшествана от две призови места в конкурсите за роман на ИК „Аргус“ (за хоръра „Светлият боец“ и за НФ романа „Номад: Войни на пустинята“), а последната ù издадена книга е фентъзито „Сърцето на скиталеца отвъд“ под псевдонима Елайджа Джауит. През годините е печелила множество награди в най-различни конкурси, първата от които (3-та награда в „Човекът, атомът и мирът“) взима на 13 г. Под псевдонимите Върджил Дриймънд и Кристофър Макдауел успява да вземе участие и в цунамито на книгите-игри, вихрило се горе-долу до 1998 г. (с общо 26 книги-игри, ако се броят и разказите с продължение в сп. „Мегаигра“).

ЧоБи: Довършете изречението: Пиша, следователно …

Елена: … прозорецът на въображението се е отворил отново.

ЧоБи: Какво ви вдъхновява?

Елена: Музика и най-разнообразни илюстрации, всякакви шантави картинки могат да „светнат крушката“. И в момента има две, които чакат за визуализиране.

ЧоБи: А кой ви вдъхновява – от другите автори и книги?

Елена: В последните години – предимно хитроумно и добре конструирани светове: Джо Абъркромби, Брандън Сандерсън, Питър Уотс, Клайв Баркър, Чайна Миевил…

~

Велко Милоев (р. 1956) е бивш журналист (най-дълго работил за вестниците „АБВ“ и „Континент“). От 1996 г. е консултант на свободна практика за международни организации. Работил е по различни проекти на Балканите, а в последните години – в Ирак, Йемен, Афганистан, Судан и Йордания.

Автор е на НФ сборниците „Нанокомпютър за вашето дете“ (дебютна книга, изд. „Отечество“, 1988) и „Където не сте били. Кутийка с разкази от Велко Милоев и илюстровани пликове от Димитър Стоянов – Димо“ (изд. „Аргус“, 2001), както и публицистичните „Салата от глухарчета. Босна между две войни“ (изд. IMIR, 1990) и „Балкански случки, войни и легенди“ (изд. „Сиела“, 2007). Книгите, разказите и есетата, които пише от 2011 година, могат да се видят в сайта му „Страници за кротко четене“ на velkomiloev.com.

ЧоБи: Довършете изречението: Пиша, следователно …

Велко:… в ума ми се заформя някакво нещо, което иска да бъде споделено.

ЧоБи: Какво ви вдъхновява?

Велко: Вдъхновяват ме оригинални идеи като онези, представяни в www.ted.com – например нови изследвания и неочаквани разкрития, които ни помагат по-добре да разбираме себе си, да управляваме личното си щастие, равновесието в обществото, дори бъдещето. Кураж ми дава всякакво усилие, независимо колко хора засяга, независимо успешно ли е или не, което поддържа тънката нишка на човечността.

ЧоБи: А кой ви вдъхновява – от другите автори и книги?

Велко: Най-вече съвременни романисти и разказвачи са, които периодично ми дават доза усещане за човечност, за общност. Сред четеното наскоро: Марио Варгас Льоса, Милен Русков, Харуки Мураками, Дж. М. Кутси, Людмила Улицка, Луис Сепулведа, Даниел Глатауер, Роса Монтеро. Роса Монтеро открих за себе си с прекрасния роман „Указания за спасяването на света“ – преведен е на български, ама вижте как сладко звучи на испански: Instruccionesparasalvarelmundo. Да ти се доще да го спасиш този свят дано или поне някой отделен човек, за което всъщност става дума в книгата.

~

Антон Фотев е писател фантаст от Бургас.

ЧоБи: Довършете изречението: Пиша, следователно…

Антон: …някой ще получи препис от искова молба.

ЧоБи: Какво ви вдъхновява?

Антон: Животът.

ЧоБи: А кой ви вдъхновява – от другите автори и книги?

Антон: Казах вече – Животът. Но преди да го осъзная, прочетох доста книги.

Участвайте в: Копнеж за растящо творчество

Пишещи приятели (:

Фондация „Човешката библиотека“ (http://choveshkata.net/blog/), клуб „Светлини сред сенките“ (http://svetlinisredsenkite.com/), електронно списание SciFi.bg (http://scifi.bg/), Фентъзи ЛАРП център (http://fantasylarpcenter.com/), Клуб за екология, самосъзнание и фантастика „ВОДА“ и клуб „ЕКОРАВНОВЕСИЕ“ канят всички автори на възраст от 6 до 27 години (включително) да участват в

Копнеж за растящо творчество

Изпращайте на адрес poslednorog -в- gmail.com разкази, стихотворения, есета, пиеси или откъси от по-дълги текстове.

Копнежът е отворен към всеки, който пише на български език, независимо дали в България или по света.

Темата е свободна, но тази година ще ни зарадвате, ако ни разкажете за:

А. Природата – как ѝ помагаме да расте.

Б. Гражданските събития в България от миналата година досега – как пораснахме покрай тях и за какво ни вдъхновиха.

Копнеем за текстове, които:

1) се усеща, че ви вълнуват :) ;

2) отговарят на критерий 1 от критериите на поредица „Човешката библиотека“;

3) ни ги изпращате за първи път. (Това е важно за онези от вас, които са участвали в минали Копнежи за ученическо творчество. Иначе може да ни пращате текстове, които вече са публикувани другаде или са участвали в други конкурси.)

Молим всеки участник да събере творбите си в един файл – в RTF, ODT, TXT, DOC или DOCX формат. Общата им дължина може да бъде до 9 хиляди знака (включително интервалите).

Файловете трябва да са анонимни. Личната си информация – име, възраст, учебно заведение, град, държава – пращайте отделно, в текста на самия имейл. (Ако вече сте завършили – пишете кой/и университет/и.)

Краен срок за пращане: 28 февруари 2014.

Наградите ще обявим през втората половина на април – вероятно около 22 април, Деня на Земята. Част от тях включват книги от Човешката библиотека (електронни и хартиени), публикация онлайн (по желание на авторите) и участие в писателски работилнички на живо.

Следете тук за промени.

Вдъхновение!

Представяме ви авторите на „За спасяването на света“: Радостина А. Ангелова, Красимира Стоева, Александър Карапанчев

Приятели,

Продължаваме с представянето, в по няколко реда и три въпроса, на авторите, допринесли „За спасяването на света“ – новата антология в поредица „Човешката библиотека“.

Ако и вие имате въпроси към тях – задайте ги.  Ще се постараем да ги стигнат.

~

Радостина А. Ангелова е родена в София. Завършва Френска гимназия (клас испански език) и ТУ – София. Пише поезия, разкази и миниатюри. Автор е на поетичните книги „Половината съм аз“ (2003) и „Сърце на път“ (2004), и на романите „Виенски апартамент“ (2012) и „Имаго” (2013). Победител е във втория Европейски конкурс за поетична книга на английски език (2011) с ръкописа The Colours of the Old Lady, изд. Eminor. Носител на първи награди от ХІ Национален конкурс за поезия „Искри над Бяла“ (2012) и I национален конкурс за фото-хайга „Сезони“ (2011) и трета награда за разказ на Националния хумористичен конкурс „Каунь“ (2010). Нейни текстове са публикувани на английски, японски и унгарски. Член e на The Haiku Foundation. В три поредни години (2010-2012) влиза в класациите на 100-те най-креативни хайку автори в Европа.

ЧоБи: Довършете изречението: Пиша, следователно …

Радостина: … обичам.

ЧоБи: Какво ви вдъхновява?

Радостина: Природата, хората. Те сътворяват всичко. Другото са думи.

ЧоБи: А кой ви вдъхновява – от другите автори и книги?

Радостина: Онзи, който говори на близък до моя език и в същото време ме кара да погледна на света през други очи. Онзи, който ме провокира да погледна в себе си. Онзи, който ме кара поне за ден да бъда по-добра с природата и хората.

~

Красимира Стоева е бакалавър по Социология, магистър по Бизнес комуникации и връзки с обществеността, има специализация по Журналистика в ПУ „Паисий Хилендарски“.

Спечелила е редица награди от национални литературни конкурси, сред които литературна стипендия на издателство „Пигмалион“ (2005 г.), първа и трета награда за разказ от конкурса на издателство „Аргус“ „Фантастика през 100 очи“ (2006 и 2008 г.), както и наградата им за роман (2009 г.); номинация на ИК „Хермес“ за неиздадена книга на автор до 25 години (2007 г.), отличие в конкурса „Фантастично изкуство – Бургас 2008“, втора награда от конкурса „Таласъмия“ 2009 и др.

Има публикувани разкази в антологията „Знойни хоризонти“ (изд. „Аргус“, 2006), в сборника „Бялата градина“ (ИК „Марица“, 2007), в годишника „Български фантастични ваяния 2007“ (ИК „ЕГИ“, 2008) и в юбилейното издание „40 години клуб за фантастично изкуство Тера Фантазия“ (изд. „Жажда“, 2008), в сборника „Таласъмия 2008-2009“ (ИК „Квазар“, 2010) и в Интернет.

Дебютната ѝ книга, сборникът с разкази „Снежните пясъци на Хира“, излиза в края на 2008 г., а през 2009 г. ИК „Хермес“ издава романа ѝ „Уроци по грим и горчив шоколад“.

ЧоБи: Довършете изречението: Пиша, следователно …

Красимира: … се забавлявам. За мен най-силната мотивация за писане е в самия процес. А ако някой ме прочете и също се забавлява, това би било страхотно.

ЧоБи: Какво ви вдъхновява?

Красимира: Най-често неща, които не харесвам и бих искала да променя в света около себе си. Ако не мога да го направя по друг начин, това става в историите ми. Друг път разказите ми са просто размишления за света, за отношенията между хората, за абсурдите, с които се сблъскваме всеки ден. Опитвам се да ги осмисля, да ги погледна от друг ъгъл, комбинирам факти, променям ги, експериментирам. В мислите ми се развиват десетки истории или фрагменти от истории, а ако някоя е особено увличаща, упорита и настоятелна – пиша я.

ЧоБи: А кой ви вдъхновява – от другите автори и книги?

Красимира: Твърде много са и не искам да рискувам да пропусна някого, ако започна да изброявам имена. Смятам, че почти всичко, което някога съм прочела, ми е повлияло по един или друг начин. Вдъхновяват ме както автори и книги, които са ми любими („Това е велико! Ето нещо такова бих искала да напиша някой ден!“), така и такива, които не харесвам особено („Хей, това не беше нищо особено! И аз го мога, дори по-добре. Аз бих го написала така и така…“).

~

Александър Карапанчев е завършил турска филология (и втора специалност – руски език) в СУ „Климент Охридски“. Като офицер от запаса изкарва преподготовка във Военната академия и затова понякога се шегува, че е… академик.

Над 30 години работи като редактор. Влиза в екипа на „ФЕП“ – първото ни профи списание за фантастика, и е сред основателите на три издателства за супержанра („Ролис“, „Орфия“, „Аргус“).

Има разни лица за изява: прозаик, поет, журналист, съставител на 20-ина антологии, библиограф и колекционер… Автор е на сборника „В епохата на Унимо“, донесъл му награда от Еврокона в Чехия (2002), и на стихосбирките „Топлото ключе на живота“ (2010) и „Да направиш вкусолет“ (2011). Не му липсват наши отличия за разкази или издателска дейност.

И още: член-основател е на клубовете „Златното перо“ и „Иван Ефремов“. Без да има агентурно минало, става първият чуждестранен гост на най-големия руски НФ фестивал „Аелита“. От три години е секретар на Дружеството на българските фантасти „Тера Фантазия“.

ЧоБи: Довършете изречението: Пиша, следователно…

Александър: … се движа между звездите.

ЧоБи: Какво ви вдъхновява?

Александър: Неизчерпаемото – във времето и в пространството – многообразие на света! Както и надеждата, че изкуството е още едно слънце, което ни свети и топли…

ЧоБи: А кой ви вдъхновява – от другите автори и книги?

Александър: Ето някои извори с отлежали вина, от които обичам често да отпивам.

Писатели: Гюстав Флобер… Хърбърт Уелс с неговата машина за светове… Емили Дикинсън, Труман Капоти и Робърт Шекли… После: Иван Бунин, Николай Заболоцки и Иван Ефремов… Светослав Минков, с когото някога се запознах „на живо“…

Герои: Дар Ветер и Веда Конг от „Мъглявината Андромеда“… Крис Келвин, може би най-изстрадалият соларист… Разказвачите, които са и свои главни герои: Константин Паустовски (в многотомната му „Повест за живота“) и Джералд Даръл (в неговия епос за „роднини и други животни“)… Безбройните сякаш превъплъщения на момчета при Рей Бредбъри…

Представяме ви авторите на „За спасяването на света“: Калоян Захариев, Петър Кърджилов, Божидар Грозданов

Приятели,

Добре дошли и в 2014-а! Тук обикновено е мястото за пожелания. Точно сега обаче ще си оставим празно място – като напомняне за безграничните възможности, вътре в нас и отвън:

 

 

 

Напомняме и друго: утре, 7 януари, е първата среща с „Приказка за магьосници, физици и дракон“ и авторката Геновева Детелинова. Очакваме ви.

И продължаваме с представянето, в по няколко реда и три въпроса, на авторите, допринесли „За спасяването на света“ – новата антология в поредица „Човешката библиотека“.

Ако и вие имате въпроси към тях – задайте ги.  Ще се постараем да ги стигнат.

~

Калоян Захариев разказва:

Възпитаник съм на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, който завърших през 2010 г. като юрист. Към настоящия момент съм младши експерт в Областна администрация – Добрич. Започнах да пиша на 13-14-годишна възраст под въздействието на тогава набиращите популярност книги-игри и съм се формирал като творец под влияние на автори като Върджил Дриймънд, Колин Уолъмбъри, Майкъл Майндкрайм, Уейн и Блонд и още много други. От чуждестранните писатели сред любимите ми са Тери Пратчет, Крис Бънч, Ърнест Хемингуей, Стивън Кинг, Джек Лондон, Мики Спилейн, като литературните ми интереси покриват всичко от световна класика през криминални истории до фентъзи и фантастика.

ЧоБи: Довършете изречението: Пиша, следователно…

Калоян: … животът ми има смисъл.

ЧоБи: Какво ви вдъхновява?

Калоян: Понякога чута история, понякога разминат на улицата човек, понякога сън, понякога… всичко.

ЧоБи: А кой ви вдъхновява – от другите автори и книги?

Калоян: Имах шанса да израсна в бума на книгите-игри в България, когато не Кинг, Мартин или Лъдлъм държаха сърцата ни, а имена като Дриймънд, Майндкрайм, Уолъмбъри, Блонд и много други. Все още не мога да седна и да започна да пиша фентъзи, без да усетя как Уейн и Блонд гледат над рамото ми със своята поредица „Магията на мрака“, или комедия, без да усетя в тила си дъха на Принца от „Водопада на дъгата“ на Дриймънд. Хора като Стивън Ериксън пък ме научиха, че само скучните хора се занимават с елфи, Пратчет – че глупавият хумор е още по-забавен, а Кинг – че колкото по-брутална е смъртта, толкова повече искаме от нея.

~

Петър Кърджилов е популярен български писател фантаст, оставил трайна диря в жанра на въображението. Роден на 24.ХІІ.1950 г. в Стара Загора, той завършва НАТФИЗ „Кръстю Сарафов“, а по-късно придобива научната степен „доктор по кинознание“. Първият му разказ, излязъл през 1982 г. във в. „Студентска трибуна“, бива последван от близо стотина други, публикувани във вестници, списания и алманаси. Автор е на 18 книги, сред които са сборниците с фантастични разкази и новели „Орбитата на Сизиф“ (изд. „Отечество“, 1987) – отличена с наградата за дебют от Министерството на културата, науката и просветата, „Призрачен цикъл“ (изд. „Народна младеж“, 1989) – обявена от в. „Поглед“ за едно от петте най-търсени заглавия през месец юли 1989-а, „Призрачный цикл“ (изд. „София прес“, 1990) – на руски език, „Звездни детективи“ (изд. „Аргус“, 2000) и „Основание за смърт“ (изд. „Аргус“, 2005). Част от творбите му са преведени на френски, немски, руски и унгарски. За популярността им говори дори фактът, че някои от тях биват трансформирани в комикс, отпечатан в изданието „Чуден свят“.

С тези произведения писателят се утвърждава като продължител на „най-плодотворната линия на българската фантастика – нейния хуманистичен патос“ (Агоп Мелконян), бива окачествяван като „един от най-ярките автори на хуманитарна („мека“) научна фантастика“ (Евгений Харитонов). Тези характеристики на стила му, а и популяризаторските му умения могат да бъдат открити и в други пет от неговите книги, посветени на детско-юношеската аудитория: публикуваните от издателство „Златното пате“ легенди и предания „Сътворението на света“ (1993), сборникът с вълшебни приказки „Пръстенът на магьосника“ и историческата „Пътят“ (№11 от поредицата Детска енциклопедия „История на България“, 1997), както и в „Старогръцки митове и легенди. Том І“ (2012) и „Том ІІ“ (2013) на издателство „Изток-Запад“. „Не обиждайте мафията!“ (изд. „Златното пате“, 1996) също е сборник, но с хумористични разкази, отличен с трета награда за белетристика в националния конкурс на в. „Век 21“.

С пет от разказите си Петър Кърджилов става носители на пест приза от наши и международни конкурси. За цялостното си творчество в областта на фантастиката, а и за своите „добро въображение и доброта на въображението“ пък бива удостоен през 1992 с авторитетната награда „Гравитон“, връчвана от покойния писател Любен Дилов и Дружеството на българските фантасти.

Автор е на около 5000 журналистически материала, повечето от които посветени на киното. През 1990-те издава списанията „ФЕП“ („Фантастика, евристика, прогностика“), „Фантастика“, „Фантастични истории“ и „Върколак“ (заедно с писателя Агоп Мелконян).

ЧоБи: Довършете изречението: Пиша, следователно…

Петър: … мисля.

ЧоБи: Какво ви вдъхновява?

Петър: Любовта, омразата, морето…

ЧоБи: А кой ви вдъхновява – от другите автори и книги?

Петър: Самите автори не са извор на вдъхновение – те са хора, понякога дори неприятни. Вдъхновяват ме техните думички, които, подредени в изречения, образуват мисли. Но щом трябва да посоча конкретно име, ще кажа – думичките на Рей Бредбъри всякога са ме вдъхновявали.

~

Божидар Грозданов е писател и дизайнер на компютърни игри (сред които и заглавия от световно известната поредица Assassin’s Creed).

По-известен с псевдонима си Bave, Божидар е носител на множество литературни награди и автор на фентъзи поредицата „Неподвластните“.

За пръв път се появява на българския пазар през деветдесетте, като писател на книги-игри, под псевдонима Тед Грей. Създател е на първите български ролеви игри (серията „Ендивал“) и е спомогнал за популяризирането на жанра у нас.

Любимото му хоби е да създава светове, които да превръща в книги или игри. Понастоящем живее в София, където се занимава с разработване на модели за гейм дизайн.

ЧоБи: Довършете изречението: Пиша, следователно…

Божидар: … усещам.

ЧоБи: Какво ви вдъхновява?

Божидар: Всичко странно, ново и неочаквано.

ЧоБи: А кой ви вдъхновява – от другите автори и книги?

Божидар: Всеки, който показва нещо, невиждано преди.

Каним ви на: Среща с „Приказка за магьосници, физици и дракон“ (07.01.)

Приятели (:

Преди две седмици излезе дългочаканият дебют на Геновева Детелинова: „Приказка за магьосници, физици и дракон“. А след седмицата авторката ще прелети през София. (Дали върху дракон, още чакаме потвърждение.)

Искате ли да се запознаете? Да ѝ вземете автограф? Да си попразнуваме?

Заповядайте! На 7 януари, от 19 докъм 21 часа, в init Lab (София, жк Лозенец, ул. Лозенец №4, ет. 5, ап. 9).

Указания: Входът е с решетки, след това има входна врата със звънци, където този на init Lab го няма — звъните на 02 4624356 и вратата се отключва сама.

Подгответе си:

~ бройката за автограф. ВНИМАНИЕ! Ако искате да си купите на място, на Приятелската цена 11 лв. (2 от които отиват директно при авторката), пишете ни предварително – на poslednorog в gmail.com – най-късно в неделя, 5 януари. За да знаем горе-долу колко да приготвим.

~ раници – ако искате други наши х-ниги. ВНИМАНИЕ! Ако искате хартиена книга от поредицата ни, пишете ни предварително – на poslednorog в gmail.com – до неделя, 5 януари. Иначе на срещата я донесем по една бройка, я кой знае.

Усмихната 2014-а!

От екипа на ЧоБи: Кал)

Каним ви на: Писателска работилница, 01.-04.02.2014, Велинград

Пишещи приятели,

Този път нека започнем наобратно:

Разгледайте редакциите по разказа „Елфическа песен“, които правихме с авторката му Елена Павлова за новия ни сборник „За спасяването на света“.

Интересни ли са ви? Искате ли да редактираме така и ваши текстове?

Ако да – заповядайте на следващата ни писателска работилница през февруари. Тя е част от Зимната педагогическа академия, организирана от сдружение „Професионален форум за образованието“, и духовен наследник на Китен 2011, Велинград 2012, Велинград 2013 и Китен 2013. Но ако не сте били там – няма страшно. Ще се съобразим с нивото и желанията на всеки участник поотделно.

Какво ще съдържа работилницата?

10 астрономически часа интензивни редакции на ваши лични текстове – проза, поезия, публицистика, драма, творения отвъд тия тесни типове и жанрове… В общо 5 блока – сутрешен и следобеден. (Първия ден блокът ще е вечерен.)

За кого е удачна тя?

За всеки, който обича да пише и иска да развива уменията си. Тъй като тази работилница ще наблегне върху редакциите, тя ще ви е особено полезна, ако в момента работите по конкретен текст.

Ако се вълнувате от другите страни на книгосъздаването и -издаването: от първоначалната идея до разгласата и разпространението на готовата книга, хартиена или електронна, в България или в чужбина, ще говорим и за тях. Преслушайте записите от Китен 2011; много от въпросите ви навярно ще открият отговорите си там.

Кой ще я води?

Калин Ненов, който до момента е редактирал над 4000 страници художествен текст и над 40 български автори и преводачи.

Къде ще се проведе?

В хотел „Камена“ във Велинград. Разгледайте снимките, не лъжат. И ако писането не ви сгорещи достатъчно – има топъл басейн.

Кога?

От 1 февруари (настаняване в хотела след 14 часа + вечеря) до 4 февруари (закуска, отпътуване до 12 часа).

Колко струва?

208 лева на човек. Това включва пълен пансион (закуска, обяд, вечеря), туристически данък, застраховка и такса за работилницата (40 лева).

Как да участвам?

Изпратете на poslednorog -в- gmail-точка-com до 20 януари не повече от 10 страници (18000 знака, вкл. интервалите) ваш текст, който искате да редактираме на работилницата. Може да е завършен или откъс от нещо по-голямо. Ако имате конкретни въпроси по текста, включете и тях.

Ако вече сте възжелали да се запишете – до 20 януари се свържете с основните организатори от „Професионален форум за образованието“ по някой от начините, описани в този файл.

После задължително ни пишете на poslednorog -в- gmail-точка-com! Ще ви сложим на мейлинг лист за вести. Това е особено важно в случай, че се явят изненади.

Нещо друго?

Работилницата ще се състои само ако се запишат поне трима участници. Доведете и другарче.

А ако се запишат над седем участници – аз ще си доведа другарче. Обещавам изненадата да е хубава.

ВНИМАНИЕ! Ако имате по-специални нужди за менюто – вегетарианско, веганско, без определени храни… – опишете ги!

Нещо друго?

Наглеждайте тази вест за промени.

Ваш работилничар:

Калин

П.П. През януари ще подновим и мини-работилниците в София. Следете тази тема.

Представяме ви: „Руфо, червенокосия“

Представя: Димитър Стефанов

Когато се спомене името на Иван Мариновски, повечето хора или се сещат за „Космосът да ти е на помощ, Александър“, или не правят никакви асоциации. Но има и една по-малка групичка, в чиято памет се прокрадват топли детски спомени за пъстра корица, немирни близнаци и много приключения.

С „Руфо, червенокосия“ се запознах в началото на века, далеч надраснал препоръчителната възраст за първа среща с тази книга. Обаче дали защото съм запазил детското в себе си, или защото упорито стоя на едно място и не искам да влизам в света на възрастните… направо се влюбих в образите и случките, изградени от Иван Мариновски.

„Руфо“ е история за порастване, възпитание и за любовта към откриването на отговорите.

Вихър притаи дъх: часовникът цъкаше. Защо цъка? Какво има в него? Скоро часовникът не се чуваше да цъка, обаче се виждаше какво има в него: зъбни колелца, пружинки и други такива, които направо омагьосаха нашия Вихър. Ето това е! Техниката! Тя е смисълът на живота му!

„Руфо“ също така е история за нервите на родители, които понякога не издържат, за баби, грижещи се с любов за внуците си, и за две щури хлапета, опознаващи света ден след ден, пакост след пакост.

Събудиха се от шумолене на хартия, сподавено хълцане и ужасни викове, сякаш някой беше загубил дисертацията си. Ами, загубил! Вихър и Вихра я били съсипали! Унищожили я до последния лист! До последната буква! И други такива! Татко яростно крачеше от ъгъл до ъгъл и Вихър и Вихра се уплашиха, че той ще продължи през стената и ще нахлуе в банята на съседите. Майчето и бабчето тичаха по него и го успокояваха. Децата били още малки. Нормално било да правят бели.

„Руфо“ освен това е една история за пътуването към неизвестното, закачка с всевъзможните фантастични сюжети и толкова жив диалог, че очакваш всеки миг героите да се приземят в хола с летящата си чиния.

– А вашето племе? – обърна се тя към Вихра, понеже не се съмняваше, че именно тя е вождът на другото племе. Нали е жена.

– Ами… – заплете език Вихра. – Ами ние си купихме телевизор…

Вихър я настъпи.

– Не забравяй: в каменния век сме!

Нашата Вихра се поправи:

– Каменен телевизор. Цветен. По първи канал прожектират индианския филм „Синовете на Великия камък“, по втори играят пиесата „Много камъни за нищо“, по трети изпълняват операта „Севилският камък“…

Вихриният език се развърза:

– Имаме и каменно радио, та слушаме „Каменната соната“, а на каменен грамофон въртим плочата „Заблеяло ми камъче“.

Вихриният език съвсем се развърза:

– Пък да не говорим за кулинарното ни изкуство! Варим супа каменни топчета, панираме камъни алангле и пълним палачинки с конфитюр от горски камъчета…

През цялото време Вихър я настъпваше и щипеше, докато накрая тарамбуците си внушиха, че така той изразява възторга си от тези нечувани, но каменни (значи полезни!) неща.

Дотук имаме близнаците Вихър и Вихра, техните родители и задължителната баба. А Руфо? Кога най-сетне ще се появи героят, на когото е кръстена цялата книжка? Не само читателите, но и главните герои си задават този въпрос по време на скитанията си в търсене на червенокосия младеж, но:

От Руфо – ни следа, и Вихър си го обясняваше съвсем просто: щом са братя, значи и Руфо не се е задържал дълго в матриархата, не е понесъл някоя Вихра да му реве с дебел глас и е отлетял. Набързо.

Вихър и Вихра, толкова приличащи си външно, а толкова различни по темперамент, в търсене на Руфо окриват, че търсят и нещо друго, нещо по-важно. Така Вихър ще открие, че освен техниката изкуството също има важна роля в живота ни, а Вихра…

Ако Кики я чуеше как възхвалява техниката, от удоволствие щеше да вдигне температура и да се разпои тук-таме. При Вихър положението беше друго и той не се разпои тук-таме, а целият се изпоти. Също от удоволствие. Значи и омразата на сестра му към техниката се беше стопила в онзи тигел и се беше превърнала в любов. Значи и сестра му беше разбрала, че търси не само Руфо, а и себе си.

И все пак всяка приказка си има своя край (освен „Приказка без край“), а всяко търсене, ако е от сърце, завършва с успех. Така е и с търсенето на двете хлапета.

Секунда преди той да скочи от камиона, на Вихра вече ѝ беше минало. Тя вече не му се сърдеше. Нещо повече – тя намери Руфо. Така дълго търсения Руфо! Сега ще каже на Вихър. Да го зарадва. Не, след малко ще му каже. Колкото повече забави новината: „Ехо, Вихрунчо, намерих Руфо!“, толкова по-голяма ще бъде изненадата му, а значи и радостта.

Вихър скочи.

По-късно Вихра твърдеше, че тъкмо тогава главата ѝ пораснала. Не на сантиметри, а на съдържание. Проумяла, че радостта, предназначена за някого, не бива да забавяш дори секунда. Защото след тази секунда може да стане излишна. Завинаги.

А Руфо? Оставяме ви да откриете сами кой е чаровният червенокоско. Търсенето може да стане на страниците на книгата, но може би тайната се крие в това да се опитваме да видим света и през очите на другите, да опознаем различните, да вкусим чуждите радости и да споделим чуждите мъки и тревоги.

Още любими откъси – във форума ни.

Книгата е подходяща за читатели на: 10+ години

Препоръчват ви я и: Атанас Славов, Валентина Димова, Вяра Крушкова, Елка Парушева, Калин Ненов, Констанца Христова, Невена Стоянова, Петър Руевски, Христина Димитрова