Kalin M. Nenov's Blog: Човешката библиотека / The Human Library, page 33

Копнеж за растящо творчество: награди и награждаване

Мили пишещи:

Още веднъж ви благодарим, че участвахте в тазгодишния ни Копнеж – тъй много и тъй вдъхновяващи.

Сега ви каним да си получите заслуженото.

~

Ако сте получили писъмце със заглавие „Копнеж за растящо творчество: отличници “ – честито! Всеки от вас има право:

1. Да получи наша книга – хартиена или електронна.

Изборът на е-книгите ни е по-голям. Харесайте си три (аха – три ) от този списък:

„Да пробудиш драконче“
„Дивна“
„Слънце недосегаемо“
„Пълноземие“
„Царска заръка“
„Докосвания“
„Непоискано добро“
„За змейовете и вампирите, за Марта, за потомството“
„Тринайсетте цвята на дъгата“
„Непоискано добро II“
„За спасяването на света“
„Играта“
„Шахтата“

Ако предпочитате хартиена книга, изберете си една от:

„Дупка в небето“ (препоръчваме за читатели от 6 до 10 год.)
„Дивна“ (препоръчваме за читатели от 10 год. нагоре)
„Монетата“ (препоръчваме за читатели от 10 год. нагоре)
„Бленуващите кристали“ (препоръчваме за читатели от 15 год. нагоре)
„Слънце недосегаемо“ (препоръчваме за читатели от 15 год. нагоре)

2. Да публикуваме онлайн текстовете, с които грабнахте умовете и сърцата на журито. (По-точно журитата – бяхме три различни.)

Искате ли? Пишете ни „Публикувайте ме!“ – и през май и летните месеци текстовете ви ще се появят в сайтовете ни.

(Ако искате да участвате в други конкурси с тях, вероятно ще е по-добре да не ги публикуваме. Иначе може да не ви ги приемат – а те, вярваме, заслужават.)

Пишете ни на poslednorog -в- gmail.com какво избирате по 1. и 2. Пишете ни още:

3. Кога и къде да ви дадем/пратим наградите и отличията… но първо вижте най-долу.

~

Ако не сте сред отличените (получили сте писъмце със заглавие „Копнеж за ученическо творчество: резултати“) – не унивайте. Четете! Пишете! Участвайте пак!

~

И стигаме до…

Награждаването.

То ще се случи като част от Фантастивала, който ще проведем в музея „Земята и хората“ от 16 до 18 май. (Скоро ще разкажем и за него. ) Самото награждаване ще е на 18 май, от 11 до 12 часа, във видеозалата на музея „Земята и хората“.

А веднага след награждаването ще ви запознаем с ваши пишещи побратими и посестрими – младите автори от клуб „Светлини сред сенките“. Ще прожектираме първите два епизода от техния уеб-сериал „Аурелион: Вечният баланс“ и ще поговорим как можем да създаваме истории заедно.

Ще дойдете ли?

Ако няма как, моля пишете ни къде искате да получите наградата и отличието си: на живо в София (след 9 май) или по пощата (ще ни трябват двете ви имена и пощенски адрес).

Чакаме ви!

Ние от Човешката библиотека, Светлини сред сенките, Фентъзи ЛАРП Център и SciFi.bg

Копнеж за корици на следващите ни книги: получени предложения

Приятели:

Честит Ден на книгата!

За да отпразнуваме както подобава, ви представяме предложенията, които получихме в Копнежа за корици на следващите ни книги: за трите романа „Нощта на скорпиона“ от Мария Гюзелева, „Ех, магесническа му работа“ от Калоян Захариев и „Песента на ханджията“ от Питър С. Бийгъл. Включиха се общо 4 художници с 18 варианта. Благодарим на всички тях за споделеното вдъхновение!

До края на месеца ще обявим онези, които грабнат най-много сърца и умове сред нашите журита. Междувременно каним всички участвали художници да си изберат три от електронните издания в поредицата ни (от „Да пробудиш драконче“ до „Непоискано добро II“) – като една по-осезаема благодарност за посветеното време и сили.

Останалото, както пише Бардът, е мълчание – общуване без думи…

~

~

Копнеж за илюстрации на „За спасяването на света“: удължаваме срока

Приятели:

Христос воскресе! Вие?

Ние пък удължаваме срока на Копнежа за илюстрации на „За спасяването на света“ до 18 октомври. Останалите условия се запазват същите – вижте ги в линка.

Чакаме ви!

В подготовка за „Пентаграм“: Малкото четене

Приятели (:

„Пентаграм“ е предстоящ сборник на Атанас П. Славов, който включва романа „Психопрограмираният“, разказите от „Мигновечност“ и… изненади. Подготвяме сборника за поредица „Човешката библиотека“, като съвместно издание с Дружество на българските фантасти „Тера Фантазия“.

По-долу ви предлагаме избрани откъси от „Психопрограмираният“. А до 25 април може да ни помогнете, като ни пишете (на poslednorog -в- gmail . com) дали искате:

– хартиени бройки от сборника и колко – така ще преценим хартиения тираж;

– да ви включим в По-желалите – читателите, които вярват, че „Пентаграм“ заслужава да излезе. За целта ни трябват двете ви имена.

Размислящо четене!

~

Но сега, когато гумената лодка го предпазваше от студа на айсберга, а звездите горе ставаха все по-пронизителни, Баюн ненадейно си помисли, че и полетът е като музиката. Или по-скоро в онова вътрешно, дълбоко неизречено желание да лети винаги е присъствала музиката. Макар че тя винаги е била в него. Единствената заслуга на Предписанието беше може би в това, че го изтръгна от ежедневието. Даде му възможност да се вгледа в себе си. Досега не знаеше, че това е толкова възможно. Нямаше откъде да го научи. Никой от хората, които беше уважавал, не правеше това. Единствен Дилетиле обичаше да говори за самовглъбяване. Но в неговото огледало човек можеше да види само отражението на Единната същност – и нищо повече.

Да полетиш като музика. Да излетиш в музиката. Да изсвириш мелодията на полета… Баюн с наслаждение караше мисълта си да се преобръща като риба в планински поток – толкова бързо, че се виждат само отблясъците. От паметта извираха несметни преживени мигове, когато издигайки самолета през облаците, той неизменно бе чувал една мелодия, лягайки на крило – друга, и всички неповторими виражи в своята грациозност раждаха музикален образ – неосъзнат и естествен като дишането… Поиска така, както е легнал по гръб, с лице, потопено в небето, изведнъж да пропадне нагоре, да разкъса стегнатата еластичност на въздуха и да се гмурне там, където падането няма значение, защото не те приближава към нищо и не те отдалечава от нищо. За пръв път извън самолета усети в себе си мелодията. Нямаше самолет, но имаше полет. И мелодията прилягаше на този полет. Тя се възкачваше по хиляди разтревожени струни. Изстреляна от техните тласъци, отвъд тембрите на познатите инструменти, тя ставаше просто музика – истинска и изменчива като мисъл… и зад затворените му клепачи пламна една кратка и необикновена фраза: Музиката е танцуваща мисъл.

(…)

– Знаеш ли нещо за тези, които строят любимите ти самолети, Баюн? В огромни неотоплявани цехове, петнадесет часа в денонощие? Затова ти говоря, че твоето вглеждане не е достатъчно! Твоята странна съдба те е завъртяла сред големите играчи, ти виждаш как те натискат лостовете и ти се струва, че в действителност от тях зависи всичко. А самите тях ги мести по игралното поле ръката на историческите същности. Затова те винаги се оказват хора на миналото, защото се вкопчват в някой пръст на тази ръка, в някоя частна същност, която за него става Единна, става вечна и постоянна истина, валидна за всички времена. А някъде там, долу, между хилядите, пораства друга ръка, невидима и призрачна, протяга се нагоре и сваля играчите от полето. Там, между тях уж еднаквите, между които Лан иска да протегне паяжина от свързващи тръбички… Виждал ли си, наблюдавал ли си как работи зидарят, Баюн-чи?

– Случвало ми се е – тихо каза Баюн. Рел се беше изправил и с инстинктивно движение дърпаше ръкавите си над лактите.

– Представи си зида на обществото, Баюн. Стои зидарят, нито висок, нито нисък, нито умен, нито глупав, просто верен на неизбежното, като историята. Реди си той тухлите, отрупани до него – обикновени, ежедневни тухли с очукани, но прави ръбове. Попада тухлата в зида – отдолу с хоросана на битовите и семейни необходимости, отгоре с хоросана на развлеченията, и готово! Следващата. Следващата. По едно време в ръцете на зидаря попада някаква тухла, сякаш съставена от две, долепени под прав ъгъл. Здрава тухла, не е за изхвърляне. Оставя я настрана. След малко – друга такава. Настрана. Докато към края на седмицата – а неговите седмици са исторически епохи – се събере цяла купчина. А нашият зидар е грижовен, Баюн! И прави от тях чупка в зида, под прав ъгъл спрямо предишната посока. Защото знае – ако дълго време гради зида съвсем прав, той ще се срути. Нали знаеш, единственият начин да закрепиш лист хартия вертикално, е като го сгънеш…

В подготовка за „Пентаграм“: Малкото четене

Приятели (:

„Пентаграм“ е предстоящ сборник на Атанас П. Славов, който включва романа „Психопрограмираният“, разказите от „Мигновечност“ и… изненади. Подготвяме сборника за поредица „Човешката библиотека“, като съвместно издание с Дружество на българските фантасти „Тера Фантазия“.

По-долу ви предлагаме избрани откъс от разказите в сборника. А до 25 април може да ни помогнете, като ни пишете (на poslednorog -в- gmail . com) дали искате:

– хартиени бройки от сборника и колко – така ще преценим хартиения тираж;

– да ви включим в По-желалите – читателите, които вярват, че „Пентаграм“ заслужава да излезе. За целта ни трябват двете ви имена.

За да ви е по-лесно да решите, наглеждайте сайта ни – ще пускаме още откъси от сборника.

Размислящо четене!

~

Из „Трудно е да бъдеш дог“

Започнах да загрявам.

– И не си дошъл за такива тривиални неща като контакт, търговия или колонизация?

– Не, разбира се, тук няма нищо, което да представлява интерес за многомерен разум като мен…

– Тогава какво те е карало да гризеш чехлите ми и да въртиш опашка, като те чеша зад ушите? – попитах с изтънчено злорадство.

– Събирах смелост да ти предложа нещо, но не знаех как ще го приемеш.

– Чакай, ти да не си някоя самка от твоя вид? – настръхнах аз.

– Опасявах се, че ще го предположиш – тъжно отвърна съществото, маскирано като Пантелей. – Понятието ви за пол е неприложимо към нас и нямам физически образ според твоите представи.

– Тогава какво?

– Искам да ми станеш домашен любимец! – сякаш изплю репликата си четириизмерното създание и млъкна.

– Каквооооо! – зяпнах в състояние, близко до инфаркта.

– За да ме разбереш правилно, първо ми кажи какво най-вече те сближава с твоя Панто.

– Ами играем си с него, хвърля му нещо, той ми го носи…

– Не, нещо по-конкретно, кога го чувстваш най-близък до себе си.

– Ами като го погаля зад ушите и той впери благодарния си щастлив поглед в мен, изпитвам такава нежност към него – замлъкнах. Почувствах, че това е прекалено интимно за да го разказвам на някакъв четиримерен субект с неопределена полова принадлежност. Беше си между нас с Пантелей.

~

Из „Матрицата 4: Резолюции“

… никой разум не съществува сам, трябва му поне още един за общуване. А щом наистина се нуждае от другия, той се научава да го разбира, да се интересува от него, да се старае да му бъде интересен. От тези прости неща зависи съществуването на разумното същество.

~

Из „Виталертон“

Бай Пешо прие казаното като сигнал за разговор:

– Кво става, и днеска ли че ги поиш? – кимна той към кислородната станция. – И да ги поиш, и да не ги поиш, все ща са куртулисат.

В неговия универсален речник „да се куртулисат“ означаваше или да се успокоят, или да умрат. За него кислородната машина не беше по-различна от механизираната доилка на село, само че тук вместо мляко в устата на болните се подава кислород под налягане.

– Абе кво да ги правиш? – отвърна му в същия стил Асен. – Ами ако не се куртулисат? И почнат да пишат оплаквания?

– Ща са куртулисат те, ща са куртулисат! Като им зашият мозъко в корема, всички се куртулисват! – обещаващо се усмихна бай Пешо и почеса стригания си череп с бавни дебели пръсти.

„Мозъка в корема – криво се усмихна Асен. – Тоя некрофилософ съвсем нахитря.“ Той придърпа с крак един празен сандък и седна – все пак бутилките, макар и малко на брой, тежаха по осемдесет кила всяка. Бай Пешо сметна това за покана и намести мащабното си седалище на съседния сандък.

– Ти кво мислиш, Асо… – започна той, но точно в този момент през порталната врата се разнесоха оглушителни звуци от клаксони. Асен отпусна схванатите си ръце и се вгледа. Там ставаше нещо интересно. Откъм левия ъгъл на патологията беше излязла кола, отнасяща поредния клиент на бай Пешо в неговия последен път. От другата, по-широка врата щастливи родители с нов „Трабант“ изнасяха новородената си рожба.

(…)

– Докторе, събуди се! – още преди да отвори вратата, извика отвън санитарката. В гласа ѝ имаше не толкова радост, колкото страх, и лекарят изненадано се обърна:

– Влез де, Марче!

Санитарката вмъкна килограмите си в кабинета и се облегна на стената. Заговори бързо:

– Той се събуди, докторе, стана!

– Стана ли?!

– Да, разхожда се из стаята, спира пред огледалото, и… гледа!

В последните думи имаше толкова ужас, че Иван усети да го побиват тръпки.

– Как гледа?

– Ами… така! – опули се санитарката, мъчейки се да покаже как гледа Асен.

Изразът ѝ беше такъв, че лекарят решително я заобиколи и изскочи в коридора. Санитарката го последва, без да престава да говори, но Иван не я слушаше, изпълнен с необяснима тревога, дори страх. Той помоли жената да остане навън – пък и тя явно нямаше желание да влиза повторно. Затвори вратата и потърси с поглед Асен.

Асен стоеше пред огледалото в ъгъла и разглеждаше ръцете си. После вдигна глава и започна да опипва с пръсти косата, лицето, шията, внимателно втренчен в отражението.

– Ха добро утро! – подхвърли Иван, мъчейки се да говори весело. – Ще кажеш ли сега как беше на…

Той млъкна – Асен се обърна към него. Очите… Иван почувства, че всеки момент ще почне да се отдръпва назад, а краката няма да го слушат и той ще падне върху линолеума. Погледът на Асо беше като ръка, която неумолимо и силно тласка назад, по-далеч от нея, от тази необяснима поглъщаща дълбочина, която пронизва, навлиза… Младият лекар с труд извърна глава към прозореца. Равновесието се възстанови, но нещо го теглеше да погледне отново натам, към очите на Асен, в които…

– Ваньо – каза Асен с такъв тон, сякаш се отвращаваше от собствения си глас, – остави ме сам, моля те. За един час. Или за два. Ела после. Моля те.

И още нещо имаше в гласа му. Нещо, което накара лекаря, без да задава въпроси, да излезе в коридора. Санитарката го чакаше. Той срещна погледа ѝ, пълен със страх и въпроси, и неочаквано за себе си глухо промърмори:

– Права си. Гледа.

~

Из „Феести“

Тъгата по следващото го е научила да смята творчеството за единствено правилен начин на живот. Защото какво е творчеството, ако не един непрекъснат скок в предстоящото?

Каним ви на: прожекция на „Аурелион: вечният баланс“ и среща със Светлини сред сенките (12.04.)

Приятели (:

Тази година Фестивалът на българското образование  ще се проведе от 9 до 12 април, в градинката пред Двореца на децата. Пълната му програма открийте тук.

Човешката библиотека пък ще откриете на нейната масичка, в петък и събота (11 и 12 април): от 14 докъм 19 часа в петък, от 10 до 17 часа в събота. Оглеждайте се за пъстър плакат с емблемата ни.

А заедно с нас ще са младите автори и художници от клуб  „Светлини сред сенките“. На 12 април, събота, от 14 до 15:30, в самия Дворец на децата, ще прожектираме първите два епизода от сериала им „Аурелион: Вечният баланс“, ще си поговорим за десетте техни книги, издадени досега (добре де, добре… само за най-хубавите от тях ), ще им поискаме автографи…

Вход – свободен. Очакваме ви!

… Какъв, какъв сериал? – чувам да пита някой.

Миналата година клуб „Светлини сред сенките“ започна снимки на сериал по трилогията „Аурелион: Вечният баланс“, от която вече излязоха „Монетата“ и „Храмът“, а заключителната книга се пише сега. Екипът продължава да набира средства за техника и реквизит и ще бъде благодарен на всяка подкрепа. Можете да помогнете със спонсорство, с препоръка пред евентуални спонсори или със закупуване/предоставяне на необходимите материали. Пишете на svetlini -@- svetlinisredsenkite.com.

Ако книгите на „Светлини сред сенките“ ви харесват, закупуването им също ще подкрепи проекта. Може да ги поръчате от нас.

… Какви, какви автографи?

А, да. Ако искате някоя х-нига на Светлинките (или на ЧоБи) – пишете ни предварително. Да знаем да носим.

Други въпроси?

Копнеж за човечни книги (до 30.04.)

Приятели (:

Човешката библиотека обявява

Копнеж за човечни книги

В Копнежа могат да участват книги с художествена проза, издадени на български през 2013 година; хартиени или електронни, родни или преводни. Номинациите са отворени за автори, издатели, читатели и всеки, който се вълнува от бъдещето на книгите.

Книгите, за които копнеем, покриват първите 4 критерия за включване в поредица „Човешката библиотека“. Критерият „подходящи и за по-млади читатели“ е желателен, но не е задължителен.

Темите и жанровете са свободни.

Пратете на poslednorog -в- gmail . com:

1. Ако участвате с роман:

първите 10 страници
една или две избрани от вас сцени, общо не по-дълги от 10 страници
последните 10 страници

Ако участвате със сборник (разкази, новели, повести, есета…):

избрани от вас текстове, общо не по-дълги от 30 страници

И в двата случая съберете откъсите в един файл, във формат RTF, ODT, TXT, DOC или DOCX. Нека файлът е анонимен; името си пишете отделно в имейла. Под „страница“ имаме предвид 1800 знака, вкл. интервалите, тоест 10 страници са 18 000 знака, а целият файл е до 54 000 знака.

2. През кой месец от 2013-а е издадена книгата; от кого (издателство/самопубликувана); къде можем да я открием, ако пожелаем да я прочетем цялата.

3. (по ваше желание) Допълнителна информация за книгата – резюме, сайт, …

Всеки участник (автор или издател) може да прати откъси от една или две книги.

Краен срок за участие: 30 април.

Обявяване на отличията: декември.

Отличените книги ще бъдат включени в списъка с наши Посестрими и ние активно ще помагаме с разгласата и разпространението им.

При оценяването ще дадем предимство на по-малките издателства и независимите издания. (Разбира се, стига да отговарят на критериите ни. )

Смисълът на Копнежа е да помогнем на: а) авторите и издателите – с най-слабите звена в пътя на книгата до читателите: разгласата и разпространението; б) читателите – с пресяване на пре-огромния брой заглавия, които излизат всяка година.

Въпроси? Питайте тук – и следете тази вест за най-актуалните условия.

Очакваме ви.

В подготовка за „Пентаграм“: Малкото четене

Приятели (:

„Пентаграм“ е предстоящ сборник на Атанас П. Славов, който включва романа „Психопрограмираният“, разказите от „Мигновечност“ и… изненади. Подготвяме сборника за поредица „Човешката библиотека“, като съвместно издание с Дружество на българските фантасти „Тера Фантазия“. („Тера Фантазия“ също ще ви изненада скоро с поредица. )

По-долу ви предлагаме избран откъс от „Психопрограмираният“. А междувременно може да ни помогнете, като ни пишете (на poslednorog -в- gmail . com) дали искате:

– хартиени бройки от сборника и колко – така ще преценим хартиения тираж;

– да ви включим в По-желалите – читателите, които вярват, че „Пентаграм“ заслужава да излезе. За целта ни трябват двете ви имена.

За да ви е по-лесно да решите, наглеждайте сайта ни – ще пускаме още откъси от сборника.

Размислящо четене!

~

От север идваше буря. Авангардът от смолисти облаци развърна своя фронт над хоризонта. Когато срещнаха погледа на Баюн, облаците отстъпиха в центъра, но хвърлиха в атака фланговите си колони. Лявата погълна слънцето и бетонът на летището потъмня.

Бурята идеше откъм Кондаф, където живееха враговете на Нангар, затова Баюн я презираше.

– Идва буря, летец-тактик – глухо каза Трелан Карус. Баюн му отвърна с форсаж на турбините, гласът на инженера изчезна. Сгънат от силата на вятъра, иззад жълто-синята барака притича Хлахх, махна небрежно с разрешителното флагче и побягна обратно. Самолетът на Баюн замислено се плъзна по бетона, без да забелязва пораслата между плочите трева. Вятърът се нахвърли върху него – амортизаторите злорадо скръцнаха. Първите капки дъжд се самоубиха върху стъклата на кабината. Баюн натисна до отказ акселераторния педал и изстреля самолета срещу облаците. Вятърът го тласна надолу – беше избързал, не му достигна скорост. Можеше отново да стъпи на пистата, но това би означавало отстъпление.

Тактиците не отстъпват!

(…)

Зад завоя се показа бялата като обедно небе сграда на Фелдстратегиума. Всъщност животът беше прекрасен. Летец-тактик, който въпреки провинциалния си произход само за пет месеца се издига до аналитик-стратег в секретния отдел на Фелдстратегиума – това, господа, е една невероятна кариера, която… е, да, разбира се, Предписанието.

Пред главния вход го спря – за негова изненада – Халбун Криш.

Баюн си спомни – някой му беше споменал – Халбун също се е добрал до столицата и е преминал на цивилна работа, но това беше отдавна. Верен на своите традиции, бившият началник на Баюн бе все така дебел и дружелюбно пиян.

– Баюн-чи, слава на съдбата! Велика съдбо, ти – стратег! Това заслужава да се полее! Не, не възразявай, аз те каня. Познаваш ли семейство Теракол?

– Чувал съм ги.

– Тази вечер – какво ще кажеш?

– Какво тази вечер? У тях ли?

– Разбира се, че къде другаде? А, ти не знаеш – аз сега съм командир на въздушната гара, разпореждам се с всички полети, а доста калуриси имат собствени самолети. Богати хора! И сега през вечер ме канят, пък аз им пускам по някой частен полет в повече… Или не пускам, то зависи от много работи. Та значи довечера.

– Нищо против. Кога точно?

– В седем, може по-рано, може по-късно, както искаш. За един калурис точността е нещо извън приличието, нали знаеш…

Халбун прощално фрасна юмрук по гръдния си кош, обърна се и с усилие натъпка корема си в тясната служебна кола. Баюн развеселен го изпрати с поглед и се упъти към главния вход. Вътрешната планировка на Фелдстратегиума носеше определен белег на архитектурна патология. За да стигне до нужния отдел, пилотът трябваше да прекоси цялата канцелария – нямаше друг път. И той премина – отново във властта на Предписанието, което го застави равнодушно да погледне към младата машинописка Игис Хоуфа. Девическите пръсти незабавно почнаха да грешат. Игис преглътна и се вгледа в ръкописа. После с трепереща ръка хвана гумата и започна да коригира пострадалия от чувствата текст.

Баюн усети болезнено всичко това с гърба си и ако не беше… но Предписанието вече командваше краката му да го изведат от канцеларията, ръцете му – да затворят учтиво вратата, очите – да погледнат през прозрачната врата към секретарката Йохат.

(…)

Баюн избра второто. Но каза съвсем не това, което предполагаше.

– Винаги съм искал да се запозная с вас, господин Гмас. Съжалявам, ако за целта съм повредил някой от хората ви.

Комран не отвърна. Изправи се зад бюрото и сега стоеше безмълвен. Пронизителните бистри очи бавно опипваха Баюн. Устата му – по-точно хоризонталната бръчка, която би трябвало да се нарече уста, не помръдваше и с нищо не издаваше бъдещата реплика. Цялото му поведение беше толкова многозначително, че всеки друг пред него би се почувствал смутен или най-малкото затруднен. Но за Предписанието то не беше валидно. То не считаше ситуацията за сложна. И Баюн направи това, което то му продиктува – усмихна се спокойно, леко отегчено, с една дума: „аз не бързам, вие както искате“, небрежно взе стоящия до стената стол и го възседна, като подпря лакти в облегалката. Лицето му прие учтиво и заинтересувано изражение.

Комран очевидно привърши огледа. В зениците му се появи одобрение. Заговори с мек провинциален диалект.

– Изглеждаш ми сръчно момче, Баюн-чи. Жалко, че ще трябва да те препратя по-нататък.

– Интересно къде, господин Комран? Мисля, че не е лошо да споделите нещо по този въпрос.

– В Кондаф, момчето ми. Като те гледам как добре се ориентираш в живота, започвам да съжалявам, че искат точно теб. Но какво да се прави – твоята бърза кариера те е направила излишно прочут.

– Да, започвам да разбирам, че славата тежи! Впрочем откога Огнището служи на Концентъра? Или трябва да ви викаме Бранители на Кондаф? – учтиво усмихнатият Баюн приличаше на ученик, който пита мъдрия си учител защо е нужно да да изучава тая странна наука – математиката.

– Не ме разочаровай, момче. Хората на огнището служат предимно на икономиката, мира и националната нравственост. Ще ти обясня. Първо: по какъв начин на мира? Много просто – прехвърлянето на някои наши офицерчета отвъд уравновесява притока на информация в двете посоки, защото нангарското разузнаване е много по-добро. А както знаеш, равновесието в силите е най-добрият залог за мира. От друга страна, къде отиват парите, с които ни заплащат услугите от Кондаф? В националната икономика, разбира се – нали харчим у нас. – Лицето на Гмас разцъфна в жизнерадостна усмивка. – В края на краищата ние нищо друго не сме освен една търговска организация. Ежедневно развиваме макар и необичайна, но все пак чисто търговска размяна на стоки. Ние предлагаме олово – наистина доста бързо поднесено, и срещу него получаваме пари. И забележи, момчето ми, това е единственият случай на търговия, при който клиентът плаща, без да настоява за връчване на стоката. И по този начин ние правим какво? Нравствен подбор на населението. Тези, които не приемат нашия безкористен начин на размяна, умират. Оцеляват и процъфтяват добродетелните граждани, осъзнали дълбоко изгодната нравственост. В това се състои педагогическа роля на нашата организация.

Без да престава да се усмихва, Комран извади от чекмеджето солиден пистолет и го пъхна в джоба си.

– Прощавай, момчето ми, че вадя този инструмент за връчване на оловни монети – това е само за да разбереш колко е сериозен нашият разговор. Приеми го като аргумент и моля те – не го оспорвай!

„Е, да – помисли Баюн. – Ако тази сутрин си бях взел моя аргумент, едва ли сега щях да съм във вашата компания.“

„За спасяването на света“: ново електронно издание

Приятели (:

За българския празник ви поздравяваме с дружина български творци: 41 на брой, сбрани „За спасяването на света“.

Антологията (и нашата тринайсета книга) се появи за първи път преди три месеца. Новото ѝ издание поправя някои грешки, зърнати от зорки читатели. Поискайте си я оттук; каквото друго пише там, си е така.

Специално препоръчваме „За спасяването на света“ на всички, които:

а) не са чели български фантастични разкази – и търсят откъде да почнат. Пресявката за тази антология покри период от 50 години – почти цялата история на фантастичното у нас. Встъпленията към всеки от осемте раздела съдържат препоръки за още четива – най-изчерпателните по рода си до момента.

б) са чели български фантастични разкази – и НЕ ЖЕЛАЯТ повече да чуват за такива.  :D Ако подборката ни тук не излекува травмите ви поне мъничко – връщаме ви парите; ще мислим как да ви овъзмездим и за времето.

(Във „фантастични“ включваме както научната фантастика, така и приказната, известна още като „фентъзи“. И още нови разновидности, които се роят наоколо.)

в) вярват, че в България не се създава смислена литература. Или че българските автори не си обгрижват текстовете. –> Вижте б).

За хартиено издание на „За спасяването на света“ продължаваме да събираме По-желали  – читателите, които вярват, че то заслужава да излезе, и са готови да си го поръчат предварително. Решихме да си дадем по-спокойни срокове за подготовката му (бързането убива  ), повече време за разгласа. Тъй че – разгледайте, поискайте си електронното, попрочетете, пишете ни.

И – празници! Все по-свободни, все по-сбиращи за общи подвизи!

Копнеж за корици на следващите ни книги (до 22.04.)

Рисуващи приятели (:

Каним ви в новия ни

Копнеж

за корици на следващите книги от Човешката библиотека

Следващите издания в книжната ни поредица са „Песента на ханджията“, превод на The Innkeeper’s Song от Питър С. Бийгъл; и романите, които отличихме през 2012-а в съвместния Конкурс за български фентъзи роман: „Ех, магесническа му работа“ и „Нощта на скорпиона“. (За „Ням свят“ изчакваме потвърждение от автора – следете тук за промени.)

За всеки от тези романи търсим корица.

Кориците ще красят и електронните, и евентуалните хартиени издания. Ако ни разрешите, ще публикуваме предложенията ви и в галерията ни.

Формат:

Окончателните размери на хартиената корица ще бъдат:

лицева част: 165 (ширина) на 235 (височина) мм;
задна част:  165 (ширина) на 235 (височина) мм;
гръбче: 10 до 20 (ширина – варира според книгата) на 235 (височина) мм.

Предвидете по 5 допълнителни милиметра от външната страна  (тоест отгоре и отдолу навсякъде; отдясно в лицевата част; отляво в задната част). При отпечатване на книгата те се обрязват.

Резолюция на изображението: 300 dpi.

От същия файл (лицевата част) ще направим и електронната корица. Тя ще е с ширина 500 пиксела и височина 700 до 750 пиксела, резолюция 72 dpi.

(Това не означава, че трябва вашите предложения да са толкова големи в оригинал, само ви дава представа как ще изглеждат накрая.)

Изпращайте ни jpg, gif или tiff файлове.

Внимание! Ако сканирате предложенията си, използвайте формат, който запазва яркия контраст (при някои jpg например се размазват контурите). За да се уверите, че всичко е наред, увеличете (zoom) сканираното изображение на поне 200% и вижте дали там, където има рязка граница между различни цветове (например: черно до бяло), не са се получили „размазани“ (в примера: сиви) пиксели. Ако това ви затруднява: сканирайте в tiff формат; или помолете някой по-опитен приятел да ви помогне при сканирането.

Брой предложения:

Няма ограничение. Все пак предпочитаме една прекрасна корица пред две просто хубави.

Задължителни елементи и условия:

Лицевата част трябва да съдържа заглавието и автора: съответно „Песента на ханджията“ и „Питър С. Бийгъл“; „Ех, магесническа му работа“ и „Калоян Захариев“; „Нощта на скорпиона“ и „Мария Гюзелева“. Изборът как да изглеждат и да ги разположите е изцяло ваш.
Върху гръбчето разположете заглавието, последвано от автора. Пример: „Песента на ханджията … Питър С. Бийгъл“. На мястото на многоточието сложете разделителен знак/изображение по ваш вкус – или просто оставете „въздух“. Ориентирайте целия надпис по такъв начин, че да се чете нормално, когато оставим готовата книга легнала с лицето нагоре. (Тоест: заглавието да е по-близо до горния ръб, автора – до долния.) Под автора оставете „въздух“ от 2 сантиметра (там ще добавим емблемата на Човешката библиотека).
Не включвайте никакви други текстови елементи; ние ще ги добавим накрая.
Не слагайте рамки или отчетливи контури на границите между лицевата част, гръбчето и задната част, както и по външните им ръбове. Винаги са възможни размествания или проблеми при обрязването, с често неестетически последствия.
За задната част предвидете място за анотация на книгата (текстът, който ѝ служи като „визитка“ пред читателите). Тук има усложнение: още не знаем дали  текстът ще заема половината задна страница или цялата, или нещо междинно. Най-добре предложете такава задна част, която пасва на анотация с произволна дължина. (Така или иначе, в случая е по-важна лицевата част.)
Специално за тези корици не искаме: да преобладава черното; или тъмните, убити цветове; или смръзващите гами. Ние сме Човешката библиотека. Имаме критерий „топлота“.
Разбира се (… нали се разбира? :), копнеем кориците да отговарят на съдържанието. Пишете ни (на poslednorog -в- gmail . com) кой/кои от романите искате да илюстрирате. Версиите, които ще ви пратим, не са окончателни (редакциите продължават ) – но са достатъчно огладени откъм образност.

Техника:

По ваш избор: пълноцветна живопис, черно-бяла графика, снимков колаж… ваш избор. Наистина.

Досега не сме имали проблем да отпечатаме каквото и да е. (Освен със съответствията в цветовете на екран и цветовете на хартия, ама това е стара болежка на хартиения печат.  )

Внимание! Ако използвате чужди творби като елементи във вашата (например в колаж): първо си осигурете писмено разрешение от авторите им. И ни пишете от къде/кого са взети.

Насоки (които не бива да спъват творческия ви устрем  ):

~ Избягваме рамките. Стараем се да ги чупим, всъщност.

~ Избягваме правоъгълниците – и ъглите въобще.

~ Примираме за красиво рисуване. (Но знаем, че то иска повече време.)

Пример: ето едно от предложенията за корица на „Песента на ханджията“:

Срок: 22 април 2014 г.

Пращайте предложенията си на poslednorog -в- gmail . com.

Награди:

За всеки от романите художникът на най-харесаната корица ще получи възнаграждение от поне 70 лева. Точната сума ще се определи от броя платени бройки (електронни и хартиени):

– Ако са до 350, наградата остава първоначалните 70 лв. Художникът ще ги получи веднага след обявяване на резултатите от Копнежа (в началото на май).

– За всеки пет платени бройки над 350 към наградата се добавя още 1 лв. Този допълнителен хонорар се плаща на художника в края на всяка календарна година (през декември).

(Успехът на изданията ни зависи от всички ни – автори, художници, редактори, читатели… Затова каним всички ви: помагайте с разгласата. Добрата читателска дума е най-могъщият разпространител.  )

Художниците на всички харесани корици ще получат по три електронни книги от поредица „Човешката библиотека“ – по техен избор. (Даже и да не ни разрешите да ги публикуваме в Галерията.  )

Ако имате въпроси – питайте.

И – творете! Ние чакаме с Копнеж.