Мария Донева's Blog, page 55

И едно сърчице за разкош

[image error][image error][image error]

Кучето Нел е вече и у нас

Прочетох аз, че вече е отпечатана и дори я има в книжарниците, и два-три дни се усуквах край витрината на Хеликон, дано да я видя с очите си… А днес книгата дойде, и ето я.
Още по-хубава, отколкото си представях!
На първо място, видя ми се много голяма. Гледала съм я дълго на екрана на компютъра си, но моят компютър целият е по-малък от книгата – вижте на снимката долу.
Картинките ми се видяха ееедрииии… и динамични, и пълни с подробности, които преди не бях забелязала. Цветовете са живи и сочни, чудесни.
Открих очарователни детайли на български език, поставени при графичната адаптация на книгата. Най-любим ми е плакатът с таралежчето, на който пише:“Гушни се с книга тук“.
Щастлива съм.

[image error][image error][image error][image error][image error][image error][image error]

Една малка пратка

[image error][image error][image error][image error][image error]

Хем ми е студено, хем ми се яде.

[image error][image error][image error][image error][image error][image error][image error]

Пингвинария на терасата

[image error][image error][image error][image error][image error][image error][image error][image error][image error]

Столът

Столът изнервен във стаята чака.
Ситно пристъпва. На четири крака
лази по пода и тъпче килима.
Страда за нещо и мъка си има.
Другите мебели кротичко спят.
Скърцат насън. Гладко сресан на път,
спуска прозорецът руси завеси.
Столът приритва: – Ела си! Къде си?
Паякът ъглите е омагьосал.
И конфитюрът се е захаросал.
И горе-долу ръмжи асансьорът.
Мътят водата ръждата и хлорът.
Корени пуска във прага вратата.
Столът преплита отчаян краката.
Само той – верен сред всички неверни.
С мисли тревожни. С предчувствия черни.
Помни, копнее, очаква… Напразно.
Скука и мъка във жилище празно.
– О, щом си дойдеш във празния хол,
аз ще съм вече не стол, а престол!
Няма те вкъщи, а аз съм бездомен –
пустият дом е студен и огромен,
леден и жегав, зловещ като в ада.
Столът е стол, щом на него се сяда!
В пода вкопал криви четири крака,
гледа към входа, и чака… и чака.

15 часа за 17 пингвина, събота.

Пресилих се вчера, днес ще се разведрявам с поредния опит за примерно годишно разпределение.

[image error] [image error] [image error] [image error] [image error]

Октомври

О, не, не е то от ЕГН-то –
и тази рима непреводима,
страха, ината, студенината,
копнеж неясен, листо от ясен,
сънливо тяло понатежало…
Обидно лесен урок по есен,
след който всичко е по-мъничко –
надежда, младост, подскок от радост,
възторг, утеха, дебела дреха…
Дълбоко скрита, в мъгли повита –
искра, която привлича лято.
Проливно щедър, противно ведър,
дъждът попива без съпротива.
Боли, което ти е отнето,
и не, не то от ЕГН-то…

Нови пингвини

За пръв път правя такива. Намислих си ги и в близките дни ще се занимавам с това. Стават и за коледна украса.
Направих ги по поръчка на APEX, младите антарктически учени.
И още ще правя, сега само загрявам

Нощ на литературата в Стара Загора

Пропуснахме я през пролетта, но сега с радост научих, че все пак ще се състои – на 7 октомври.
В Стара Загора ще има 6 читателски гнезда – описани са ТУК.

Аз ще гнездя отново в Регионална библиотека „Захарий Княжески“ и ще чета един разказ от сборника на Франк О’Конър „Моят едипов комплекс„, преведен от Иглика Василева.

Предишните години все гледах да се нагиздя специално, кога по пижама, кога с ангелски крила.
Сега просто ще се насладя на чувството за нормалност. А именно – по тъмно да съм сред хора, които обикалят от място на място, за да слушат как други хора четат на глас художествена литература.

[image error]

Ще се видим там.