Мария Донева's Blog, page 299

Коледна прогноза: джаз и поезия в Чайната

Синоптиците предупреждават:

На 21 декември от 20 часа

се очаква повишена джазова активност в района на „Бенковски" 11, София, България.



Напук на първия зимен ден, ще духа топъл южен вятър, който ще накара тромпета, флигорната, раковините и кухата лейка на Венци Благоев да запеят с най-високите и красиви тонове, чувани от човешко ухо в Северното полукълбо, както и в Западното такова.

Ако има превалявания, те ще бъдат от Gentle Rain и ще докосват лицата на минувачите по-нежно и от пръстите на Антони Дончев върху клавишите на пианото.

Поезията ще преобладава. Очакват се купести, перести и кълбести стихове от Мария Донева.



Синоптиците обещават да станете свидетели на истинско Коледно чудо в лицето и в гласа на Марина Господинова.

Лед по стъклата на едри кристали,

нежно мъглата лицата ще гали,

топли прозорци ще светят в нощта…

Коледа носи любими неща

на 21 декември от 20 часа в Чайната.

Антони Дончев – пиано

Венци Благоев – тромпет

Марина Господинова – глас

Мария Донева – думи

Световната джаз-класика – на български език!

Вход: 8 лева

Свита на топло

Свита на топло, а с ледени крайници

искам да спя, но не идва сънят.

Гледай ги мечките – мъдри бозайници,

лягат и цели пет месеца спят.

Хъркат доволно, сънуват прилежно,

хич не им пука какво е навън.

Виж костенурките! Виж таралежите!

Хайде на бас, че се хилят на сън!

С усмивка

с много усмивки

Умни литературни въпроси: top 3

1. Тази книга е детска, защо я четеш?

2. Кой ли пък чете поезия днес?

3. Кога ще се видим да ми подариш книгата си?

…

смайването ми не спира

Омаяна от книга

„Предколедна суматоха в къщата на Дядо Коледа"

Толкова е хубава, че като я видях, се замаях и коленете ми омекнаха.

Наистина!

Коледна книжка, която прилича на къща от здрав картон.

Като й откопчаеш закопчалчето и лепката се отлепи (отлеп!)

вътре откриваш 24 прекрасни книжчици с коледни приготовления.



И тази книжка,

освен рисувателна, читателна и сметателна (или поне броителна, с числата от 1 до 24)

тя също е и целувателна!

Понеже във всяка мъничка книжка са нарисувани с върха на четката елени и джуджета с чорапи на точки и небе със звезди и всякакви сладки детайли,

и думите са малко, но толкова точни и хубави,

че сърцето ти се препълва с радост и трепет.



Едно сърце, голямо колкото юмрука ти, може да побере не повече от шепа радост.

И тя трябва бързо да се прелее някъде, за да не се носиш постоянно замаян и щастливо-объркан.

А радост се прелива най-добре с целувка по босо краче, или по топла ръка, или по котешки мустак.

Ето каква коледна целувателна книга имам аз!

Покана за утре вечер

Вижте какви сладки хора работят в Библиотека  "Родина" в Стара Загора!

Ето я поканата, която са измислили за представянето утре вечер.

От техния труд и въображение и мило внимание,

да направя един извод за себе си -

имам ли поводи да се изненадвам и да благодаря,  значи съм щастлив човек.

*

Благодаря!

За какво са им звънци на елените?

За какво са им звънци

на елените чудесни?

Горе няма хубавци -

катаджии да ги стреснат.

На небето няма сняг.

Трафикът е символичен.

Дядо К. е веселяк,

явно той джангър обича.

Или ангели се моткат

по небесните первази.

С тази чартърна разходка

дядо може да ги сгази.

Не е хубаво елени

да ти стъпват по крилата.

Вятър ечи! Балкан стене!

Jingle bells!

Нощ свята.

*

От тук. 

За да бъдеш щастлив в този земен живот…

… трябва гушнат да бъдеш.

Ами ние?! Ами нас?!

Мъка (диптих)

През пет минути токът чезне.

Мониторът като залезне,

умът ми става безполезен,

по-тромав от изкълчен глезен,

безделен, кисел и проклет.

Преди да има интернет

за мен загадка е дълбока

кому е бил потребен тока?

*

Нямам интер, нямам нет.

О, житейски дял проклет!

Няма нови коментари,

бъбрене с другари стари,

няма песнички за слушкане,

няма виртуално гушкане,

никаква кореспонденция…

Тъна в мрачна абстиненция.

Удивителен отзив от Драгомир Йосифов

*

‎…с новата книга на Мария Донева в ръка – „ароматно книжно тяло". Толкова е чудесно, че ти се иска да обитаваш всяко едно от тези стихотворения. или да ги сложиш като ръкавица. или да ги разтвориш като чадър. да ги пиеш като сок или като бета-блокер (всекиму според нуждите). чудно нещо – тук даже съюзите и междуметията, да не говорим за по-солидните части на речта стават същества и надигат страниците на книгата. даже тъгата, тревогата и искрите ужас от потъркването о празното – и те някак прекрасни, опасно чак…

Възторг.

В момента е започнало представянето на книгата в София. А снощи е минало представянето на „Наивно изкуство" на Марин Бодаков, стихосбирка, която по съвсем друг начин обичам и преживявам…

…както казват и двамата автори: Ехааа, че хубаво


Стиховете на Мария предизвикват към тихо звънлив, концентриран, вибриращ вътре в себе си живот. Нейните стихове ме правят радостен и тъжен (стиховете могат и това все пак, макар че е забравено изкуство) – само на страница разстояние, само да ред разстояние, само на запетайка разстояние. Прелестна chinoiserie върху неща, които не виждаме и сме пощадени.Една укротена Марина. А Марин отваря огромни пространства с кратките си редове, въвежда бризантни паузи, които правят обичайния смисъл на думите недействителен, пулверизира ги. За да удари рядко, но кърваво – като стоматолог-маниак в самия корен на болката. Удивителни поети, удивителни приятели…


Като прочетох сега за недействителността на думите, се сетих, че и двамата пишат не с идеи, чувства, символи, знаци, а с думи. И при двамата думите играят особени, съсредоточени танци – сарабанди и жиги при Марин; менуети и някакъв странен вид спираловидни танци при Мария . Танцувайки, думите се отдалечават от грубата си употреба и се намират една друга според почти алхимически афинитети. Като малки Заратустри

(Удивителни поети, удивителни приятели…)


Мария Донева – „Магазин за обли камъчета"; Марин Бодаков – „Наивно изкуство". И двете – на издателство „Жанет 45″; и двете – 2011. )