Мария Донева's Blog, page 57

Мечтае си за планината

 

Картината е на талантливия художник от Велико Търново Никола Николов.  

Три весели мишки

Лошо стихотворение

 

Приемането на помощ

изисква време и сили.

Повярвайте, ще запомня

какви сте щедри и мили.

И колко съм благодарна,

и колко се подобрявам.

И всичко, всичко е вярно!

Но чувствам, че се смалявам,

топя се, свивам се, съхна,

превръщам се в какавида,

не знам къде да се пъхна,

как мога да си отида,

да стана сянка, безшумно

през входа да се промъквам,

да идвам само по тъмно,

изобщо да не изпъквам,

да стягам своята броня,

без никой да я оглежда,

сама страха си да гоня,

да си създавам надежда.

Крепя се почти удобно

на мускули, бяс и воля.

Добре съм! Мерси подобно!

Не ми помагайте, моля!

 

Видове

Безобразие! Забравила съм как се шият зайчета!

Но докато се сетя, наредих чуден пъзел за фон

Трудно е да бъдеш дума…

По идея и вдъхновение от Иво.

Трудно е да бъдеш дума

в глупав и лъжовен свят.

Ти се мъчиш да си умен,

те те дърпат все назад.

Казват те в обратен смисъл,

ползват те със задна цел..

Някой криво те записал,

друг пък криво те прочел.

Трети тъй те е цитирал,

сам не можеш се позна.

Сляп на тъмно те гримирал,

глух те чул сред тишина.

По въпроса с правописа…

Той е болен, тъп въпрос.

Зле ти става и те втриса

с автор, граматично бос.

А редакторът те реже,

и те мачка, и те кълца.

Друг пък, прекалено нежен,

над останките ти хълца.

Извратени преводачи

бавно те въртят на шиш.

Ако нещо друго значиш,

най-добре да си мълчиш.

Да си дума е прокоба.

Да си дума е съдба.

Роб си в речника на роба,

на слугата си слуга.

Ако политик те сдъвче,

си изплют и погнусен –

жребият ти е такъв, че

си оставаш омърсен.

В сух доклад ти е затворът.

В кома си във скучна книга.

Мило с теб да си говорят

хората – това ти стига.

В приказка да те разкажат.

Във писмо със случки стари.

Нежността ти да покажат

в хайку – като във хербарий.

Да си дума е щастливо,

ако мъдрост вложат в тебе.

А от всичко най-красиво е

да те изговори бебе.

 

Малко шаренийка

 

Австралийско стихотворение

Скалъпен бар. Ехиден барман –

ехидна по душа и вид.

Долива. Дава вид, че вярва.

Зелен алкохолик сърдит –

раздърпан, потен крокодил

думти по масата с юмрук.

– Тук предостатъчно съм бил!

Дотук бях. Махам се оттук!

Тинясвам сам и без компания,

без сродна родствена душа,

и сам си давам обещания,

които сам ще наруша.

Австралия ми е родина,

но не предлага кой знай колко.

Не ми се вярва да загина

от малко носталгична болка.

Разлиствал съм дебела книга.

Веднъж изядох географ.

Потеглям. Гълъбите вдигам

и прав ми път! По пътя прав

каквото и да ме очаква,

ще бъда по-добре от тук.

Ще се замогна. Ще заякна.

Като се върна, ще съм друг.

Настръхва ми гърбът в момента!

Да пипне – на! – който не вярва.

Моментът заслужава мента…

Отново той юмрук стоварва

на масата – подскачат звънко

засъхналите празни чаши.

И барманът, подсмихнат тънко,

долива, без да се изплаши.

С език зелен, с очи червени,

единственият му клиент

мърмори нещо замъглено

за път, за мента, за момент.

На континента зле населен

да си ерген си е проблем.

Наблизо няма път, ни село,

а крокодилки пък – съвсем.

Пред ментата си крокодилът

кълне се, че го чака път,

и пуска корени, безсилен,

и само дните си вървят.

 

 

Дали лятото свършва

Лековито, дъждовно,

все по-малко остава,

помрачняло, гръмовно,

все по-хубаво става,

от искри заслепено,

във прегръдка приспано,

в празник засуетено,

подарено, избрано,

писва, бие се, тича,

среща поглед в тълпата,

като мед се разтича

и подслажда тъгата,

зрее, рони се, капе,

хрупа бучки лед, пари,

и копнежи го хапят,

и му пеят комари,

общо, слято и цяло,

вдъхновено и силно,

в самота подивяло,

аскетично, обилно,

тежко непоносимо,

вероятно последно,

безнадеждно любимо,

ще изчезне безследно,

щом петелът прекърши

глас на крайната нота,

лятото ли ще свърши,

или свършва животът?

 

Гореща рибена чорба

 

поради Елка Стоянова

 

Студени тръпки. Влажна кожа.

С кола до „Веселия Роджър”

в довчера чудния Бургас

едва-едва пристигам аз.

Свирепо ме боли главата.

Не се побира в кухината

на черепа горкият мозък.

Пристанището – пек и проза.

Вълните шляпат неприятно.

Шумът им, умножен стократно,

кънти между ушите ми.

От жега слънцето дими,

лъчи като ножове вади.

От светлината ми се гади.

Стомахът ми се преобръща.

Като една русалка съща

препъвам се, но крачки правя.

Мечтая си да се удавя

и да потъна в хладината,

и да ми се смирят червата.

Да имам перки, не нозе.

Защо го пих това розе???

Аз знам защо. Не помня колко…

О, изчезни, ужасна болко!

Тъй както споменът се къса…

Ах, дълга нощ след вечер къса…

В прекрасна шарена компания,

и разговори, и признания.

Вълнението беше общо.

Не ни се тръгваше изобщо.

И домакинята ни – щедра.

И глътката – прохладно-едра.

И тъй изискано мезето…

Назад да върна всичко взето…

И времето… и питиетата…

Назад да завъртя планетата,

Да стана трезвено човече

и вино да не видя вече!

Но времето назад не може.

И ето, „Веселия Роджър”

незнайно за какво се хили.

Аз вече губя свяст и сили.

На сервитьорка свежа, млада,

с гласче от оня край на ада

аз своята поръчка давам,

а пък наум си обещавам,

полагам искрен строг обет,

че от сега и занапред

ще бъда… даже!… вече няма…

Над купа, майчински голяма,

като луна жълтее резен

лимон. Характера железен

напрягам. Дишам. Дишам бавно.

Сърцето блъска се неравно.

Не ми почуквай, викам. Знам.

Невероятно, но ще ям.

Иглите, в мозъка забити,

се вадят със електролити,

със течности и минерали.

От древни векове са яли

предците ни гореща супа.

Сърцето в ритъм пак затупа.

И… Чудо. Сякаш зеленчуците

приятно притъпиха звуците.

И – може би от девесила? –

почувствах прилива на сила,

от рибката върховно вкусна

дори главата ме отпусна,

и остър глад – като мачете –

– Филийка да ми препечете?

Дали сафридът ви е пресен?

Ох, панталонът ми е тесен…

Какво ядат онези? Миди?

Сипете… Да не ви се свиди!

В опразнената ми паница

премина сянката на птица,

морето ми изръкопляска,

с вълнички радостни забляска,

жълт кран червен контейнер тръсна

и моята душа възкръсна.

Гореща рибена чорба

е най-великата творба,

шедьовърът, върхът, каймакът!

Денят надига се на лакът.

Изправя се духът. Прохожда.

Рапан с вилицата набожда.

И красотата тържествува.

И щастието съществува.

Което иде да рече:

когато си помислиш, че

късметът ти те е предал,

когато вече си взел-дал,

и нямаш цел и перспектива,

и махмурлукът те убива,

стори, каквото сторих аз –

в отново чудния Бургас

открий в пристанището пристан,

и с апетит и радост чиста

във „Веселия Роджър” сам

поръчай си айрян голям.

Напук на тежката съдба,

хапни си рибена чорба.

Препоръчвам детски книги!

И това лято, юни-юли, два пъти седмично имах приятния ангажимент да занимавам дечица с четене и съчиняване на приказки. В ЦПЛР, на хладничко в залата за танци, в съгласие с всички разпоредби за безопасно четене и съчиняване.

Ние освен това правихме и фигури от сух филц, помпони от вълна, сгъвахме хартия и си рисувахме, играхме на думи и не помня още какво.

И четохме.

Децата ми бяха на възраст между 8 и 11 години и вижте какви хубави книги им предложих.

С категоричното уточнение, че всяка детска книга става сто пъти по-хубава, когато я разглеждат и четат дечица, тогава тя разцъфва и оживява.

„Пет приказки“ на Валери Петров, с илюстрации на Мирослава Николова. Избрах това издание, защото е най-компактно. На „Пук“ се разревах неудържимо и те ме пратиха да си измия лицето.

„Най-хубаво е у дома!“ от Юта Лангройтер, рисунки на Щефани Дале.

„Майска нощ с феята Кандилка“ с рисунки на Радостина Нейкова и „Майстори на феи“, илюстрирана божествено от Нели Друмева, на Весела Фламбурари.

„Хмутовете“ на Ирен Леви, художник Тодор Ангелиев.

„Слончето, което искаше да лети“ написана и нарисувана от Лиляна Дворянова (прочетохме я два пъти, в два поредни дни, много я харесаха).

„Кухнята на госпожа Черешова“ от Силвия Плат, превод Стефан Русинов, илюстрации Капка Кънева.

„Малки жабешки истории“ на Радичков, художник Виктор Паунов.

Нали бяхме малка група, имахме време подробно да разгледаме картинките, аз нарочно избирах книги с прелестни илюстрации.

Бяха едни хубави часове.

Вече и аз мога да кажа: ПРИЯТНА ВАКАНЦИЯЯЯЯЯ!!!!