Мария Донева's Blog, page 302

November 14, 2011

November 13, 2011

Обли камъчета



Скоро ще ми трябват :)



 •  0 comments  •  flag
Share on Twitter
Published on November 13, 2011 08:57

November 12, 2011

November 11, 2011

а това, а?



Спирам да шия и отивам да спя, защото утре ще пътувам рано.



 •  0 comments  •  flag
Share on Twitter
Published on November 11, 2011 13:44

Ябълчице

Слънце киселичко, дребно

като ябълка червива.

Изостанало последно,

зъзне и се свива.


Мокри облачни грамади

тежко го затискат.

И на мястото му сядат.

И с вода го плискат.


Слънце, ябълчице сладка,

пълна с витамини!

Потърпи. Ще е за кратко.

И това ще мине.



2 likes ·   •  0 comments  •  flag
Share on Twitter
Published on November 11, 2011 04:52

November 10, 2011

Радневският театър – на турне в Стара Загора

На 16 ноември от 18,00 ч.

в залата на Регионална библиотека „Захарий Княжески"

в Стара Загора отново ще гостува

Терапевтичният театър

от Държавна психиатрична болница „Доктор Георги Кисьов"

с комедията на Дарио Фо

„Ако откраднеш крак, щастлив ще бъдеш в любовта"

В ролите играят Атанас Витларов, Мария Янчева, Антон Радков,

Михаил Виходцевски, Катя Колева, Страхил Драганов,

Стойко Герджиков и Юрий Хаджиев.

Музикалното оформление е дело на Николай Бачев.

Спектакълът е възможен благодарение на труда

на арттерапевтките

Тонка Димитрова, Роса Динчева и Димитрина Мирчева.

Режисьор – Мария Донева.


Мили приятели!

Заповядайте на нашия скромен спектакъл, който не блести със скъпи декори и художествено осветление, но в него участват талантливи и всеотдайни актьори, които живеят с  магията на театралното изкуство и правят малки чудеса всеки ден. 

Този театър се нарича Терапевтичен, защото той лекува със смях и връща радостта от живота.

За нас, хората от Терапевтичния театър от ДПБ – Раднево, театралното изкуство е начин да се избавим от тъгите. Докато сме в салона, ние мислим само за хубави неща.

Елате да споделите нашия празник и за един час и десет минути, колкото трае спектакълът, да се посмеем и повеселим заедно.

Пак да кажа – 16 ноември, 18,00, залата в РБ „Захарий Княжески", Стара Загора.

Вход свободен!



На снимката – Мария Янчева и Атанас Витларов в ролите на Дафна и Аполон.



1 like ·   •  0 comments  •  flag
Share on Twitter
Published on November 10, 2011 00:04

November 8, 2011

Покана: закуска със стихотворения в София

Това ще бъде в Интер Експо Център в събота,

на 12 ноември, от 11 часа.

Има изложение Interfood & Drink 2011.

Аз ще участвам по покана на Деси от Slow Food.

Деси организира толкова много радостни и вкусни неща, че е привилегия и щастие да си в нейния периметър на действие.

Ето какво предлага Slow Food  на изложението – тук.

Ние вече сме правили заедно четене на вкусни стихове в София по идея на Деси, и беше толкова топличко и уютно, усмихнато и приятно, толкова хубава вечер…

Така че с удоволствие повтаряме движението.

Ще има чай, сухарчета, сладко, а от мен – стихотворения.

Елате да се видим!



 •  0 comments  •  flag
Share on Twitter
Published on November 08, 2011 23:00

Ооооооо, да!


:)

Ще си запазя малко от това,

защото сигурно ще ми потрябва.


Ехо – от Зори. :)



 •  0 comments  •  flag
Share on Twitter
Published on November 08, 2011 07:26

November 7, 2011

Елементарни разсъждения за смъртта

Има останало сварено жито от събота.

Приготвено е с орехи, канела, лимонова кора, галета, само захарта трябва да се добави.

Взимам буркана с пудра захар, сипвам внимателно.

Фин прашец се издига над чинията, над лъжицата, извива се като облак дим, не захар, а душата на захарта, и за момент въздухът става сладък.

Житото се виждало най-много на оня свят. Така казва майка ми.

Аз обаче съм дребнава и затова не преглъщам твърдението, а започвам да го дъвча заедно с житото.

Това сега за мъртвите ли е? Те са в земята, не трябва ли да приготвим всичко и да го заровим в пръстта? Не казвам на гробищата, все едно къде. Някъде.

Ако живееш в голям град, опакован в цимент и асфалт, може да няма пръст, в която да оставиш храната. А и бива ли да се хаби храна.

Всъщност като дъвча и преглъщам, аз заравям житото в тялото си, погребвам го там.

По подобие, аз се храня вместо онези, които вече не са тук.

Моето тяло е като техните тела. Ние сме еднакви.

Моята душа се храни с думи.

С музика и с добри жестове.

Когато виждам красиви неща, когато обичам, душата ми е нахранена и се усмихва на другите души.

Когато умра, дано някой се сети да раздаде за душата ми думи.

: )



 •  0 comments  •  flag
Share on Twitter
Published on November 07, 2011 01:06

Мария Донева's Blog

Мария Донева
Мария Донева isn't a Goodreads Author (yet), but they do have a blog, so here are some recent posts imported from their feed.
Follow Мария Донева's blog with rss.