Ангел Грънчаров's Blog, page 887

Защо в системата на социалистическото ни "образование" няма и не може да има човечност?

Под публикацията със заглавие Битката на небезразличните граждани с тъй уродливите родни управленски - и несрещани в природата, космоса и световния социум - феномени продължава! се появи човек, задаващ смислени въпроси, което ми даде възможността да му отговоря по подобаващия начин; ето този наш своеобразен диалог:
Анонимен каза: Имам един въпрос към Вас, г-н Грънчаров... Какво точно целите, в крайна сметка - Вие и Вашата група, пращайки писма до българските институции? Някакви психологически експерименти ли провеждате? Кога ще напишете книга за експериментите си с гражданското общество, с институциите, с учениците и всички други, с които експериментирате не от днес и не от вчера?
Може би очаквате нашенските институции да разкрият пред Вас своето човешко лице? А, в действителност, имат ли те човешко лице? (Ето една благодатна тема за есе.)
Много се извинявам, ако подбутвам в друга посока плодотворната дискусия, която провеждате над моя постинг!
Blogger Ангел Грънчаров каза: Всъщност задавате ми не един, а повече въпроси. Ще отговоря на всеки един от въпросите Ви, за които Ви благодаря най-сърдечно! Ще карам поред:
Какво точно целите, в крайна сметка - Вие и Вашата група, пращайки писма до българските институции?
Целим доста неща:
- Да предизвикаме ползотворен (плодотворен) дебат по истински важните въпроси на образованието, които властващата образователна бюрокрация (да не кажа мафия) старателно отбягва;
- Да помогнем на тия самозабравили се (понеже са в недемократична среда) властници да се видят отстрани, да разберат как изглежда поведението им отстрани;
- Изнасяме им безплатни уроци по непосредствена и практическа реална демокрация (демократизация) и декомунизация на отношенията в образователната сфера;
- Помагаме им да си очистят съзнанията от някои твърде стари и вредни стереотипи, да се освободят от един крайно порочен ретрограден манталитет;
- Опитваме се да ги убедим, че в условия на дебатиране не е толкова страшно да се живее, не е също толкова страшно да се живее в условия на демокрация (щото демокрацията не е нищо друго освен всекидневно дебатиране между гражданите и властта!);
- и още много други неща от този род целим, сега просто не ми се пише повече, пък и не е нужно, щото интелигентният човек ще се сати за тях съвсем сам;
Някакви психологически експерименти ли провеждате?
Не само психологически, но и нравствен смисъл има експориментът ни; той има също така и чисто политически ("демократизаторски" и "декомунизаторски"!) смисъл. Щото не зная дали, но у нас тече една много тежка битка между самозабравилата се властваща политическа мафия и остатъците от ажданско общество, които все още съществуват (а пък мафията се опитва всячески да ги задуши и ликвидира!). Борбата, която водим, е безмилостно жестока, а пък в нея падат и жертви, примерно моя милост беше подложен на изпитания, които застрашават живота ми (а пък общността гледа сеир и немее, не знаейки, че е непростимо да бъде убиват по толкова жесток начин български учител!).
Кога ще напишете книга за експериментите си с гражданското общество, с институциите, с учениците и всички други, с които експериментирате не от днес и не от вчера?
Тази книга отдавна всеки ден се пише в блога ми, ето, и Вие вече сте неин съавтор.
Може би очаквате нашенските институции да разкрият пред Вас своето човешко лице?
Да, добре сте го казал. Смятаме, че институциите ни (и по-скоро длъжностните лица в тях, лицата, които заемат съответните отговорни постове в тях) се нуждаят от спешно очовечаване. А човечност без свобода няма. Свобода в системата на образованието също няма. Поради тази причина и човечност в нея няма. Ние това правим: внасяме свобода (демокрация) в рамките на тираничната авторитарна и терористична (социалистическа) система на държавно-бюрократичното своеволие или произвол (волунтаризъм), а по този начин спомагаме в нея да се зароди тъй потребната човечност. Не вярвам обаче, че може да има социализъм с човешко лице, социализмът (комунизмът) винаги е противочовечен. И това го доказа не само опитът на цялата история на двата последни века (19 и 20-ия), но и опитът на нашето всекидневие, щото комунизмо-социализмът е жив в душите под формата на стереотипи, на манталитет.
А, в действителност, имат ли те човешко лице?
Не, нямат и не могат да имат. С внасянето на свобода (демокрация) в системата на тази античовечност ще се зароди и тъй потребната човечност. Лека-полека. Не изведнъж може да стане това. Ние даваме своя пример. Спомагаме. Работим неуморно. Властта, както виждате, се държи крайно идиотски (високомерно, тъпо, парвенюшки, милиционерски и както си искате още все от този род!). Властта стана за смях. Излага се всеки ден. Демонстрира пълната си неадекватност и вредност. Най-голямата ни надежда е гражданите (народът) да осъзнае благодарение на нашата инициатива (на нашата борба) истината за реалното положение в тотално катастрофиралата по всички линии "образователна" система в свидното ни отечество.
(Ето една благодатна тема за есе.)
Прав(а) сте. Дори цяла книга може да бъде написана. Пишем я, както казах, тук, в блога. Заповядайте, включете се като неин автор!
Много се извинявам, ако подбутвам в друга посока плодотворната дискусия, която провеждате над моя постинг!
Оценявам иронията Ви! (Заслужена е!) Да, моите "дискусии" с въпросните анонимни другарки са твърде изродени, но какво да правя, матрьялът е такъв. Те не желаят да дискутират нормално и човешки щото тъкмо човешкото у тях липсва. А комунално-комунодното е избуяло до крайна степен. Няма, дето се казва, съответствие. Те живеят в друг свят, на друга планета, намираща се в друга галактика. Нямаме допирни точки. Същото, за жалост, констатирах и в своите опити да предизвикам диалог с ръководството на печално известната ПГЕЕ "ТЕТ Ленин"... защо е така, правете си извода сами!
До нови срещи! Радващо е човек да срещне друг човек, задаващ смислени въпроси - и да си поговори с него!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

View more on Ангел Грънчаров's website »

Like • 0 comments • flag

Published on July 22, 2019 19:59

Как пишем и говорим?

Представената статия е от бившата служителка на ПГЕЕ-Пловдив Иванка Динкова. В политиката на наскоро починалия предишен директор на ПГЕЕ беше непрекъснатото развитие на кадрите в поверения му техникум („професионална гимназия“). Благодарение на тази политика служителката му Иванка Динкова завърши степен „бакалавър“ по български и руски език с отличен успех. Независимо от съпротивата на новото ръководство на ПГЕЕ тя успя да завърши и магистратура по „Актуална българистика – литературоведски профил“. Въпреки този свой успех тя не се надява, че може да се върне в училището като учителка по български език - въпреки че е е работила в ПГЕЕ около двадесет години и го счита за втори свой дом.
И отново за правописа и правоговора
При пряката ми работа и в следствие магистратурата ми по български език и литература забелязвам, че проблемите за правописа и правоговора според мене се пренебрегват много. За забелязване е, че в предаването за култура по БНТ 1 се появяваше известният проф. Владко Мурдаров и обръщаше внимание на широката аудитория как се говори и как се пише правилно. За пренебрежението към книжовния български език личи по това, че дори културното предаване на БНТ 1 престана да го кани вече около шест месеца.
Не става въпрос за „бозата“ във фейсбук, където неграмотността е очевидна: използва се „шльокавица“; пише се "Ас изкам“… и други подобни големи грешки, които не правят впечатление и дори се получават написани постове и се разменят постове и коментари, написани още по–неграмотно. Няма да стане въпрос и за пунктуационните грешки, за стила и неизползването на лексикалното богатство на езика ни. Настоящите бележки също нямат претенции за пълноценен обзор. Отново повтарям че става въпрос за лични наблюдения върху неграмотността на част от хората, в чиито задължения е включено писането. Ще стане въпрос и за това как се изписват имената на някои улици, рекламни надписи и табели. Да започна оттук.
Например пощенските служители знаят точно как си изписват имената на улиците, които обслужват. По–голямата част от писмата от частни податели също са с вярно написани названия на улиците. Системни грешки в това отношение има при писмата от институции, фирми и т. н. Например: „Данаил НИКОЛОВ“ вместо „Данаил Николаев“, „Жан ЖУрес“ вместо „Жан Жорес“, „Презвитер КУЗМА“, че даже „Презвитер КУЗМАН, вместо „Презвитер Козма“. „Генерал Кюркчиев“ доста често се изписва като „Генерал ЧУРКЧИЕВ“. Стига се дотам, че известният на всички ни Алеко Константинов, в рекламни книжки с адресна доставка е написан като Алеко КОСТАДИНОВ. „П. СЛАВЕЙКОВ“ може да се тълкува и като „Пенчо Славейков“ и като „Петко Славейков“. И двете улици съществуват в един и същи град. За коя улица тогава е адресът? „Трайко Китанчев“ доста често е преименувана на „ТРАЙЧО Китанчев“, а улица „Божур“ се среща и като „БОНЖУР“.
Преди няколко години, при изписване на моя близка от болницата, момичето, което набираше епикризата на компютър, попита, дали Мануш се пише с Ж или Ш. Горкото, явно никога не беше срещало името Мануш войвода!
Кои са хората, които пишат адресите? Предполага се, че на такива длъжности се назначават хора с богата езикова и обща култура. И разбира се, човек не може да знае имената на всички местни и световни исторически личности и географски местности, но със съвременните технически средства веднага може да се направи справка, когато името не е добре познато. Дали се касае за незнание или грешно пренасяне, неграмотността е явна. Това говори за тежък не само образователен, но и нравствен проблем. Може ли такива хора да имат претенция, че са интелигентни? Може ли на такива „интелигенти“ да се предоставят права и възможности да боравят с документи и да осъществяват комуникации чрез кореспонденции?
Дразнещо е, че напоследък се появи така нареченото „мекане“ - поставяне на окончание –МЕ вместо просто –М. Правописно и правоговорно правило за глаголите е: ако в единствено число глаголът завършва на –М, само тогава формата в множествено число се налага да е с окончание –МЕ, за да се различават. Ето защо правилно е: „пеем“, „свирим“, „купим“, „отидем“, защото в ед.ч. са: „пея“, „свиря“, „купя“, „отида“ (т.е. в ед.ч. не завършват на „М“).
Българските политици са имунизирани от чувството за неудобство, но за сметка на това пък блюдолизието го владеят в съвършенство. Как иначе да си обясним, че премиерът и министрите му масово допускат тази граматическа грешка.
Трагичното е някои телевизионни водещи и политически коментатори също започват да „-МЕ“-кат.
Това повсеместно използване на такова паразитно „Е“ може да доведе до задължителното му вкарване като норма в книжовния език.
Какво да кажем за търговците? След демократичните промени, когато масово се внасяха автомобили, по магазините за резервни части за тях, навсякъде се мъдреше надписът „ЛАЙСНИ за автомобили“. Никой от гореспоменатите търговци не си беше направил труда дори да провери как се пише предлаганият асортимент. Правилно е да се пише лайстна, мн.ч. лайстни. Думата има немски произход – Leiste. Тук става въпрос за собствен бизнес и едва ли липсва старание. По време на първоначалното забогатяване при промяната на обществения строй, предполагам, са изплували не най-грамотните, а най-приспособимите (които не е било задължително да са много грамотни). Характерно за успелите по този начин е че са безкритични към себе си и не разбират значението и стойността на познанието и грамотността. Просто незнание. И незнание за незнанието. Правилно е да се пише лайстна, мн.ч. лайстни. Повтарям, думата има немски произход – Leiste.
Младата собственичка на цветарски магазин, самоуверено сложила надписа „БРАШЛЯН“ се оказа съобразителна и след направена забележка, бързо си поправи грешката. го смени с вярно написания след направената забележка. И все още по рекламните брошури можем да срещнем „ОТВЕРКА“, вместо „ОТВЕРТКА“ - но по–големите вериги магазини вече се коригираха. рекламират коректно.
Древногръцкият философ Аристотел е казал, че знанието е кръг и колкото повече се разширява, толкова по–голям е допирът му с незнанието. Или простичко можем да кажем, че колкото повече знае човек, разбира колко много не знае. Но когато кръгът си стои точица, няма как човек да разбере че толкова много не знае.
Много от читателите ще сметнат, че въпросът не е от съществено значение.
„Голяма работа“ – ще кажат някои. След като пишещите и тЕзи, чиИто личен интерес зависи от написаното, какво остава за останалата част от хората? Трябва ли да се пренебрегва този въпрос? След като винаги може да се направи проверка, защо трябва да се продължава със системните грешки?
Автор: Иванка Динкова
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

View more on Ангел Грънчаров's website »

Like • 0 comments • flag

Published on July 22, 2019 10:42

Дали пък това толкова добро момче Ники не е... ангелче, което Бог е пратил да ми помогне в най-тежкия момент от живота ми?

Баба Марийка вече е в Дома за стари хора, намиращ се на Коматевско шосе - 28, в стая 1 на 1-я етаж. (Ако някой иска да я види и да поговори с нея да знае къде да я търси.) Понеже е нова портиерът не знаеше в коя стая е и ни посъветва да я потърсим, разпитвайки живеещите, като почнем от най-големия 6-ти етаж. Така ние двамата с колегата и приятеля Ники Димов обиколихме всички етажи, разговаряхме с много хора, разгледахме целия дом и... не намерихме търсената наша баба-приятелка. И когато вече се бяхме почти отчаяли и разговаряхме с пазача (Ники и с него набързо се сприятели и дори след малко го откара до дома му като си отивахме!), аз зърнах баба Марийка до входната врата за двора.
Поговорихме си и й оставихме багажа, донесен от Германия от живеещата там нейна дъщеря (баба Марийка е патриот и решително отказва да иде да живее при дъщеря си в Германия!).
Та така. Слава Богу, че проблемът на изгонената от дома си баба Марийка се реши като по чудо - защото тя и в старчески дом съвсем не желаеше да живее, но в един момент Бог явно й прати разум и тя подписа молбата за влизане в дом за стари хора.
Такива работи. А като казах думата чудо се сещам за нещо друго, за което ще пиша след малко като седна зад компютъра, че сега пиша на смартфон...

Много ми е интересно, не крия, онова, което възнамерявам да напиша - или да ви разкажа. Но с всички рискове ще си го позволя - за науката, дето се казва, се искат жертви. Моля ви обаче да опитате да ме разберете правилно.
Вчера бях по едно време много изморен от безсъние (заради нощните смени и пътуванията ми - и до Долна баня ми се наложи да пътувам за да докарам съпругата си, която поживя известно време там, заедно с майка си), пък и заради горещините; абе изобщо се чувствах изтощен, разнищен по едно време. И в един момент се сетих, че трябва да ида да видя баба Марийка, знаех, че е преместена в Дом за стари хора и бях й обещал да й занеса багажа (една доста голяма и тежка чанта, която не мога да нося разнасям по автобусите от градския транспорт). Затова реших да ида с колата си, която обаче е стара и развалена и ми прави доста номера непрекъснато. (А и не ми е познат този район на Пловдив, където се намира Домът за стари хора!) Искам да кажа, че бях с отвратително настроение. Като капак на всичко виждам, че нямам гориво в колата и решавам да заредя малко с парите, които имах. И тъкмо заредих, ми звъни телефона - гледам: Ники е.
Като чу накъде съм се запътил той без да мисли ми каза: върни се с твоята кола и ме чакай пред вас, аз ще дойда да взема теб и чантата и ще отидем с моята кола! (А Ники точно по това време винаги ходи на градското неделно хоро, да, но той без замисляне реши да не иде там!) След пет минути вече бяхме в неговата кола, Ники дори знаеше точно къде се намира Дома, след 15-тина минути спряхме пред него! И в този момент в главата мми се роди ето каква лудешка идея, която, по моя си маниер, веднага съобщих на Ники, който се скъса да се смее, казах му:

- Скъпо приятелче, ще ти кажа нещо, пък може да ти се стори, че съм откачил направо. Ти преди малко ми звънна в един доста тежък за мен момент и без да знаеш колко зле се чувствах, сам ми предложи помощта си. И по тази причина ето сега си помислих следното: дали пък това толкова добро мое приятелче Ники не е... ангелче, което Бог го е пратил да ми помага в най-тежки за мен моменти от живота ми напоследък? Да де, смей се колкото си искаш, но аз да си кажа честно това, което ми мина през акъла: наистина се запитах дали не си Божий ангел ти, Ники, вярно, ти няма как да знаеш това, но вероятно самият Бог ти въздейства по някакъв начин да си толкова добър, защото аз наистина до този момент не съм срещал човек като теб! Да, според мен това е същинско чудо, не е нормално това: сред господстващото в душите на хората наоколо потресаващо безразличие се намери един млад човек като теб, който е така добър и който във всеки момент е готов да ти помогне без даже да го молиш за това, сам си предлагаш помощта или услугата, не, това не е нормално, Ники, това, което ти правиш, за мен е равнозначно на същинско чудо! (В днешно време човек и да умира на тротоара хората ще го подминават и няма да го погледнат, така примерно постъпваха с баба ти Марийка месеци наред - когато тя спеше на тротоара!)

Това в основни линии казах на Ники, а той почти се попика от смях като го нарекох "ангелче". А след малко вече търсехме баба Марийка в огромния дом, имах чувството, че търсим игла в купа сено, но ангелчето до мен, усмихнато с лъчезарната и слънчевата си (както една дама я определи!) усмивка, усърдно разпитваше бабичките и дядовците, срещани по коридора, за баба Марийка и в един момент все пак я намерихме.

А после баба Марийка (която му се сърдеше за нещо!) без следа от обида вече разговаряше и с... ангелчето, бабичката разпознава и почита и Бог, и ангелите Му, тя е вярваща, пък и в чудеса вярва; да де, да не говорим за това, че самото й оцеляване няма как да не е чудо след преживяното от нея, единствено Бог е способен да я спаси; излиза, че и самата Баба Марийка вероятно, така да се каже, има някаква дълбока и тайнствена връзка със самия Бог, не знам, тия работи са си техни и аз там не ща да се меся.

Толкова. Нека да има за какво днес да ме плюят нещастните дежурни оплювачи в блога ми. Съжалих ги им дадох нова пища за мерзавските им емоции. Хубав ден ви желая още веднъж!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

View more on Ангел Грънчаров's website »

Like • 0 comments • flag

Published on July 22, 2019 07:32

Защо руско-ченгесарските слуги, управлявали България след 2001 година, не можаха да достигнат нивото, зададено от премиера-реформатор Иван Костов?

„Поставили сте летвата много високо, така че ще е много трудно да достигнем вашето ниво." С тези думи премиерът Симеон Сакскобургготски пое властта от Иван Костов в края на юли.
КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Е, не достигнахте нивото на Костов! Нито Царо не го достигна, нито Гоце, нито Дмитрич, нито бодигардо на Царо Боко не го достигна, напротив, падате все по-ниско и по-ниско в сравнение с управлението на Костов! Факт! Самата истина е това!
На дежурните оплювачи и мерзавци разрешавам да почнат оплюването ми за тия напълно верни думи!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

View more on Ангел Грънчаров's website »

Like • 0 comments • flag

Published on July 22, 2019 01:53

Конкурс на тема: що е образование?

Обсъждайки тия дни с приятел ситуацията в образователната ни система стигнахме до извода, че в нашите училища работят прекалено много учители (да не говорим за властващи администратори, директори, инспектори и прочие), които съвсем не знаят що е това образование.
Скъпи колеги, за да ни опровергаете бихте ли опитали кратко и просто, по човешки начин да обясните що е образование,каква е неговата истинска същност, идея, понятие? Можете да си уплътните времето през тия ваканционни дни като помислите и се опитате да сътворите най-понятната и смислена дефиниция ако щете.
Оня, който успее да каже най-точно що е образование ще получи за награда една моя книга за промяната в образованието, за съвременното схващане що е образование. Опровергайте ни де, докажете, че знаете що е образование!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

View more on Ангел Грънчаров's website »

Like • 0 comments • flag

Published on July 22, 2019 01:33

Дали пък това толкова добро момче Ники не е... ангелче, което Бог е пратил да ми помага в най-тежкия момент от живота ми?