Иван Попов


Born
in Sofia, Bulgaria
May 28, 1970

Genre


Ivan Popov is a translator and former physics researcher who lives and writes in Sofia, Bulgaria. His short stories and futurological essays have been published in various Bulgarian anthologies. His first novel, Хакери на човешките души (Hackers of Human Souls), was published in 2004.

Ivan's first English-language publication was "The Keresztury TVirs" in Sci Phi Journal #5 in 2015.

- - -

Биография в БГ-Фантастика.

Average rating: 4.02 · 126 ratings · 28 reviews · 17 distinct works
Хакери на човешките души

4.16 avg rating — 31 ratings — published 2004
Rate this book
Clear rating
Лутащи се мравки

4.20 avg rating — 5 ratings
Rate this book
Clear rating
Когато богомилите бяха виру...

4.33 avg rating — 3 ratings — published 2003
Rate this book
Clear rating
Нашите Марковски процеси

really liked it 4.00 avg rating — 3 ratings
Rate this book
Clear rating
Лични спомени от живота и д...

it was amazing 5.00 avg rating — 1 rating — published 1928
Rate this book
Clear rating
ФантАstika 2007

by
4.30 avg rating — 20 ratings — published 2008
Rate this book
Clear rating
ФантАstika 2008

by
4.11 avg rating — 19 ratings — published 2009
Rate this book
Clear rating
Тера фантастика 2003/бр. 1

by
3.88 avg rating — 8 ratings — published 2003
Rate this book
Clear rating
Тера фантастика 2004/бр. 1

by
3.71 avg rating — 7 ratings — published 2004
Rate this book
Clear rating
Моделириум

by
3.57 avg rating — 7 ratings — published 2001
Rate this book
Clear rating
More books by Иван Попов…

Upcoming Events

No scheduled events. Add an event.

“- Първият експеримент е бил такъв: взели са не знам колко хиляди страници текст от Джордж Вашингтон — писма, статии, дневници, мемоари — и ги вкарали в машината да преброи думите. Направили сложен модел — коя дума с каква вероятност в близост до какви други думи се среща. Идеята им била, че ако накарат машината да генерира текст със същите вероятностни параметри, той ще изглежда като писан от Джордж Вашингтон. А това би значило, че успешно са моделирали личността на Вашингтон. И жизненият опит се свежда до ред от вероятностни матрици, описващи употребата на думите. Е, така и се оказало…

— За латентното семантично индексиране ли говориш? — сеща се Сидорчук. — Но реалните приложения са по-сложни. Включват се и бази знания, и други неща…

— Включват се. Но основното си остава броенето на думите. И ако си дойдем на приказката — жизненият опит реално се моделира по части. Една компания прави модул за медицински знания. Друга — модул за махленски жаргон. А клиентският компютър въобще не мисли, той само се връзва. Към нужния интелигентен модул. Интелигентността е свойство на отдалечения сървър. Но същото е и с хората! Ето, някой ти говори нещо, дето уж той си го мисли, а всъщност му го шушне в реално време някой бот през зъркелите. Въпрос с неповишена трудност: с кого говориш тогава? С човека или с бота?…

— Не виждам какво е виновен конструктът тук — възразява Сидорчук и бърше потно чело с опакото на дланта. — И преди е било същото: ти приказваш уж с някой, а той ти отговаря каквото са казали по телевизора. Или каквото е прочел в наръчника. Хората винаги са повтаряли чужди мисли. Още от пещерите и шаманите. И ако си мислиш, че този нашия разговор вече не са го водили на няколко хиляди други места няколко хиляди други хора…

— Така! Да видим обаче еволюцията. Историческата тенденция. Коефициентът на интелигентност на човека се увеличава, но бавно. Примерно се удвоява за хиляда и нещо години. А количеството знания се удвоява за колко? Горе-долу за петнайсет. Още по-бързо се усилват комуникациите. От шамана хората са чували по няколко лафа седмично на корпоративното събрание… или както там се е казвало. А на нас ежеминутно ни надуват главата телевизори, вестници, книги и какво ли още не. Сега ни я надуват и през зъркелите. И става като при компютрите. Преди във всяка машина са стоели и операционна система, и бази знания, и програми, и всичко. Сега какво е? В клиентската машина има само комуникационни протоколи. И нещо, което може да се нарече операционна система само защото заема много памет и иска много процесорен ресурс, а иначе нищо не върши. Целият машинен интелект е на отдалечени сървъри. Същото става с хората. Едно време човек е държал масата свои знания в главата си. Сега човекът със зъркели е отдалечен терминал, който се връзва към едни или други конструкти…”
Иван Попов, Хакери на човешките души

Topics Mentioning This Author



Is this you? Let us know. If not, help out and invite Иван to Goodreads.