Мария Донева's Blog, page 303

Обявявам очакването на Коледа за открито!

Тази вечер правих снежни човеци.



Освен това готвим коледен JAP (Jazz And Poetry) на 27 ноември в Студио 5, обсъждаме с Марина плаката, песните…



Очаквам само хубави неща в близките дни, и ми се пътува, а в далечината – Коледа…

Мили подаръци, купени тайно.

Ясни звезди във небето безкрайно.

Топло очакване, смях през нощта –

Коледа носи любими неща.

Щом е тъжна,

дълга зима,

щом светът е сив,

аз си припомням, че Коледа има

и ставам пак щастлив!

Надморската височина на любовта

В лепкавия прилив на мрънкащо изкуство, в който джапаме от години, от време на време се изправят острови – със солидни скали и плодородна почва.

Илюстрация: този остров тук е близо до Австралия, във Великия бариерен риф. Той има формата на сърце.



Един такъв остров е книгата на Дана Белева

„Надморска височина на любовта".

Тя има сива корица, но това е единственото сиво нещо в нея.

Още първият разказ, „Пазачът на меджета", е толкова ярък, че усещаш тръпка под езика и солен вкус като от сълзи или от кръв.

Писахме си с Дана, докато четях книгата, и аз й казах – прочела съм само първите три разказа, първият е страхотен!

А пък тя ми отговори – знам аз кой да сложа в началото, че да пробутам и другите.

Аз не познавам Дана много добре, всъщност изобщо не мога да кажа, че я познавам, обаче на човек, който може да каже такова нещо, си струва да му прочетеш книгата.

Много е устата. И много фина. Изобщо, знае какво прави и какво казва.

В разказите й има гъста, сладка поезия. Много червено вино има там.

Има и смърт, но когато хубава жена ти говори за смъртта, дори и това ще приемеш.

Как попаднах тук?!?

Липсващото звено

Ето го – липсващото звено между чорапа и човека.

Тъжничко и тихо

Тъжничко и тихо.

Зимно и горчиво.

Думите се скриха,

станаха плашливи.

Станаха бодливи

като таралежи.

Пръснаха се, диви,

стреснати и нежни.

Неопитомени,

остри и корави.

Малки, но решени

да се защитават.

Как да ги извикам?

Остри и разумни,

парят ми езика

трудни зимни думи.

 

[image error] [image error]

Доста сладко прасе

[image error] [image error] [image error] [image error]

По поръчка!

Веднъж със светкавица, веднъж – без.

[image error] [image error] [image error] [image error]

Фотография

Слънцето блести,

зад теб залязва в яркото небе,

в косата ти – златистите лъчи –

корона от щастлива светлина.

Във залеза, искрящ от цветове,

пламтящо-жълт, оранжев и червен,

един безкраен август се топи,

а погледът ти търси

само мен…

Слънцето блести,

докосва раменете ти едва,

а ти изпълваш златния контур

и снимката излъчва светлина.

И в този ден, когато си далеч,

и леден дъжд се лее над града,

една минута лято имам с теб,

със залеза и с теб…

Eliane Elias – Fotografia

 

[image error] [image error] [image error]

Просто не разбирам

[image error]Отивам в библиотеката, там ме поздравяват мило, дават ми да взема която от книгите им искам, говорят си с мен, записват заглавията, които съм избрала, и ме изпращат с усмивка.

Отивам в другата библиотека – същото. Питам – отговарят ми. Стават да ме заведат до нужния рафт.

Тръгвам си с колкото книги мога да нося. Някой път не мога да избера нищо, друг път всички книги ми се струват неустоимо привлекателни.

Просто не разбирам с какво съм заслужила целия този разкош?!

Трима пият чай

Четвъртият ги снима.

[image error] [image error] [image error]